„На бюрото на главния прокурор попада папка, изпратена му от друг прокурор, с данни, свързани с президента. Какво може да направи главният прокурор? Да сложи папката в касата си и да се направи, че не съществува?

Той сезира Конституционния съд, тъй като има съмнение за евентуално извършено нарушение от страна на президента. И пита КС да изясни съдържанието на някои понятия и да изтълкува текста на член 103 от Конституцията. Така би постъпил всеки главен прокурор”, смята проф. Пламен Киров - бивш конситуционен съдия и преподавател по конституционно право.

„ В тази връзка обаче, общественият интерес се насочва към това, след като пита не кой да е, а главният прокурор, какво има зад тази активност. Започва размяна на реплики и в резултат имаме части от СРС-та”, обясни той.

„От това, което изтече, очевидно не става въпрос за държавна измяна или нарушаване на конституцията. Ако имаше такива данни, мнозинството в Народното събрание, което недолюбва президента, щеше да инициира процедура по импийчмънт”, уверен е професорът.

Според него този случай не е безпрецедентен, защото срещу президента Първанов също е имало инициатива на мнозинството на ГЕРБ за иницииране на импийчмънт.

„Питането на главния прокурор е насочено към ал. 4 на чл. 103, тъй като срещу президента и вицепрезидента, докато те са в мандат, не може да бъде възбуждано наказателно преследване.   

При това този имунитет е абсолютен, той не може да бъде снет, както е при народните представители. Следователно, ако има някакви данни, те са си данни, но не може да бъдат предприети никакви действия във връзка с разследване”, обясни Киров.

Според него от публикуваните материали  няма данни за извършено престъпление. Киров подчерта, че това са само извадки от записите и е възможно да има и други материали, които да разкриват възможни престъпления.