Човек се ражда в България за да сподели съдбата на Сизиф. За да приеме опита и преживяването на неимоверното усилие, чийто резултат накрая се срутва в праха. И така - без да му се вижда края. Така е в обществения живот, така е в политиката, пише Огнян Минчев във своя Фейсбук профил по повод изцепките на Тошко Йорданов. 

И допълва: "До гуша ни идва от старото, от оялото се статукво, от проправилите си коловози за собствено удобство управници, които вече се мислят за вечни. Сменяме ги и решаваме да изтърпим новите - "докато се научат". Учат се те, учат се да бръснат на нашите глави, отрязват тук-там по някое ухо и чуваме, че са "влезли в час" - крадат много, лъжат и мажат, на нас дават трохите, а на себе си - коматите...

Търпим ги, търпим ги, пък ревнем - "Аз, вашата..."

Слагаме нови - същите неграмотни галфони, каквито бяха старите в началото. И пак търпим - какво да правим. Видимо са прости, ама други няма. Видимо не са стока, ама пък други няма. Шарят им очите пак към нашия джоб, ама други няма. Нищо де - учат се, все ще се научат един ден...Така си живеем от времето на правешкия бай Тодор, през внучето му малък Тошко ... така, така, така ... падахме - ставахме, падахме - ставахме, та до нов Тошко, Тошко сценаристчето, Тошко мажоритарния... Който - оказа се, не може да търпи петолъчки и пак премести парламента...
 
Казвам ви - ако е само парламента, на хаирлия да е! Ама няма да е само парламента, няма-а - бедна ви е фантазията...! Тодоров ден - "конски Великден" мина скоро. Ама у нас Тодоров ден си е всеки ден".