Точно преди 175 години САЩ обявиха анексирането на Калифорния, която формално принадлежеше на Мексико, но се беше обявила за независима държава. Тази до голяма степен забавна история в Америка често се помни във връзка с Донбас и Крим, но сега тя има различен контекст.

От Калифорния зависи дали демократите могат да превърнат САЩ в еднопартийна диктатура.

Историята за поглъщането на Калифорния прилича на отношенията хищник-плячка и тя беше парче месо, което буквално лежеше на пътя.

Нейната история не е толкова за военния успех на американците, колкото за политическата посредственост на мексиканците.

Сега това е най-богатият и многолюдния щат в САЩ и столицата на кино и IT индустриите. А някога беше провинция на Мексико с архаична система на управление, където живееха по-малко от 10 000 души.

За Вашингтон южния му съсед се асоциираше с пълен бардак и Мексико беше разтърсено от безкрайни конфликти, преврати и революции, по времето на които Гватемала, Хондурас, Салвадор, Никарагуа, Коста Рика и с американска помощ и Тексас вече бяха „отпаднали“ от територията на тази страна, и така САЩ станаха все по-богати от година на година, като днес вече са най-технологично напредналата и образованата (над 90% от населението е грамотно) държава на планетата.

Отношенията между Мексико и САЩ имаха характер на трагикомедия, за която мексиканската Горна Калифорния стана арена.

През 1836 г. там се извършва военен преврат, по време на който е свален назначеният от Мексико, временен губернатор.

Лидерът на заговорниците е Хуан Баутиста Алворадо, който разчиташе на опълчението от англоговорящи заселници, водени от търговеца на кожи Айзък Греъм. Алворадо искаше да стане владетел на независима държава, но след като се спазари с мексиканските власти, той се съгласи да има още един губернатор.

През 1840 г. Греъм замисля собствената си революция, но тя е прекъсната в самия зародиш от Алворадо. Тогава САЩ официално се намесват в конфликта, но в крайна сметка тяхното искане се свежда до освобождаването на Греъм, който беше в затвора за около година.

През 1842 г. Тихоокеанската ескадра на САЩ по погрешка превзема столицата на Горна Калифорния, пристанищния град Монтерей, и принуждава Алворадо да избяга.

Командирът на американската ескадра приема пристигането на подкрепления за охраната на границата с Мексико до началото на войната между двете страни.

Ден по-късно инцидентът беше разрешен, но опозореният Алворадо отказа да се върне обратно.
През 1844 г. местното население се разбунтува срещу новия губернатор генерал Мануел Мичелторен, който позорно загуби всички битки с въстаналите и избяга по пътя на Алворадо.

И накрая, през 1846 г. мексикано-американската война все пак започва. По това време отряд картографи на армията на САЩ под командването на Джон Фриймонт е в Горна Калифорния и на практика там няма мексикански войници, но той все пак тръгва на война. След като привлече подкрепата на местните жители, включително и на англоговорящите, Фриймонт извършва нова революция без особени затруднения, което си беше чиста авантюра от негова страна.

Когато американският флот акостира на калифорнийския бряг, неговите командири са много изненадани както от Фриймонт, така и от странното знаме с мечката гризли на него,както и от факта, че са пристигнали не в мексиканската провинция, а в наскоро провъзгласената независима Република Калифорния, която веднага поиска да се присъедини към САЩ.

Така знамето със звезди и ивици беше издигнато над Монтерей.

Впоследствие приблизително същата тактика, но вече съвсем умишлено, американците се опитаха да приложат в Куба и в Централна Америка, но тя не сработи.

Що се отнася до Мексико, в резултат на тази война тази страна загуби половината от своята територия, а САЩ увеличи своята с една трета.

Сега, когато американски дипломати преразказват своята версия за събитията в Донбас, такава, според която местните политици и опълчение са напълно лишени от юридическа субектност и се считат за „агенти на Русия“ или дори за „руски войници“, те си мислят за анексирането на Калифорния и Тексас.

Не напразно Държавният департамент повтори фразата с такава настойчивост, че на Москва „няма да бъде позволено да действа по методите от XIX век“.

Но да се върнем обратно в Калифорния, набъбнала след ''златната треска'' и петролния бум. Там те все още се използват козът за произхода на самопровъзгласилата се република, намеквайки, че те отново могат да тръгнат по пътя на сепаратистите.

Съвсем доскоро Калифорния заемаше важно място в политическата машина на републиканците като щата на президентите Никсън и Рейгън, както и на картографа революционер Фриймонт, първият кандидат за президент от Републиканската партия.

Но днес, тя е солидна крепост на Демократическата партия, а кандидатът за президент на републиканците дори не може и да помечтае да спечели гласовете на нейната избирателна колегия, която е най-голямата в страната.

Местните демократи са доста радикални в своите възгледи и след победата на Доналд Тръмп на изборите през 2016 г. щата се самообяви за „територия на съпротивата“.

Например, много градове се превърнаха в „безопасни убежища“ за нелегалните имигранти, и забраняваха на местната полиция да помага на федералните власти по какъвто и да е начин при тяхното идентифициране.

В същото време в щата се формира един вид съюз на едрия бизнес, местните структури на Демократическата партия и испаноговорящите ново заселили се.

Техните интереси са в много строг клинч с интересите на федералния център, така че Калифорния наистина започна да се възприема като основната заплаха за териториалната цялост на САЩ.

През някои години социологическите проучвания показваха, че поддръжниците на независимостта представляват до една трета от населението на щата.

Именно Калифорния е политическият и идеологически авангард на онези „нови ценности“, които консерваторите смятат за пагубни за страната.

Но тя е и една от последните надежди на републиканците, че демократите няма да могат да установят еднопартийно управление в страната, след като този курс беше взет още с началото на президентството на Джо Байдън.

Разковничето е това, че на теория Калифорния може да бъде разделена на два щата.

Населението в нейната планинска част е много по-консервативно, но политически е потискано от ултралибералите, живеещи в крайбрежната зона.

Оттук идва и неговото желание да се отдели, което нарасна значително заедно с данъците, които регулярно се вдигат в името на изпълнението на социалните програми.

Ако сценарият за разделянето бъде реализиран, демократите ще загубят половината от избирателите си, а републиканците ще получат двама сенатори, с които ще засилят опасно разклатените си позиции.

Вярно е че, това неизбежно ще отвори „кутията на Пандора“ и може да провокира подобни процеси и в други щати, така че републиканците ще държат своя калифорнийски коз в ръкава до последно и ще го извадят само ако демократите направят от Вашингтон и от остров Пуерто Рико новите щати, където вече имат политически монопол.

Но това не е съвсем факт, че този коз изобщо ще бъде реализиран, тъй като демократите са много близо до еднопартийната диктатура, разчитайки, наред с други неща, и на Калифорния.

В известен смисъл испаноговорящото население на този щат си взима своя реванш над републиканците в лицето на картографа авантюрист Фриймонт.

„Освобождавайки“ тогава калифорнийските земи за американското правителство, той не само се превърна в звездата на все още много „младата“ републиканска партия, но и програмира и нейното историческо поражение 175 години по-късно.

Превод: Труд”/Павел Павлов