ГЕРБ и БСП в практически паритет за вота през март. Какво показва още социологическото проучване на "Тренд"? 

"Наблюдаваме процес на спиране на ерозията в ГЕРБ, тоест говорим за процес на стабилизация в обществено-политически контекст. Динамиката е голяма. Интензитетът на политическите скандали намалява, конфронтацията се измени. Това създава впечатление за успокояване на ситуацията", каза политологът Анастас Стефанов в ефира на Bulgaria ON AIR.

В момента според него сигурни са пет партии в следващото Народно събрание, като освен ГЕРБ (24,1%) и социалистите (23,6%) участие с 15,9% ще има партията на Слави Трифонов, ДПС (10,2%) и “Демократична България” (8,8%).

С реални шансове за представителство остават формацията около Мая Манолова (3,9%) и “Обединени патриоти” (ВМРО и НФСБ) с 3,8%.

По думите му партията на Слави Трифонов плавно е набирала ръст в продължение на около 1 година, а ситуацията от лятото е наляла в мелницата на "Има такъв народ" и "Демократична България".

"На ръба остават коалицията "Обединени патриоти" и "Изправи се.бг". Можем да говорим условно за пет сигурни политически субекта в следващия парламент с опцията за плюс още два. Седи под въпрос дали тези две формации ще работят за по-широка подкрепа, или няма да се поизгубят в темите", обясни експертът.

Според него формация като "Има такъв народ" ще се гради изключително около легитимността на образа на Трифонов и ще се структурира основно на лидерски принцип. 

"По условие би следвало една формация да се развива под призмата на някаква идейна спойка. Идентичността може да те кара да преследваш цели. Рискът при новите формации е, че те се заиграват с темата "антистатукво", отбеляза Стефанов.

По думите му един от основните сюжети е този, че ще е много трудно да се състави коалиционно управление. 

"Ако изключим варианта за широка коалиция ГЕРБ-БСП, то със сигурност ще имаме коалиционен формат от поне 3 субекта. Ако получим по-фрагментиран парламент, тази задача ще се усложни допълнително. В момента политическите лидери са по-скоро консервативни да правят радикални политически заявки", посочи Анастас Стефанов.

И подчерта, че българският парламент страда от хроничен дефицит на политическо доверие. Политологът коментира и темата за страховете на хората, породени от пандемията. 

"Вижда се засилена чувствителност по темата с Ковид-19. Има тревожност, тя донякъде се сформира и от неизвестното. Половината от анкетираните декларират, че не желаят да се връщат по-строгите мерки. Обществото не чувства, че има жизнения заряд да прояви такива лишения", допълни Стефанов.