В своя публикуван във вестник „Вашингтон пост“ коментар Крис Грейлинг, председател на Камарата на общините, описа случая с оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз с разбираем за американците език. Така започва актуалния си коментар, цитиран от БГНЕС, Пат Бюканън, известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.
Бихте ли приели, попита Грейлинг, Американски съюз на Северна и Южна Америка, чийто парламент заседава в Панама, с правото да налага закони в Съединените щати и върховен съд, чиито решения взимат връх над тези на американския върховен съд?

Бихте ли приели един Американски съюз, който гарантира на всички народи на Централна и Южна Америка и Мексико правото да пътуват, работят и живеят в който и да е щат или град на САЩ, и да получават всички осигурявани от данъкоплатците социални придобивки, които получават гражданите на САЩ?

Това е, на което се подчиняваме в ЕС, каза Грейлинг. И след като вие, американците, никога не бихте отстъпили суверенитета или независимостта си на такъв сюзеренен режим, защо ние трябва да го правим?

Отговорът на „Даунинг стрийт“: Премиерът Дейвид Камерън казва, че излизането от ЕС би струвало на Великобритания много пари и загуба на влияние в Брюксел. Сърцето срещу портмонето. Свободата срещу сигурността. Докато Барак Обама, Камерън и Ангела Меркел убеждават Великобритания да гласува за оставане в ЕС, из Европа транснационализмът е в отстъпление, а национализмът е във възход.

Както Партията на независимостта на Великобритания и половината от партията на торите искат отделяне от ЕС, Шотландската национална партия подготвя нов референдум, който да доведе до отделянето на Шотландия.

Най-силната партия във Франция е Националният фронт на Марин льо Пен. На австрийските президентски избори Норберт Хофер от Партията на свободата на Йорг Хайдер се размина на косъм от това да стане първият националист държавен глава в Европа след Втората световна война. Евроскептичната Право и справедливост е на власт във Варшава, както и партията ФИДЕС на Виктор Орбан в Будапеща и Швейцарската Народна партия в Берн. Десните шведски демократи и Датската Народна партия набират сила.

През 2015 г. Меркел, личност на годината на сп. „Тайм“, прие един милион мигранти от Близкия изток. Тази година Меркел рязко промени посоката и плати огромен подкуп на Реджеп Тайип Ердоган на Турция да не дава на сирийските бежанци да пресичат Егейско море към гръцките острови и оттам в Европа.

В Германия национализмът също се възражда със засилването на опозицията срещу всякакво ново спасяване от неплатежоспособност на живеещите в стил La Dolce Vita нации от Средиземноморския клуб. Популистката партия Алтернатива за Германия отбеляза значителен напредък на германските местни избори.

Тези нови десните партии, които са на власт или се стремят към нея, са антиевропейски, антиислямски и антиимигрантски, докато сепаратистките движения, размътващи Шотландия, Испания, Белгия и Италия по-скоро се стремят към разпадане на старите държави в Европа по етнонационалните линии.

Със стичането си в тези партии на десницата от какво се отдръпват народите на Европа и срещу какво се бунтуват? Срещу кавалерския идеал на прогресивните общества и народи, които са мултирасови, мултиетнически, мултикултурни и многоезични. С една дума националистите в Европа отхвърлят разнообразието.

А към какво се стремят? Едноверци и сънародници, хора с една кръв и произход, те искат да живеят с хора от своя род, от своя вид. Те не вярват във всесилни икономики. И ако демокрацията няма да донесе този вид държава и общество, в каквито те искат да живеят, тогава демокрацията трябва да бъде надцакана с един замах, чрез отделяне.

Това е духът, който стои зад „Брекзит“. Това е духът, който задвижи ирландските патриоти през 1919 г., надигнали се срещу британското управление, въпреки че те се отделяха от най-великата империя на земята в нейния момент на върховна слава след Голямата война, за да започнат живот сред най-малките и бедни страни в цяла Европа.

Това, което става днес в Европа, беше предсказуемо и предсказано. В началото на века в „Смъртта на Запада“ аз написах: „Европа започна да умира. Прогнозата е мрачна. Между 2000 и 2050 г. световното население ще се увеличи от около 6 млрд. души на над девет милиарда, но тези 50% увеличение на населението ще бъдат изцяло в Азия, Африка и Латинска Америка, докато 100 млн. души ще изчезнат от наличността в Европа.“

Европейците изчезват, а народите от Магреба и Близкия изток, Южна Азия и субсахарска Африка идват и запълват празните пространства, оставени от застаряващите и умиращи европейци, чиито нации едно време са ги управлявали. Възстановеният граничен контрол в Европа и разположените постоянно бойни кораби в Средиземно море могат ли да спрат неумолимото нашествие?

Или „Лагерът на светците“(книга на Жан Распай, издадена 1973 г. - бел.ред.)е бъдещето на Европа? Открит въпрос. Но ако Западът ще оцелява като уникалната цивилизация, каквато е бил, неговите народи трябва да подновят контрола върху своите съдби и контрола върху границите си. Великобритания не е длъжна възпитано да заспи в съня, подготвян й от ЕС.

И на 23 юни може да бъде направен голям скок към свобода. Струпвайки се пред урните, братовчедите ни може да си припомнят думите на Вера Лин отпреди 76 г., когато се водеше Битката за Британия: „Винаги ще има Англия, И Англия трябва да бъде свободна Ако Англия означава за теб толкова, колкото Англия означава за мен“.