"Най-големият проблем на правителството на Кирил Петков е, че то влезе във властта, премълчавайки и пренебрегвайки огромните негативи, които бяха породени от управлението на двата служебни кабинета на президента Румен Радев.

Приоритет трябва да бъде подмяната на всички съветски и руски оръжейни системи, защото нито можем да ги поддържаме, нито ни дават стратегическо предимство. Дълго време проникването на руските служби в България се приемаше като културен обмен", това заяви пред БГНЕС политологът проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки.

По думите й основният проблем на правителството на Кирил Петков е наследството на предишните две служебни правителства.

„Беше загубена много инерция. Беше загубена възможността да се изработи един нормален проект на Плана за възстановяване и развитие, който да бъде координиран и съгласуван с Европейската комисия. Беше загубено време да се реагира на кризата с енергийните ресурси. 7 месеца държавата беше в свободно падане.

Кабинетът на Петков е много трудна коалиция от четири партии. Освен с екстремните обстоятелства, породени от Украинската криза, той трябваше да овладее държавата, икономиката, здравеопазването от ситуация на свободно падане. Не мисля, че се справиха“, заяви проф. Коларова.

Според нея от гледна точка на законодателството, от гледна точка на парламентарния процес, правителството има изключително големи негативи.

„Тук не става дума само за проблемите в самата изпълнителна власт, става дума за проблемите в самото парламентарно мнозинство, които са видими. Този парламент е изключително неефективен“, каза тя.

Парламентарният дефицит до голяма степен е свързан с първоначалната позиция спрямо опозицията.

„Във всички досегашни парламенти, с изключение на няколко, в които е имало много остро противопоставяне, на опозицията са давани председателски постове в ключови комисии. В това Народно събрание (НС) виждаме, че четирите управляващи партии се втурнаха да овладяват всички парламентарни комисии“, отбеляза проф. Коларова.

Според нея двама от министрите в правителството трябва да бъдат сменени, защото нанасят големи щети върху държавата със своите действия.

„В кабинета на Петков има един министър, който все едно не съществува. Това е външният министър. Там е една голяма „черна дупка“. Особено в тази трудна ситуация отсъствието на личност в тази секторна политика се отразява изключително зле на кабинета“, заяви проф. Коларова.

Антипод на министър Теодора Генчовска е вътрешният министър Бойко Рашков, който е свръхактивен.

„Неговите действия поставиха правителството в изключително сложна ситуация. На Рашков се гледаше като на добър инструмент да се упражнява определен натиск в двата изборни процеса – двата парламентарни избора и президентския вот. Рашков е един рецидив от миналото, който има изключително негативни последици за правителството.

Там има комбинация от липса на усет за необходимостта от процедурна прецизност и началническо отношение, което си пролича при ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова. Стилът и вижданията му за начина, по който трябва да бъде организирана работата в МВР, също имат изключително негативни последици“, заяви политологът.

Тя определи като изключително конструктивно освобождаването на министъра на отбраната ген. Стефан Янев кабинета, който „действаше от позицията все едно е още министър-председател, което не беше уместно“.

Проф. Коларова смята за грешка, че не е потърсена отговорност от служебните кабинети, назначени от президента Румен Радев.

„Най-тежкото беше и това е и най-големият проблем на кабинета „Петков“, че той влезе във властта, посочвайки негативите проблемите от управлението на Борисов, но премълчавайки и пренебрегвайки огромните негативи, които бяха породени от управлението на двата служебни кабинета на Румен Радев“, заяви тя.

„Намирането на взаимно приемливи решения и компромиси от четирите партии трябва да става в парламента, в комуникация между тях, което не виждаме. Това допълнително би отслабило позицията на президента.

Социолозите отбелязаха една ерозия в подкрепата за Радев, но тя е свързана с нещо друго. Хората го виждаха като обединителя на всички тези партии, които обещаваха промяната.

В момента промяна няма. Президентът не се вижда като отговорен за това, а се търси отговорност на партиите и конкретните министри. Едновременно с това разпадът в тази четворна коалиция, виждането за ясни противоречия вътре, разочарованието от обещанията, които са давани, няма как да не се отрази на президента“, добави проф. Коларова.

Тя коментира и сериозните последици за страната ни от украинския конфликт.

„Първоначалната позиция на президента Румен Радев и на Стефан Янев, който беше министър на отбраната, изключително негативно повлия на възможностите, които има България. Тепърва ще видим как ще се отрази това“, заяви проф. Коларова.

Политологът предупреди, че няма как да получим съвременно въоръжение, ако все още сме запазили руските системи, които имаме.

„Българската армия, чиято модернизация беше забавена, е неспособна във всяко едно отношение. Да следваш политика на меко приспособяване граничи с предателство на националния интерес. Приоритет трябва да бъде подмяната на всички съветски и руски оръжейни системи, защото макар и да са сертифицирани от НАТО, няма как да ги поддържаме и те не ни дават стратегическо предимство.

Много дълго време проникването на руските разузнавателни служби в България се приемаше като някакъв вид културен обмен. Бяха дори прикривани инцидентите, които можеха да се възприемат като враждебни действия“, подчерта пред БГНЕС проф. Коларова.