Какво беше първото действие на служебния кабинет „Гяуров“? Да овладее инфлацията, която подяжда джоба на всички българи? Да се заеме с държавния бюджет, чиято липса блокира работата и на държавните институции, и на местната власт в лицето на общините? Да подхване напомпаните сметки за ток? Не! Това несъмнено са най-належащите проблеми на държавата и приоритетен дневен ред на обществото, но току що назначеното и заклело се правителство си има други приоритети и дневен ред – да обслужи задкулисието, което го инсталира на кормилото на държавата.
Не че нямахме обосновани съмнения предвид генезиса на щедро обагрения в политическата окраска на ПП-ДБ кабинет. Вече обаче са налице и доказателствата. При това дошли още с първото реално действие на представител на правителството - вицепремиерът и министър на правосъдието Андрей Янкулов.
Андрей Янкулов
В петък предиобед, докато погледите на всички бяха вперени в скандала със скоропостижно подадената оставка на Стоил Цицелков, посочен от Гяуров за вицепремиер с ресор „честни избори“, макар да е имал петгодишна забрана от ЕК да се занимава именно с избори, в информационния поток мина тихомълком още по-притеснителна новина.
Служебният зам.-министър-председател и правосъден шеф Янкулов обяви, че свиква заседание на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) с една единствена точка в дневния ред - избор на нов и.ф. главен прокурор.
Нека повторим – в първия ден от реалното функциониране на кабинета, правосъдният министър се заема не с това да навлезе в работата на ведомството, което е оглавил, а да разпореди на независимата по Конституция съдебна власт да плюе на законността и на досегашните си решения и да смени Борислав Сарафов.
Искане, което е обосновано не от внезапно възникнала спешност - Сарафов изпълнява функциите на главен прокурор от 2024 г!
Нито от липса на решение от страна на самия ВСС, чиято прокурорска колегия на няколко пъти вече потвърди и препотвърди, че той законово изпълнява функциите на и.ф. обвинител №1. Същото се отнася и за самия пленум на ВСС.
Това искане е мотивирано от задачата, заради която Янкулов беше инсталиран на поста. Задача, която публично беше изговорена от самия служебен премиер Андрей Гяуров, но задкулисно е поставена от кукловодите, сформирали този кабинет – съюзът на „Отворено общество“ на Джордж Сорос и неговия наместник в България – Прокопиев и кръгът му „Капитал“.
Кръг, от който Янкулов е отдавнашна брънка, както е видно впрочем дори и от най-бегъл поглед на биографията му.
Протеже на Христо Иванов, стипендиант на „Америка за България“
Тя ясно показва, че неговият кариерен път е пряко свързан с тандема Сорос-Прокопиев и едно от най-видните му проявления в политиката. А именно бившият председател на сламената партия на олигархията „Да, България“ и доскорошен основен рупор на опитите й да овладее Темида – Христо Иванов.
В наши дни Янкулов може да се опитва да се изкара експерт по наказателно право заради няколкогодишното си битие на обвинител в Софийската районна прокуратура в началото на трудовия си стаж, но то всъщност се изразява не в пледоариите му по дела, а по обиколките му из света.
При това на разноски на една от организациите-хранилки, през които Джордж Сорос и Иво Прокопиев оплетоха, както Темида, така и други основни сектори на обществото – фондация „Америка за България“. През 2011 г. Андрей Янкулов става стипендиант на фондацията по обучението й за „млади професионалисти от сферата на правосъдието“, провеждано заедно с Института за международно образование в Ню Йорк, който е друг от стълбовете в мрежата на „Отворено общество“ и администратор на програмата „Фулбрайт“. Този факт впрочем няма да го откриете в официалната биография на Янкулов (защо ли?), но фигурира в сайта на „Америка за България“. Засега.
Бухалката АКФ
Но да се върнем на опита или по-скоро липсата на такъв на Янкулов в сферата на наказателното право. Малко след приключването на стипендиантската програма, той се преориентира от прокуратурата в публичния сектор. През ноември 2014 г. става зам.-министър на правосъдието в екипа на оглавилия тогава ведомството Христо Иванов.
Остава на поста до февруари 2016 г – т.е. само два месеца, след като Иванов подава оставка от позицията си заради проваления му първи опит да прокара поправки в Конституцията, обслужваща задкулисието на Сорос и Прокопиев. Далеч не изненадващо, с излизането си от изпълнителната власт, с протекциите и под вещото ръководство на ментора си Иванов, Янкулов се преориентира към НПО сектора.
И участва в създаването на организацията с гръмовно име „Антикорупционен фонд“. Сдружение, учредено все от кадри на кръга „Капитал“, в това число бившия журналист от едноименния флагман на Прокопиев – Николай Стайков, чиято цел е от една страна да играе ролята на бухалка срещу опонентите на въпросния кръг.
А от друга – да притиска парламента и съдебната власт, за да приемат налаганата от същия този корпоративно-олигархичен кръг псевдореформа в Темида, фокусирана не върху преодоляване на недъзите в системата, а върху пълното й овладяване. Роля, която вътре в системата се изпълнява от друго грантово сдружение – Съюзът на съдиите в България, а отвън – от АКФ и от други присъдружни НПО-та на Прокопиевия „Капитал“.
Тук е моментът да се отбележи, че през годините от създаването си АКФ работи в постоянна пряка координация със ССБ, до степен, че при скандала, разразил се след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, неформалната говорителка на Съюза на съдиите в България Владислава Цариградска посочи Янкулов като идеалния кандидат за главен прокурор.
Позиция, за която той отдавна има апетити, а в момента се опитва и да оваканти. Като се опитва да отстрани от поста Борислав Сарафов, макар това да е изцяло в правомощията на прокурорската колегия на ВСС, дори не на целия състав на Висшия съдебен съвет. А служебният кабинет, съответно-и служебният правосъден министър, да имат само ограничени правомощия, свързани главно с изборния процес, според духа на Конституцията.
Трагедията „Петрохан“
Тук е моментът да се подчертае, че Янкулов няма и морално право за подобни действия. Не само заради реалната си липса на опит в наказателната сфера, нито заради липсата на парламентарен мандат за подобен натиск над ВСС, а и заради лъсналото участие на АКФ в чудовищната трагедия „Петрохан“.
Само ден преди той да бъде назначен, стана ясно, че „Антикорупционният фонд“ е играл ролята на защитник пред МВР и пред прокуратурата на организацията на псевдогуруто-педофил Ивайло Калушев, като е ходатайствал и притискал вътрешното министерство и държавното обвинение да не се разследват сигналите срещу функциониралото като секта сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“.
В това число, описвайки я като „отговорна и международно призната организация, изпълняваща важни обществени функции“. Ходатайство, което е забавило с година и половина излизането на истината за Калушев и сектата му и с което АКФ се нарежда сред виновниците за трагедията в Петрохан, довела до 6 трупа, сред тях и на 15-годишно момче.
И сега представител на същия този АКФ се опитва не само да замаже следите, главно своите, в съществуването на сектата на Калушев като „държава в държавата“, а да превърне и прокуратурата в частна собственост. На задкулисието на Сорос и Прокопиев.
