Не става дума, че Ердоган има план да се насочи на Изток за сметка на Запада. Става дума за това, че всички най-големи в света инфраструктурни, строителни и геополитически проекти днес са на Изток.

Колективният Запад си умираше да го погребе – още една стратегическа грешка, която не отчете настроенията на турските гласоподаватели дълбоко в Анадола, пише геополитическият анализатор Пепе Ескобар в свой анализ за thecradle.co.

В крайна сметка Реджеп Таийп Ердоган го направи отново. Въпреки всичките му недостатъци, като един остаряващ неоотомански Синатра, той го направи „по неговия начин“, задържайки президентския пост с лекота, след като недоброжелателите почти го бяха погребали.

На първо място сред геополитическите приоритети е въпросът кой ще бъде посочен за министър на външните работи. Основният кандидат е Ибрахим Калин – настоящият всемогъщ прессекретар на Ердоган и негов главен съветник.

В сравнение със заемащия длъжността в момента Хавусоглу, на теория Калин може да бъде квалифициран повече като прозападен. Но султанът е този, който поръчва музиката. Ще бъде вълнуващо да наблюдаваме как Турция при Ердоган 2.0 ще навигира заздравяването на връзките си със Западна Азия и с ускорения процес на интеграция на Евразия.

Първият непосредствен приоритет от гледна точка на Ердоган е да се отърве от „терористичния коридор“ в Сирия.

Това на практика означава да доминира в подкрепяните от САЩ кюрдски Партия на демократичния съюз и Сила за защита на народа, които на практика са сирийски филиали на Кюрдската работническа партия (ПКК) – което е най-същественият проблем за нормализацията на отношенията с Дамаск.

След като завръщането на Сирия в Арабската лига отново след 12-годишно замразяване беше приветствано с ентусиазъм, уредената с посредничеството на Москва антанта между президентите на Турция и Сирия, която вече е в ход, може да се окаже абсолютната печеливша ситуация за Ердоган – осигуряване на контрол над кюрдите в Северна Сирия и същевременно улесняване на репатрирането на около 4 милиона бежанци (няколко десетки хиляди ще останат като източник на евтина работна ръка).

Султанът е ненадминат, когато става дума за хеджиране на залозите му между Изтока и Запада.

Той знае много добре как да се възползва от статута на Турция като ключов член на НАТО, подплатен с една от най-големите армии в алианса, право на вето и контрол на влизането в свръх-стратегическото Черно море.

И всичко това докато упражнява истински независима външна политика, от Западна Азия до Източното Средиземноморие.

Така че, очаквайте Ердоган 2.0 да остане неизтощим източник на раздразнение за неоконсерваторите и неолибералите, които водят американската външна политика заедно с васалите си от ЕС, които никога няма да спрат да се опитват да принудят Анкара да се противопоставя на Руско-Китайско-Иранското споразумение за интеграция на Евразия. Султанът обаче отлично знае как да играе тази игра.

Как да менажира Русия и Китай

Каквото и да стане оттук нататък, Ердоган никога няма да скочи на потъващия кораб „Санкции срещу Русия“. Кремъл купи турски облигации, свързани с разработването на изгражданата от Русия атомна електроцентрала Аккую, която е първият атомен реактор на Турция. Москва позволи на Турция да отложи плащане за близо 4 милиарда долара за енергия до 2024 година. Най-хубавото е, че Анкара плаща за руски газ в рубли.

Така редица сделки, свързани с доставките на руска енергия, превъзхождат възможните вторични санкции, които биха могли да бъдат насочени срещу постоянното нарастване на износа на Турция. Но е сигурно, че САЩ ще се върнат към единствената си „дипломатическа“ политика – санкциите. Санкциите от 2018 г. все пак вкараха Турция в рецесия.

Ердоган обаче спокойно може да разчита на народната подкрепа из цялото турско царство. В началото на годината допитване на Gezici разкри, че 72,8% от турските граждани предпочитат добри отношения с Русия, докато близо 90% оценяват САЩ като „враждебна“ страна. Това даде възможност на вътрешния министър Сойлу да отбележи направо „Ще изметем всеки, който причинява неприятности, включително и американските войски.“

Стратегическото сътрудничество между Китай и Турция попада в посоката, която Ердоган нарича „обръщане към Изтока“ и се отнася най-вече за бегемота на китайската мултиконтинентална инфраструктура Един Път Един Пояс (ЕПЕП). Турската част от Пътя на коприната е фокусирана в така наречения Среден коридор, основен ренатбилен/сигурен търговски път, който свързва Азия с Европа.

Движещата сила е китайският железопътен експрес, който, по всичко личи, превръща Средния коридор в гръбнака на ЕПЕП. Така например, части за електроника и редица домакински стоки, които обичайно пристигат с товарни самолети от Осака, Япония, се товарят на влакове и пътуват с китайския железопътен експрес по маршрута му от Шънджън, Ухан и Чанша, преминаващ от Синдзян до Казахстан и по-нататък през прохода Алатау до Дуисбург и Хамбург в Германия. Превозите по този маршрут отнемат максимум 13 дни.

Не е изненадващо, че преди 10 години, когато за първи път разкри амбициозния си проект ЕПЕП на стойност от няколко трилиона долара в Астана, Казахстан, китайският президент Си Дзинпин представи китайския железопътен експрес като ключов компонент от инициативата.

Директни товарни влакове от Сиан до Истнабул се движат по маршрута от декември 2020 г., като използват железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс с време за пътуване по-малко от две седмици.

Има предстоящи планове за увеличаване на честотата им. Пекин е наясно с ценността на Турция като транспортен хъб и кръстопът за пазарите на Балканите, Кавказ, Централна Азия, Западна Азия и Северна Африка, да не говорим за митническия съюз с ЕС, който позволява пряк достъп до европейските пазари.

Освен това, победата на Баку през 2020 г. във войната в Нагорни Карабах дойде с бонус към сделката за спиране на огъня – коридора Зангезур, който в крайна сметка ще улесни директния достъп на Турция към съседите от Кавказ до Централна Азия.

Пан-Турска офанзива?

И тук влизаме във вълнуваща територия – възможните входящи интерполации между Организацията на тюркските страни (ОТС), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), БРИКС+, всичко това свързано и с увеличаване на саудитските и емиратските инвестиции в турската икономика.

Султан 2.0 иска да стане пълноправен член и на водената от Китай ШОС и на многополярната БРИКС+. Това означава много по-близък съюз с Руско-Китайското стратегическо партньорство, както и с арабските електроцентрали, които също се качват на високоскоростния влак БРИКС+.

Ердоган 2.0 вече се фокусира върху двама ключови играчи в Централна Азия и Южна Азия – Узбекистан и Пакистан. И двамата по случайност са членове на ШОС.

Анкара и Исламабад са в голям синхрон. Те изразяват еднакви мнения по изключително деликатния Кашмирски въпрос, както и двете подкрепят Азербайджан срещу Армения.

Но ключовите развития може би лежат в Централна Азия. Анкара и Ташкент имат стратегическо споразумение за отбрана – включително размяна на разузнавателни данни и логистично сътрудничество.
Организацията на тюркските страни (ОТС) с централа в Истанбул е основният двигател на Пан-турцизма. Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан са пълноправни членове, а Афганистан, Тюркменистан, Унгария и Украйна са култивирани като наблюдатели. Тюркско-азерската връзка се определя като „една нация, две държави“ в пан-тюркски план.

Основната идея е все още мъглявата „платформа за сътрудничество“ между Централна Азия и Южен Кавказ. Но има някои сериозни предложения, които вече циркулират. Срещата на върха на ОТС в Самарканд в края на миналата година придвижи идеята за блок за свободна търговия TURANZEC, обхващаш Турция, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Тюркменистан, Азербайджан и като наблюдатели Унгария (представляваща ЕС) и Северен Кипър.

Междувременно тежката работа преобладава. За да се възползва напълно от статута си на енергиен транзитен хъб, Турция има нужда не само от руски газ, но и от газ от Туркемнистан, който захранва Транс-анадолския газопровод (ТАНАП), както и от казахската нефтена компания през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.

Турската Агенция за сътрудничество и координация сериозно се знаимава с икономическо сътрудничество и участва в редица проекти в областта на транспорта, строителството, минното дело, нефта и газа. Анкара вече е инвестирала огромните 85 милиарда долара в цяла Централна Азия, с близо 4 000 компании, разпръснати из всичките „станове“.
Разбира се, в сравнение с Русия и Китай Турция не е голям играч в Централна Азия. Още повече, че мостът към Централна Азия минава през Иран. Досега съперничеството между Анкара и Техеран беше нормата в отношенията им, но всичко може да се промени със скоростта на светлината с едновременното развиване на водения от Русия-Иран-Индия Международен транспортен коридор Север-Юг (МТК №4), който ще облагодетелства и двете страни. Както и фактът, че Иран и Турция може скоро да станат пълноправни членове на БРИКС+.

Султан 2.0 е решен да засили инвестициите в Централна Азия като нова геоикономическа граница. Това само по себе си включва възможността Турция скоро да се присъедини към ШОС.

Тогава ще имаме пълния ефект от „обръщането на Изток“, паралелно с по-близки връзки с Руско-Китайското стратегическо партньорство. Отбележете, че връзките на Турция с Казахстан, Узбекистан и Киргизстан също са стратегически партньорства.

Не е зле за неоотоманец, който само допреди няколко дни беше отписан като бивш.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук