Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната за 15 октомври. Ето какво написа той в личния си фейсбук профил:

Кратка информация за войната за 15 октомври 2022 г.

Българската политика стига съм я коментирал. Каквото имаше да кажа там, казах. А вие гледайте дали прогнозите ми се ще сбъднат. То ще стане вече 3 месеца откакто бяха направени.

Сега за войната.

Сун Дзъ каза: Войната обича победата и не обича продължителността.

Коментар за войната

Изречение номер 1: Съгласно Сун Дзъ стратегията на руснаците не е добра: вместо нанасяне на надпрагов удар (което спокойно могат да направят), те избраха продължителна война.

Изречение номер 2: До възобновяването на подробните коментари остават 27 дни

Изречение номер 3: Долу цензурата. Да живее свободата на словото.

Така добре ли е? Хайде сега, коментирайте си. Аз един месец ще карам така.

Сун Дзъ е велик класик. С негова помощ коментарът ми за войната е само от 1 изречение на ден.

Нататък по нашите си теми

Политологията –(Ден 29)

Днес още малко за демокрацията. Ама за американската и защо тя няма почва у нас. Защото там нещата са съвсем други. И от поне 100 години там има 3 основни идеологии – радикализъм, либерализъм и консерватизъм. Радикализмът изразява интересите на безимотните или малоимотните. Бе позаглушен в САЩ през 20-ти век, но ще се върне през 21-ви век.

И там, както и тук на радикализма противостоят неща, които да убият времето на безимотните и молаимотните – сапунени сериали, информационно пространство пълно с лоши новини, потискащи инициативата и други такива. Това работи до време, докато малоимfтния или безимотния стигне до мисълта, че го плацикат. Тогава почва веселбата – появяват се силни радикални партии и радикалната идеология се оформs в разни -изми. Но стига за това сега. Караме нататък.

Идваме до либерализма. Това трябва да е идеологията на средната класа – хем не е много радикализъм, щото има какво да губим, хем не е много консeрватизъм, щото се надяваме на отидем в горните слоеве на обществото. Общо взето либерализмът в едно изречение е : искам да имам права и да ми пазите собствеността.

Да де, но трябва цялата средна класа да има тези права. Тоест тия отгоре да не я притесняват като и пречат да си върти бизнеса, а тия отдолу да не я притесняват с мераци да и вземат собствеността (върху средства за производство и друга). Ако може и социалния ред да се променя, тъй, че средната класа да изземва власт от горната класа.

Тъй, стигаме до консерватизма – идеологията на едрата буржоазия. И те искат да имат права и да им се пази собствеността. Ама искат това да стане с ред при който те господстват и този ред да си стои така без много да се мени. Консерватизъм.

И тъй се е развивала цялата работа в САЩ. И като се е развивала, са стигнали до идеята, че президентската република е по-добра от парламентарната република и от монархията, ама правата на президента трябва добре да се дефинират, че да е повече от министър-председател и по - малко от цар. И още са стигнали до идеята, че не трябва един вид власт да може да подчинява останалите – взаимен контрол на властите. И т.н. и т.н.

А как е у нас – пардон, пардон, пардон, исках да кажа в Дания. Та как е в Дания. Значи сапунени сериали и други мерки за потискане на радикализма като напиване до несвяст в кръчмата и праскане на бело – колкото щете. Ей, много пият тия датчани и много наркотици вземат. Чакай, бе Витанов, то и нас е така. Сус, бре. Ама какво искате – мерките за потискане на радикализма навсякъде са едни и същи.

Един безсмъртен нашенски герой преди век и нещо питал един друг герой, той сега либерал ли е, консерва ли е. У нас, всичко, ще се смята начетено, е либерал. Щото не може да е консерва – едрата буржоазия, дето може да е консерватор, е малко още. И много няма да стане. Значи – у би трябвало да царува либерализъм. Ама нашия либерализъм, той е особен – моето си е мое, чуждото е общо, тоест и то е мое.

Права, права, ама само аз да имам права, другите, ако може да нямат моля, че ми пречат. Аз значи мога да правя каквото си искам и винаги в резерв трябва да има десетина, които да са ми виновни, ако се издъня. И тъй нататък. Та американската демокрация, драги ми читатели, няма почва у нас.

Други са основите на къщата у нас. И мъчиш да строиш върху тез основи нещо американоподобно и то пада. И пак строиш – и пак пада. И от Америка си докарваш учена младеж и тя да строи, дано го построи пущината – и пак пада. Значи друг подход трябва тука. Ама стига затова днес.

Така, следват мисли от флорентинския сумрак.

МНОГО ГОЛЕМИТЕ ПОЗНАВАЧИ (ден 80)

... Не стоварвай вината за неуспеха си върху лошия късмет. Вини собствената си леност ...

У нас е точно обратното на това, което ни казва Макиавели. Лошият късмет и другите са ни виновни. Ние правим всичко както трябва. Дълга тема е това. Обстановката може да е толкова скапана, че другите да ти пречат ежеминутно да постигаш целите си. Но ако победиш леността, все ще намериш начин. Нали така.

Това е за днес. Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук