Войната в Украйна разкри уязвимостта на нашата хранителна система, както и първите месеци на епидемията от COVID-19.

Когато Путин започна атаката си, руснаците се съсредоточиха върху южните градове като Мариупол и Одеса на Черно море; тези ключови пристанища са от съществено значение за износа на храни от Украйна.

Сега, точно три месеца след първия ден на руската инвазия, ООН предупреждава, че милиони хора по света могат да изпаднат в продоволствена несигурност, недохранване и глад.

Най-много ще пострадат страните с голям внос и тези, които вече се борят да свържат двата края, но има и опасения за повишаване на цените в развитите икономики в Европа и Северна Америка.

Като цяло, разрастващата се продоволствена криза не е много устойчива и хората не знаят за нея, коментира за Евронюз професор Алед Джоунс - експерт по финанси, управление на риска и ресурсите.

Той описа хранителната система, на която всички ние разчитаме, за да можем да се храним всеки ден. Или по-скоро, за да можем да отидем на пазара и в супермаркета и да намерим храна по рафтовете.

Възможно ли е, обаче, повишаването на цените, причинено от слабостите на световната хранителна система, да доведе до граждански вълнения в Европа?

Произходът на храната ни

Войната в Украйна оказва натиск върху доставките на храни в световен мащаб, тъй като много основни продукти се изнасят от източноевропейската държава.

Украйна изнася една десета от световното производство на пшеница, една пета от ечемика и рапицата и около половината от слънчогледовото семе. Страната е една от малкото държави, които отглеждат по-голямата част от основните продукти, които консумираме.

Най-застрашените от недостига на храна държави

Основните производители на основни храни като Индия и Китай произвеждат зърнени култури, които се консумират в техните силно населени страни. Но други като Бразилия, Австралия и САЩ са нетни износители.

"Всички държави, които зависят от световните пазари, зависят от тези страни и всичко, което се обърка в тях като суша, глад или война, може да окаже огромно влияние върху движението на храните в системата", казва професор Джоунс, директор на Института за глобална устойчивост към Университета Англия Ръскин.

Държавите от Близкия изток биха могли да пострадат най-много, тъй като Египет и Либия внасят над 40 % от храната си от Украйна, но износът на страната доминира и в Западна Африка, където Нигерия,
Сенегал и Гвинея внасят много.

Дори страни от Югоизточна Азия биха могли да усетят последиците от руската инвазия, тъй като Индонезия и Тайланд внасят над една трета от основните си продукти от Украйна.

Ефектът от войната върху глобалната хранителна система

Събитията в Суецкия канал миналата година показаха, че има някои търговски артерии, които могат да предизвикат огромни смущения във веригите за доставки, когато бъдат блокирани.

Войната в Украйна първоначално предизвика опасения относно засяването и прибирането на реколтата поради достъпа до земя, прекъсването на доставките на семена и разселването на хора. Сега обаче проблемът се превърна в инфраструктурен и транспортен с блокадата на украинските пристанища в Черно море от страна на Русия.

Миналата седмица ръководителят на Световната продоволствена програма на ООН Дейвид Бийзли призова Путин да позволи на износа да напусне пристанищата, ако има "поне малко сърце за останалата част от света". Междувременно балтийският съсед на Украйна - Литва, предложи морски ескорт за превозвачите на храни, за да се облекчи световната продоволствена криза.

Когато пазарът реагира на недостига, цените се повишават. Това оскъпява вноса, което води до повишаване на инфлацията и предизвиква обратна връзка, на която правителствата реагират.

Това вече може да се види в Индия. Преди планираше да увеличи международната си търговия с пшеница, но сега забрани износа. Индонезия също наскоро забрани износа на палмово масло в отговор на повишаването на международните цени, но след това се отказа от тази политика.

Какви са политическите последици от недостига на храна?

Между 2009 и 2011 г. сушите и пожарите в Австралия и наводненията в САЩ доведоха до спад в износа от тези страни. В резултат на това държавите с голям внос, като тези в Близкия изток, пострадаха от инфлация, което доведе до граждански вълнения.

"Арабската пролет... беше свързана със световните цени на храните", твърди Джоунс.
За западните потребители цените на суровите съставки съставляват само малка част от цената, което означава, че инфлацията на цените на храните, дължаща се на украинския износ, е само около 10 %.

На места обаче, където цените на храните са тясно свързани с цените на суровините, като Сомалия или Тунис, инфлацията може да достигне 100-200%.
В Шри Ланка вече има политически и граждански вълнения заради инфлацията. Мнозина следят отблизо ситуацията в държави като Ливан, Пакистан и Сомалия, където жизненият стандарт вече е ограничен.

Инфлацията в Европа се увеличава

Въпреки изолацията от увеличението на суровините, в момента животът на много хора в Европа е затруднен от токсичната комбинация между цените на храните и енергията.

"Всичко, което предизвиква криза при храните, може да доведе до обща инфлация, а всичко, което предизвиква криза при енергията, може да доведе до инфлация. Ако има криза и в двете едновременно?
Това ще доведе до редица увеличения на цените", каза Джоунс.

"Виждате, че средната класа... има много малък разполагаем доход и трябва да прави избор, а за работническата класа с минимална работна заплата натискът е огромен.

"Именно тези хора ще решат чия е вината за това и дали ще излязат да протестират срещу него."

Могат ли протестите срещу разходите за живот да се превърнат в насилие?

Политическите протести срещу повишаването на цените могат лесно да прераснат в насилие, както се случи във Франция през 2019 г., когато протестиращите от "Жълтите жилетки" подпалиха огньове и разрушиха сгради в отговор на повишаването на цените на горивата.

Според професора, рискът от дългосрочни граждански вълнения или смяна на режима е минимален, тъй като, въпреки че доверието в политическите институции в Европа е на рекордно ниско ниво, цинизмът не е толкова дълбоко вкоренен, колкото в места като Египет и Тунис.

"Обикновено в европейските страни той се изразява в това, че хората стигат до крайности при гласуването, вместо да свалят правителството чрез физическо насилие", казва Джоунс.

"Имаме клапан, за да облекчим част от стреса. По-вероятно е да се стигне до по-крайни правителства, отколкото до насилствено сваляне на правителства."

Неотдавнашните избори във Франция показаха високи нива на подкрепа както за крайната десница, така и за крайната левица. Марин льо Пен спечели над 40% от гласовете в балотажа си срещу действащия президент Еманюел Макрон, а видният левичар Жан-Люк Меленшон изостана от нея само с един процентен пункт, за да влезе във втория тур.

На други места в Европа левоцентристите са на власт в Германия, а подкрепата за крайнодясната AFD намалява, докато словенците наскоро изместиха на изборите популиста за сметка на либерален лидер.

Тъй като истинските мащаби на кризата с разходите за живот все още не са известни, а войната в Украйна далеч не е приключила, е трудно да се каже каква цена ще платят европейските общества в крайна сметка. Опасността протестът да прерасне в гражданско недоволство е винаги налице, но от правителствата зависи да реагират и да предотвратят превръщането на мирното несъгласие в сцени на насилие.