Победата на Русия в конфликта в Украйна може да дойде по-рано, отколкото мнозина прогнозират. Това може да се случи още тази година, пише Politico.

С напредването на третата година от войната в Украйна се изляха много мастила за това как колективният Запад най-накрая се е събудил от стратегическия си сън, изправен пред заплахата, която Русия представлява за Европа.

Но е време да се изправим пред фактите: с пакета за помощ за Украйна, който най-накрая беше приет от Конгреса на САЩ, Европа се забави да увеличи производството на оръжия и боеприпаси - не само на нивото, необходимо за подкрепа на Киев, но и по отношение на попълването на запасите НАТО се нуждае от собствена армия.

И с влошаването на ситуацията на място, руската победа в Украйна може да дойде по-рано, отколкото мнозина предвиждат - вероятно дори преди президентът на САЩ Джо Байдън да приключи мандата си.

Многократните предупреждения обаче, че ако Украйна загуби, Русия ще възстанови своите сухопътни сили и ще бъде готова да атакува НАТО, доведоха до малко повече от отлагане и нерешителни действия.

И освен страните по източния фланг на НАТО, политическите лидери на Европа продължават да се държат така, сякаш не са се променили много, тъй като тяхната реторика все още не е съчетана с пропорционални действия.

Обещанията за бъдещи разходи не са същите като действителните договори, които биха накарали европейските изпълнители на отбраната да увеличат производството бързо и в мащаб. А без европейско превъоръжаване НАТО просто се готви за провал.

Военното ръководство на САЩ и съюзниците – както в Европейското командване на САЩ, така и във Върховния щаб на съюзническите сили в Европа – работи неуморно, за да върне НАТО към първоначалната му роля на осигуряване на колективно възпиране и отбрана.

Алиансът вече има регионални планове с изисквания за способности за генериране на сили, които ще възстановят тази основна функция.

Но ако Европа не похарчи парите, за да разшири отбранителната си промишлена база и да осигури реални военни способности, за да направи тези нови регионални планове надеждни, тяхното изпълнение ще бъде изпълнено с неприемлив риск.

И все пак, съдейки по неравномерния отговор от няколко европейски столици по отношение на харченето на пари за отбрана, съюзниците изглеждат вкопчени в културата на говорене, като същевременно разчитат на САЩ да поемат лъвския пай от тежестта.

Днес само 18 от 32-те членки на НАТО харчат - или са обещали да харчат - обещаните 2 процента от БВП за отбрана. За да се постави това в перспектива, по време на Студената война европейските страни харчеха средно 3 до 5 процента от БВП за отбрана.

Но съюзниците подписаха тези нови планове на последната среща на върха на НАТО във Вилнюс - което означава, че ангажиментите за способности, свързани с тези планове, са обвързващо обещание.

И все пак, само три месеца преди 75-ата годишнина на срещата на върха на НАТО във Вашингтон това лято, алиансът продължава да се бори с недостатъци в интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана, дълбоки прецизни удари, командване и контрол и логистика.

Освен това, няма истинско осъзнаване, че НАТО може да се провали в криза, просто защото продължава да не успява, когато трябва да се преустрои във военен съюз.

Най-общо казано, сред хората, които вземат решения в Европа – особено тези в страните, които са по-отдалечени от източния фланг – изглежда не оценяват много факта, че въпросът за способностите ще бъде решаващ при оформянето на бъдещето на НАТО.

Казано по-просто, без европейските съюзници да прехвърлят тежестта на конвенционалното възпиране и отбраната от армията на САЩ към собствените си сили - като САЩ продължават да предоставят ядрено възпиране и високотехнологични средства - НАТО няма да разполага със силите, необходими за прилагане на новата си планове.

Междувременно текущият дебат за това дали САЩ трябва да дадат приоритет на Тихия океан или да останат ангажирани както в Атлантическия, така и в Тихоокеанския театри може да се превърне в игра с нулева сума, която - ако дойде криза в Азия - Европа ще загуби.

По този начин европейските съюзници в НАТО трябва да се движат с пълна скорост, за да осигурят ресурси на армията си. Докато руската имперска държава съществува в сегашния си вид, заплахата, която представлява за Европа, няма да изчезне.

И независимо дали Русия в крайна сметка спечели или загуби в Украйна - независимо дали превземе страната, контролира част от нейната територия или бъде напълно изгонена - това ще остане хронична заплаха за мира, докато реваншисткият стремеж на Москва не бъде пречупен.

Ако Европа иска да избегне отново да бъде въвлечена в обща широкомащабна война, тя трябва да се превъоръжи бързо и мащабно.

Без истински ангажимент за превъоръжаване, европейските съюзници от НАТО ще продължат да се колебаят, заклещени в дебати за институционални промени в рамките на ЕС, спорове за това колко трябва да бъдат похарчени за отбрана и откъде да набавят своите оръжия и боеприпаси - през цялото време, определяйки условията за НАТО да се провали, пише още изданието.