Дори и да не е било договорено предварително, появата в един ден на две интервюта на една тема – престъпната приватизация, при това с Иван Костов и Иво Прокопиев, идва да покаже, че двамата са повече от притеснени, пише в свой коментар "Труд".

Изпълзяването на мрачния Костов и поредната изява на многострадалния Прокопиев не просто са признак на страх и ако не бе цинично, можеше да събуди и съжаление. “Учителят” и “ученикът” искат да ни убедят, че престъпната приватизация на Прехода е донесла толкова много ползи за българите, че да се чуди човек къде са десетките предадени за скрап предприятия, къде са и двата милиона българи, останали без препитание и изпаднали в безизходица при престъпния управленски мандат – 1997-2001 г., принудени да изберат живот, далеч от близки, приятели и Родина.

Опитват се да замъглят фактите, че в следствие именно на фалирането на предприятия, унищожаването на земеделски кооперации и присвояването срещу “жълти стотинки” на активи за милиони, днес България е в демографска катастрофа, ширеща се безпросветност, а два милиона пенсионери мизерстват. Опитът за подмяна на истината с манипулативни внушения при публичната активност на Костов и Прокопиев налага да дадем сами отговорите на няколко наивни въпроса, които никога няма да бъдат зададени или анализирани от слугуващите им “журналисти”.

От какво се страхуват Костов и Прокопиев?

Страхуват се от заявени намерения, дори не от реализирал се законопроект, за промяна на Конституцията, който би премахнал давностния срок за разследване на приватизационни сделки. Класически пример за хора с гузни съвести или както народният гений го е казал “Гузен негонен бяга”.

А защо се страхуват точно Костов и Прокопиев? 

Парадоксално е и същевременно обяснимо е, че дуетът Костов – Прокопиев сами признават, че евентуалното изменение на Основния закон ще засегне именно извършени от тях действия по приватизация на държавно имущество. Единият като “продавач”, чиято политика като министър-председател в периода 1997-2001 г. е довела до престъпно обогатяване на малцина, за сметка на престъпното ограбване на мнозина. Вторият като “купувач” на държавно предприятие, закупено на безценица, след умишлено тласкане към обявяване в несъстоятелност.  

Защо в опита да се защитят атакуват държавни институции и по-конкретно прокуратурата?

Както след 1997 г. Костов се опитваше да овладее прокуратурата, същото прави и Прокопиев двайсет години по- късно. И двамата, за да си гарантират нужният им имунитет. И макар опитите им точно в това начинание да се провалят, те все пак продължават да се ползват със скритата индулгения, която им се осигурява от поставени на конкретни властови позиции съдии. 

Защо прокуратурата не е доказала вината им досега? 

Костов се позовава на 10-20 внесени обвинителни акта, които са се провалили в съда. Но не казва причината – законодателство, прието в мандата, в който цялата власт в държавата е била съсредоточена в ръцете му. Съдии, чиято политическа обвързаност с партията на Костов никога не е била тайна. Ползването на услугите на едни и същи адвокати-лобисти, с доказани връзки с определени съдии, които преди 20 години защитаваха “бащите” на приватизацията, а днес техните “синове” и “дъщери”. 

Защо Костов и Прокопиев се позовават толкова много на давностните срокове? 

Макар и формално Костов да не е пряко във властта от 2001 г., нито той, а още по-малко Прокопиев, не са губили влияние върху почти всяка от политическите формации, които са управлявали, с малки изключения. Възможността да имат свои протежета на ключови постове в изпълнителната, а и най-вече и в съдебната власт, в голяма степен е било използвано, за да не се проведат задълбочени проверки на ролята им в несправедливата приватизация.  Макар и да отричат, че има нещо нередно в приватизацията като цяло, а и при втория в частност, Костов и Прокопиев се уповават основно на изтеклите давностни срокове. Нещо повече, достатъчно е човек да прегледа архива на една от медиите-бухалки на издателя Прокопиев – “Капитал”. Във връзка с приватизацията на “Софарма” преди 17 години изданието пише: “Продажбата на фармацевтичните дружества в България се оказа задача с повишена трудност за българските приватизатори предимно заради многото интереси в сектора и липсата на ясни правила в приватизацията. Поредната заплетена продажба е съпътствана от изваждане на активи от баланса на фармацевтичното дружество и влошаване на финансовите му резултати.” Две десетилетия по-късно двамата се надяват именно на това, че никой няма да тръгне да търси документи и доказателства за серия от приватизирани държавни предприятия, чиито активи умишлено са били влошени, точно преди раздържавяването.

Прави ли са, Костов и Прокопиев, когато твърдят, че промяна на законодателство би засегнала чуждестранните инвеститори?

И двамата търгуват със страхове на всеки спазващ законите инвеститор. И двамата са известни с това, че винаги са се опитвали да лобират за определени бизнес интереси. Недекларираните комисионери спекулират, защото представители на мандатоносителя, които представиха идеите за ремонт на Конституцията, бяха категорични, че добросъвестните инвеститори, било те чужди или български, няма да бъдат потърпевши. За да легитимират манипулативните си твърдения, обаче, Костов и Прокопиев отчаяно се нуждаят от странична реакция, заради това се спекулират, нагнетявайки напрежение сред представители на почтения бизнес, че и той ще бъде потърпевш.

Ще се появят ли и още недоволни от опитите на държавата да въздаде справедливост?

Засега, добре известни олигарси, натрупали първия си милион именно в мъгливите години на Прехода, предпочитат да останат в сянка, като ползват за свои “говорители” по темата адвокатите си или пропагандират тезите за “опасните поправки” на Конституцията чрез поръчковите си издания. В случай, че законопроектът тръгне да се приема, може да се очаква и още откровения на изплашени кукловоди на задкулисието. 

Какво би се случило, ако не се стигне до промяна на Конституцията?

Вероятността това да се случи съществува. Разбира се, така потърпевши ще се окажат отново българите, поне що се отнася до възможността макар и минимална част от заграбеното да бъде отнето в полза на държавата. Но дори и това да се стане, достатъчно бе да се наблюдават реакциите на Костов и Прокопиев. Фактът, че намръщеният Костов високомерно неглижира обществения глас, а Прокопиев недоволства от липсата на реакция срещу проверките на бизнеса му от държавни институции, показва, че двамата отдавна са капитулирали пред хората. Заради това са се обкръжили единствено с клакьори и съучастници.

Защо Костов и Прокопиев говорят пред подбрани медии?

Изборът къде да изложат гледните си точки е тяхно право. Но прави впечатление, че и двамата избират “удобни” или “слугуващи” им медии. Получава се, обаче, обратен ефект. Колкото повече бягат от отговорите на истинските въпроси, толкова повече настройват общественото мнение срещу себе си. Но, както чухме, това тях не ги интересува. Мизансценът с предварително подредените семейни фотоси на Костов пред “послушната” журналистка от бТВ и подбраните така снимки за интервютата, че да се внушават колко “бяла” е якичката на Прокопиев, могат да се сравнят единствено с клоунските маски, които използват обирджиите на банки във холивудските екшъни.  

Какви ще са последиците от активността на Костов и Прокопиев? 

Освен, че се надяват да си осигурят продължаваща недосегаемост, двамата са толкова проактивни, та чак истерични, в страховете си от промяна на Конституцията, че не биха пожалили сили и средства, а с второто със сигурност разполагат, че да се опитат да дестабилизират институциите и цялата държава. Тези им опити отсега са обречени на неуспех. Ефектът от изпълзяването на Костов и неспирното мрънкане на Прокопиев ще има пагубен ефект и върху поредните им опити да инженерстват политически проксита, което да им даде излаз за осъществяване на лобизъм, гарантиране на индулгенция и достъп до публични средства. И двамата вече са окончателно неприемливи за чуждестранните им партньори, защото всяка обвързаност с тях би имала токсичен ефект върху реномето на подлъгалия се да попадне в задкулисните им сценарии. Ревизия на криминалната приватизация може и да не се реализира в мащабите, които българите искат, но е сигурно, че възмездието, на което българите се надяваха – компрометирани политици и уличени в закононарушения бизнесмени да се самоунижават и панически да се опитват да спасят авоарите си, вече е постигнато и най-големите примери за това бяха маргиналните неделни интервюта на гуруто на криминалната приватизация Иван Костов и израсналия под опеката на “Агнешките главички” Иво Прокопиев. 

Източник: Труд