Две неща са за отбелязване в скандалния факт на неблагодарното пенсиониране на проф. Кантарджиев. Това написа в профила си в социалната мрежа политологът Огнян Минчев. 

Според него това е човек с огромен принос в справянето с пандемията от коронавирус у нас. Според Минчев в България много хора завиждат на кадърните и успели българи и просто се отървават от тях. 

Ето какво точно пише политологът. Публикуваме думите му без редакторска намеса:

"Две неща са за отбелязване в скандалния факт на неблагодарното пенсиониране на проф. Кантарджиев.

Първо, това е човек с наистина огромен принос в управлението на антиепидемичните мерки в България. Да, българската държава е организационно слаба. Да, политическите решения, свързани с пандемията бях противоречиви и спорни.

Експертите на Националния щаб, сред които проф. Кантарджиев направиха всичко по силите си за да компенсират тази институционална и политическа противоречивост. На тези хора трябва да свалим шапка! Трябва да им благодарим. Това е човещината, благодарността, справедливостта - когато получиш нещо, да кажеш "благодаря ти"!

Не да кажеш по бай Ганьовски - "тоя ли бе, не го ли знам аз него каква е стока..." Затова днес е разделното време, в което почтените хора казват публично: "Благодаря ви проф. Кантарджиев! Благодаря!"

Второ, повечето значими изследователи на българската народипсихология и душевност са единодушни, че притежаваме неблагоприятните черти на масова завист и масова нетърпимост към успелия човек.

А успелият човек в повечето случаи е заслужил за обществото човек. Дори когато се е грижил само за себе си - да забогатее, да успее, да се издигне - той по пътя си неизбежно е правил неща И в полза на обществото, които заслужават похвала и благодарност. (Друг е въпросът, че може да е правил и много недостойни неща.)

Толкова повече заслужава похвала и подкрепа човекът, който с живота си, с работата си, с резултатите от нея е дал на обществото значими блага, от които се ползват всички. Какъвто е случаят с проф. Кантарджиев.

Ама не! У нас винаги ще се намери някое завистливо, озлобено човече, което се дразни от успелия, от допринеслия, от уважавания и оценявания от обществото човек.

 Ще се постарае да го подхлъзне, да го удари в гръб, да му отмъсти за собствената си несъстоятелност.

Пази Боже, когато такова човече получи власт. А в България такива човечета с предимство идват на власт. Затова сме на тоя хал, между другото..."