След 100 дни управление президентът Румен Радев е най-одобряваната политическа личност у нас с доверие около 60 на сто. С други думи, близо две трети от българите му вярват.
Разбира се, тези класации са относителни. Едно е да си президент, друго е да си министър на финансите. Нормално е министърът на финансите да не бъде харесван, а президентът винаги е харесван. На практика до момента Радев издържа по-трудните части от теста и показа колебания на някои по-лесни. Първо, той влезе във властта в много несвойствена ситуация. Човек, който допреди 6 месеца не се е занимавал с политика, изведнъж стана не просто президент, ами и премиер. Ангажиментът да състави служебно правителство криеше голяма опасност всяка отговорност с този кабинет да се пише на самия Радев, което щеше да е сложно за него. Той обаче успя да се измъкне от това по един доста елегантен начин, като номинира за премиер Огнян Герджиков.
Като сложиш такъв ярък политик, той става гръмоотвод на отговорността. Защото, ако сложиш технократ, администратор, най-ярката политическа фигура щеше да е пак Радев и всякаква отговорност щеше да се стоварва върху него. 

Герджиков е като референдумът на Слави Трифонов - част от политиците мислят само лоши неща за този референдум, но никой не смее нищо да каже, защото е непрестижно да застанеш срещу мнението на 2,5 млн. души.

Разбира се, после, като всяко правителство, и служебното започна да се износва. Появиха се и скандали, а и много хора се опитват да ловят риба в мътна вода. Проучване на "Галъп Интернешънъл" обаче ясно показа, че оценката на българите за кабинета "Герджиков" е неутрална с уклон към толерантна. Което означава, че този кабинет е свършил най-важното, а именно да не се говори много много за него. Най-важното, което Румен Радев трябваше да направи като начало, е да поеме управлението на страната в ситуация, в която има усещане за политическа криза и трябва да се проведат честни избори. В това отношение Радев успя. Никой не оспори честността на парламентарния вот.

Президентът обаче сбърка в по-лесните неща, чисто комуникационните, чисто занаятчийските политически неща. Това са грешки на растежа. Те ще се оправят. Това, което Радев засега показа е, че ще се опитва да се еманципира, т.е. да не бъде възприеман като президент на БСП. Радев се очертава като един от трите потенциални центрове на лявото, наред с Корнелия Нинова и омбудсмана Мая Манолов, която събра доста политически капитал.

По горещия скандал с нацистките поздрави Румен Радев поиска извинение от замесените. Съгласен съм с него, че в такава една ситуация пътят минава през извиненията. Няма нещо, което може да оправдава подобни снимки, дори когато са шега.
С такива неща шега не бива. Трябва да си дадем сметка за още нещо. Тази снимка на Иво Антонов е стара, вадена е отдавна и той не е назначен в това министерство от Патриотите. Антонов е там отпреди. Това доста се забравя. Няма какво повече да се коментира по този казус. Нещата са ясни - станала е грешка, за грешките се носи отговорност. В политиката това варира от оставки на пряко замесените до извинения на отговорните. И двете неща се случиха вече, и аз се надявам, че тази страница вече е прочетена. Не ми се ще тя да има продължение. Струва ми се, че и президентът и военният министър Красимир Каракачанов са по-скоро на едни и същи вълни по темата с отбраната.

Генерално могат да имат спор по детайлите, но ми се струва, че и двамата са хора с много обострена чувствителност относно суверенитета и отбранителни способности на армията. За Румен Радев това се видя, за Красимир Каракачанов е ясно от години наред, за него това е самата идеология на патриотизма, която той изповядва. Що се отнася до връщането на наборната военна служба, в "Галъп Интернешънъл" сме проверявали този въпрос преди време, когато отново беше на дневен ред. Трябва да ви кажа, че има преобладаващо утвърдителни отговори, разбира се, не и сред младите хора. Генерално обществото се радва на подобен тип идеи. Както се радва на идеите за ограничаване на част от външния вот, които бяха асоциирани с Румен Радев.

Всъщност и Каракачанов, и Радев, лансираха идеи, които на пръв поглед изглеждат малко екзотични, но по-скоро печелят симпатиите на големи слоеве на българското общество. Разбира се, има и критика, очаквана и нормална, от други слоеве на българското общество.

И в двата случая става дума за идеи, които са по-скоро не толкова конкретика, колкото насока. А хората може да не харесват точно конкретиката на едно или друго законодателно решение. Например детайлите на един или друг начин за въвеждане на военна служба, военно обучение и т.н., но като цяло посоката им се харесва.

Радев взе отношение и по въпроса за разсекретяването на стенограмата на КТБ.

Президентът показва, че ще търси баланси. За втори път след спирането на проекта за концесии, като че ли той действа така, че се харесва на прозападната либерална общност, която остана леко непредставена в българския парламент, но пък е доста гласовита и креативна. Струва ми се, че Радев не е затворил вратите към тази общност, въпреки че именно тя по традиция е най-скептична към личности с неговата политическа биография.

Коментар на политолога Първан Симеонов пред в. "Стандарт"