Четири подводни камъка крие евровотът на 26 май. Това обясни пред „Монитор“ експертът по избори проф. Михаил Константинов.

На първо място не бива да отбелязваме допълнителни знаци и символи върху бюлетината, защото комисията ще обяви гласа за недействителен. „Голяма грешка на избирателите е, че когато отбележат на бюлетината партията, за която гласуват, оставят различни знаци, дописват нещо, а това прави автоматично гласа им недействителен“, коментира проф. Константинов. Затова трябва да имаме предвид, че можем да използваме единствено знаците X или V, като това трябва да стане само със син химикал. Много често избиратели носели със себе си химикалка и то в друг цвят. В такива случаи обаче вотът не се зачита.

Втората особеност е, че в 1/4 от секциите би трябвало да има машини за гласуване и избирателите може да се възползват от това. Но дори и там ще бъдат предоставени и хартиени бюлетини, ако възникне проблем с техниката. „Мен обаче ме безпокои фактът, че официалният срок за доставяне на машините е 25 май. А би трябвало съставът на комисията да се запознае с механизма на работата им, само така ще могат да дават технически насоки на избирателите“, обясни проф. Константинов.

Другото, което трябва да имаме предвид при машинното гласуване, е че има опция за потвърждаване на вота. Така че ако направим грешка, можем да я коригираме.

Задължително е избирателите да помнят, че трябва да отбележат или една партия или коалиция, или пък инициативен комитет за издигане на даден кандидат. Така че трябва да отбележат една позиция. След това можем да дадем и преференция за предпочитания от нас кандидат. За да се избегне феноменът 15:15, който възникна за първи път на европейските избори през 2014 година, на предстоящия вот номерата за преференциите ще започнат с допълнителна цифра. Така 15-ият кандидат ще е записан с №115.

„Въпреки това не изключвам напълно възможността, че феноменът 15:15 може и да се повтори. Само че има хора, според които това не е случайност, а наистина избирателите са имали предпочитания към съответния кандидат“, каза експертът по избори.
Третата особеност е, че има три вида избори, на които се гласува с листи. Това са европейските, парламентарните и местните за общински съветници. Ако в бюлетината на парламентарен или местен вот няма отбелязана преференция, тя се брои за първия кандидат. Затова и първият кандидат много трудно може да бъде изместен от първото място. При европейските избори обаче не е така и водачът на листата на дадена партия може да бъде избутан по-назад.

„Точно това се случи през 2014 година, когато Реформаторският блок имаше един депутат. Въпреки че водач на листата беше Меглена Кунева, вторият кандидат получи повече преференции. Така Светослав Малинов стана евродепутат“, обясни проф. Константинов.
Четвъртата особеност за евровота, която обаче никак не е за подценяване, е че 26 май е последният от трите почивни дни, които предстоят тогава. Затова експерти съветват да не пътуваме в последния момент. Рискуваме пред секциите да има опашки и да не успеем да гласуваме. Също така е препоръчително да сме се ориентирали предварително коя партия, коалиция или независим кандидат ще гласуват, за да не се чудим пред самата секция.

„Надявам се, че ще гласуват над 2 милиона души. Това ще даде по-голяма легитимност на тези, които изпращаме в европарламента“, коментира проф. Константинов.