Тази година евроизборите са като Великден. Стават чудеса. Политически трупове възкръсват, грешниците си тръгват, преди да са ги посочили. Чиновническа Европа, подобно на Пилат Понтийски, мие ръчичките си, за да са чисти, усмихва се мило, понякога е замаяна и залита, но отсича като с меч всеки опит да се накърнят интересите ѝ.

В центъра на София, в градинката пред НДК, има един очукан бетонен панел. Върху него понякога рисуват петолъчки, друг път свастики, но каквато и да е „творбата“, някой после бързо я изчиства. Защото този иначе грозен къс бетон е исторически. Като него е имало още 45 000, наредени един до друг. Те са изграждали зловещата стената, която е разделяла не само Берлин, но и Европа, и света.

На 9 ноември 1989 година, гиганската ограда е разрушена, а през 2006 година Берлин дарява на София тази исторически панел. Той се превръща в паметник, на който между другото пише, че е:..
Знак на единството на Европа...

Днес това звучи наивно. Наивниците сме ние. Чичковците от Брюксел прекаляват. Англичаните им го показаха. Последният сигнал, че в семейството нещо не е наред, бе пакетът „Мобилност“. Някой го нарекоха: Кражба на бизнес.

Да вземеш от най-бедните си роднини малкото, което имат, да ги обречеш на глад, за да тъпчеш и без това претъпкания си сейф, е повече от престъпление. Но както се вижда над половината евродепутати гордо вдигат ръка, то да бъде извършено. Само за да угодят на Макрон и предизборните му обещания. И в ущърб на стотици хиляди работници от България, Румъния, бившите соц. страни.

Странно, но евровотът наближава и въпреки че най-много се лъже преди избори и след лов, никакви обещания не се чуват. Тема е строителството, но не на живота нов, а на апартаменти: на зелено, на груб строеж, на покриви, на асансьори, но преди всичко – на промоция. Паднаха глави покрай тази кампания: умни, красиви, току що излезли от фризьора. Господин Цветанов се опита да извлече от дефекта ефект, като придаде героичен нюанс на оставката си, но госпожа Фандъкова ги схруска: Трябваше да я даде по-рано - каза. Мъдра мисъл. Сякаш я е чула от някъде свише.

И докато в кабинета на ГЕРБ не остана и кой да угаси лампата, в БСП преливат във възторг. На журналистите госпожа Нинова отговаря със странна наивност, като пионерка-отличничка пред дружинния си ръководител:

„Видите ли другарко, нашият депутат също може да е взел евтин апартамент, но той не е управляващ".

Контекстът е ясен: Опозицията законът не я лови, моралът още по-малко. Там са само едни дребни народни представителчета на заплата. А напоследък и заплата не взимат.

България трябва да е страхотна държава, след като проблемите на националната ѝ сигурност се свеждат само до няколко евтини апартамента, обединени под мотото: Корупция по високите етажи на властта.

Президентът Радев събра партиите, но не отговори за себе си, въпреки слуховете, че и неговите имотни сделки скърцат. Дали е вярно, или не, той си знае, но да мълчи не е най-силната му карта.

Волен пак показа, че не е в ред. Поиска да се ревизират всички сделки през последните тридесет години. Наистина е луд. Добре, че не го послушаха. Защото, ако се върнат всички ограбени пари, КТБ-та, Техноимпекси, гараж, заводи, българите ще станат богати хора. А те не са свикнали. Може да им се отрази зле.

На Великден Исус Христос, спасителят отново ще възкръсне. При нас чудесата го изпревариха. Няколко политически трупа възкръснаха по-рано и блестят с ярка светлина. Мастита знакова фигура от много далечното минало, вече възторжено гледа към брюкселското си бъдеще. Шепа земеделци, но за сметка на това обединени, изведнъж излязоха от забравата и се фотографираха със Слънцето.

Но има време. Листата на БСП още е в землянката. А вън вече един лежи разстрелян. Дали и той ще възкръсне. По изборите стават чудеса. Но не с всички.

Исак ГОЗЕС