Случило се така, че Прокопиев си купил вестник. Всичко, както там си му е реда. Акции, дялове, нотариуси, джира, договори. Влязъл във владение Прокопиев на медията, и що да види. Всички журналисти пишели против него. Ама това „Каолин“, запори на КПКОНПИ, бандитска приватизация, разградски олигарх, кръгът „Арго, „Агнешки главички“, Костов, сделка с „Кварцверке“, укриване на данъци, офшорни фирми с Плевнелиев, отравяне на водата в Меричлери. Всеки ден по няколко материала.

Брей, казал си Прокопиев, тия хора достойно изразяват собственото си журналистическо мнение, пък и материалите им с доказателства, всичко изпипано. Като човек, спазващ и уважаващ либералните ценности, свободата на словото и правото на всеки журналист да пише каквото си иска и срещу когато си иска, като човек, на когото и през ум не му е минавало, че частната медия може да има някаква своя политика, свикал събрание във вестника и публично заявил пред всички, че изказва своята благодарност на журналистите и ги моли и занапред да продължават да изобличават собствените му престъпления.

Ама не само това. Повишил им и заплатите и казал, че като реши да върши нарушения, първо на тях щял да дава доказателствата, защото обществото трябвало да бъде информирано, а вестникът, сега негова собственост, щял да се гордее, че първи го е разобличил. Колкото повече материали пишели против него, толкова повече щял да им плаща.

Така било. Прокопиев никога нямало да уволни журналисти, които пишели против него, против партията, която поддържал, против приятелите му, нито пък щял да ги цензурира. Изобщо не бил такъв човек. Хората от вестника се просълзили и благословили късмета си, че щели да работят с издател като него.

Още повече, че така било навсякъде по света. Никъде собственик на медия нямал право да има своя политика.  Той, собственикът, бил длъжен само да дава пари на журналистите, а те можели да пишат свободно всичко.

Да, ама не. Приказката, като всяка приказка, се оказала измислена.

Никъде във вестника на Прокопиев няма да прочетете и ред срещу него, „Каолин“, бандитската приватизация, кръгът „Арго“, „Агнешките главички“ и т.н.

Не че при Прокопиев има цензура, не. Навсякъде другаде има, само при издателя Прокопиев няма. Просто журналистите му не пишат, ей така, по свое желание. Това е то свободното слово Прокопиевско. Цензура има само тогава, когато не засяга Прокопиев. А Прокопиев я „разобличава“….