10% от новорегистрираните се приемат в болниците. Скритата заболеваемост остава – 1/4 от населението няма да си признае, че е болно. Това заяви проф. Николай Витанов в интервю за Монитор бг.

- Проф. Витанов, каква е оперативната обстановка в България по отношение на пандемията от COVID-19?


- Хубавата новина е, че базовото репродуктивно число в края на седмицата падна под 1,3. Все още нямаме високи рекордни стойности на новозаразени.

Причината е, че все още има една голяма област, която не е ударена много от Омикрон – Пловдив. Като се вземе предвид и Бургас, където няма много случаи, това е причината да са под 6800 новозаразените във вторник. Ако тези две области бяха „изгърмели“ в началото на седмицата, щяхме да сме с нов рекорд още в във вторник.

Омикрон не напредва толкова бързо, колкото се предполагаше. Реално прогнозата за това кога ще стане доминантен беше 3-4 седмици след появата му. Повече от две седмици вече минаха и след още 10-ина дни - до края на другата седмица, ще стане доминантен. Базовото репродуктивно число във вторник е 1,27, което е малко под 1,3. Това значи, че има проблем, но все още не е толкова голям.

Развитието на епидемичната обстановка е според очакванията. В Западна България се формира зоната с висока заболеваемост.

Прогнозата ми беше вълната да плъзне от едната страна на изток покрай Дунав и през Южна България, като Родопите ще ги подмине или позаобиколи. Например в Кърджали са по-малко случаите.

Към вторник у нас има две области, в които вирусът не се разпространява дифузно. Това са Кърджали и Търговище. Това не означава, че няма Омикрон.

Омикрон вече има навсякъде, като най-неприятно е положението в Благоевград. Там е много силно дифузното разпространение, тъй като има много случаи, внесени от Гърция. Там се вижда, че има много заразени с Омикрон.

В София положението също е неприятно. Параметърът, който следя за дифузното разпространение, е 2,5 над критичната стойност. Само в една област тази стойност е по-висока – Благоевград.

Неприятното е, че другите големи области Варна и Бургас, както и София-област, този параметър е над 2, което означава, че дифузното разпространение е доста силно. Когато този параметър е под 1, това означава, че няма дифузно разпространение, ако е над едно, има.

Колкото повече над едно е стойността му, толкова по-голямо е дифузното разпространение. Когато е над 2, ситуацията вече е неприятна, а когато е над 3 - е много неприятна. В момента стойността му е над 3 в Благоевград. Във вторник стойността му беше 3,79, а в София е 2,6.

- Какво очаквате при това силно дифузно разпространение?

- От това силно дифузно разпространение очаквам случаите в София да станат над 2000 на ден, като те ще се увеличават. Това е натоварване за здравната система. От новорегистрираните се очаква около 10% да бъдат приети в болниците, това е по 20 човека на ден. Все още обаче здравната система държи.

- Може ли вече да се прогнозира кога ще бъде пикът на петата вълна?

- Рано е още да се даде точна и устойчива прогноза. Такава прогноза ще мога да дам след 15 януари. За да може да се даде такава прогноза, е нужна поне една седмица с по-устойчиви данни. Данните по празниците биха изкривили прогнозата.

- Може ли да кажете януари или февруари се очаква да бъде този пик?

- Очакванията са такива - борбата за доминация на Омикрон да продължи още две седмици. Тоест в края на януари - началото на февруари се очаква да стигнем пиковите стойности. Очаква се да останат високите стойности на новозаразени до средата на февруари, след което да започне леко да спада. Важно е да се уточни, че Омикрон все още се бори за доминация. Както вече съм казвал, Делта вариантът няма да се даде лесно.

- Четвъртата вълна имаше два пика, може ли и при тази да има повече от един пик?

- При предната вълна имаше два пика заради нашата глупост. Пикът трябваше да е един, но нали видяхте какво стана – хората се върнаха от море и не отиваха да се регистрират като болни, не се карантинираха и разпространяваха вируса. Така се получи един малък пик. Сега ситуацията е различна – хората, като се разболеят, търсят медицинска помощ. Засега аз очаквам единичен пик.

- При Делта варианта имаше скрита заболеваемост. Сега има ли такава и как тя се отразява на цялата картина?

- Скритата заболеваемост си върви. За съжаление каквото и да се прави, 1/4 от населението няма да си признае, че е болно. Скритата заболеваемост винаги е зависила от тестовете. Сега вече имаме по 40-50 хиляди теста на ден. За да се разбере каква е скритата заболеваемост, трябва да се умножи по 2,5 новорегистрираните.

Това означава, че ако за деня има новорегистрирани 6500 случая, се умножават по 2,5, така се получава 15 хиляди новозаболели. Тоест реално толкова са новозаразените и скритата заболеваемост при такава ситуация е около 9000, които не са официално регистрирани в системата като заразени с коронавирус.

Много са, но в повечето случаи става дума за хора, при които заболяването протича безсимптомно или много леко. Тази скрита заболеваемост винаги я е имало. Но при всички положения новите случаи не са по 100 000, както плашат някои. Може би е добре, че у нас гори силно, но не и изключително силно, за да се получи грамаден пожар. Ако успеем да го задържим така да гори, пиковите стойности няма да са много високи.

- Какво показват предварителните данни – какви пикови стойности ще стигнем в тази вълна?

- За да мога да дам такава прогноза, ми трябват по-устойчиви данни. Ще мога да направя тази сметка седмица след 15 януари. Това, което мога да кажа към момента, е, че се очаква да прескочим 10 000 новорегистрирани за ден. Тази прогноза обаче е на база данните, които идват от другите страни, не на тези от нашата страна.

Има нещо друго, което обаче ще става все по-актуална тема. Може би трябва да се сменят критериите, от които се преценява колко е тежка ситуацията с разпространението на пандемията. Според мен не трябва толкова да се гледа броят на случаите, които в голяма част са леки и не се хоспитализират. При тази вълна трябва по-скоро да се гледа какво се случва в болниците.

Ако има достатъчно болнични легла – интензивни и неинтензивни, и не се заемат прекалено бързо, то каквато и да е заболеваемостта, то положението се контролира.

- Здравните власти вече обявиха, че при затягане на мерките ще следят броя на заетите интензивни. Вие може ли да направите прогноза до каква натовареност на интензивните легла ще се стигне по време на тази вълна?

- Такава прогноза може да се направи, но за целта трябва да станат ясни критериите - например при какъв процент заети интензивни легла ще започне да се обмисля локдаун. Освен това трябва да се знаят и броят интензивни легла в страната. Когато се знаят тези параметри, ще мога да кажа каква е процентната заетост и как ще се развива през следващите дни и дали ще се доближим до опасните проценти за локдаун.

- Ще стигнем ли 1000 заети интензивни легла?

- Ние имаме ли 1000 интензивни легла? За да стигнем заети 1000 интензивни легла, ще ни трябват поне 20 дена, което вече ще е през февруари. На кантар ще е, тъй като пикът може да дойде малко преди да ги стигнем и да няма локдаун изобщо.

Ако наистина имаме 1000 интензивни легла за коронавирус, има шанс, ако обществото се стегне и спазва мерките, да дойде пикът и да не сме ги стигнали. Това е добре за всички, защото иначе трябва да има локдаун.

- Каква е прогнозата ви за смъртността по време на петата вълна?

- Това, което мога да кажа, е, че през март ще има 33 500 загубили битката срещу коронавируса. На 19 март ще станат 2 години, откакто правя изчисленията за пандемията. Тогава ще стане дума и за едно друго голямо седемцифрено число – 1 000 000. Тогава ще имаме един милион регистрирани заразени с COVID-19. Тоест след два месеца ще има още над 200 000 новорегистрирани.

- Може ли да се прогнозира кога ще приключи тази вълна?

- Според предварителните данни се очаква това да стане през март. Очаква се от средата на февруари да започне да спада самата вълна.

- Може ли да сравните тази вълна с предходни?

- Това, което мога да кажа, е, че тази вълна ще е най-високата от всичките досега. Ние влязохме в нея с около 750 000 потвърдени случая. Прогнозата е да станат 1 000 000. 250 хиляди са 1/4 от всички случаи.

Това означава, че при тази вълна ще има най-много регистрирани. При този вариант се очаква да има повече заразени, но да няма толкова смъртни случаи.

Очакваме през следващите дни смъртните случаи да са по 70-80. Това не е малко. Предварителните изчисления показват, че ако циркулира само Омикрон, броят на смъртните случаи ще е 1% от регистрираните.

При Делта варианта този процент е 4 на сто. От гледна точка на смъртността Делта е по-тежък от Омикрон.

- Кога ще стигнем колективен имунитет с този темп на ваксинация?

- Никога няма да стигнем колективен имунитет, защото ваксината не гарантира доживотен имунитет срещу този променящ се вирус.

Визитка:

-Роден е на 2 декември 1965 г. във Велико Търново

- Завършил е Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“

- Специализирал е в Германия

- Удостоен е с Първа награда на Съюза на учените в България за най-добри научни постижения през 2007 и 2017 г.

- Прави анализи и прогнози за Националния оперативен щаб за борба с COVID-19