Докато новия пик при заразените от коронавирус в България, Хърватия, Румъния и Сърбия сложи край на надеждите за бързо V-образно възстановяване, все пак 2021-а може да бъде една добра година за икономиките на тези държави.

От ключово значение за това, разбира се, ще бъде темпът, с който тези страни ваксинират населението си, пише money.bg.

Това обобщават експерти от ING в свой анализ за това какво очаква икономиките на тези четири държави през следващите 12 месеца.

"България и Румъния успяха по някакъв начин да избегнат техническата рецесия през 2020 година, след като техните икономики се свиха само през второто тримесечие", се казва в него.

"Следователно свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) би трябвало да бъде в границата на 4,5-5,5% за двете. През 2021 година има големи надежди икономическият растеж да се върне към ниво от 3-4 на сто", се казва в него", смятат още експертите.

Що се отнася до Сърбия, от ING очакват страната да запази статута си на една от най-бързо развиващите се европейки икономики. Според прогнозата БВП в западната ни съседка ще се свие с едва около 1,1 на сто през 2020 година и ще се върне към растеж в рамките на 5,5 на сто през настоящата.

От четирите държави Хърватия ще е най-засегнатата от корона кризата с прогнозиран срив от 8,8% на БВП през миналата година.

Експертите обаче акцентират върху това, че основният негативен ефект идва от факта, че държавата разчита за над 20% от икономиката си на туристическия сектор, който претърпя доста тежки месеци. За настоящата 2021 година от ING очакват растежът да се възстанови на равнище от около 4 на сто.

И по-подробно за България

"Нашите изчисления са, че българската икономика ще се свие с 4,3 на сто, което нарежда страната сред по-добре представящата се половина на европейските страни. През 2021 година и след това очакваме, че икономиката ще се върне към предходните си нива на растеж с експанзия от 3,3% за тази и с 3,9% за следващата година. Основните двигатели на растежа ще бъдат строителството и инвестициите, подкрепени от европейските проекти", става ясно от анализа.

От ING очакват дефлация за първи път от 4 години насам за края на 2020 и в началото на 2021 година, на фона на ниските цени на петрола и забавянето на потреблението. През второто тримесечие на годината инфлацията ще започне да расте в рамките на 1,5-2% и до 3% през 2022 година.

"Изборите, които вероятно ще бъдат насрочени за март месец, са ключови за разширяването на бюджетния дефицит от 0,2% през ноември до 3% през декември. За 2021 година правителството предложи и парламентът одобри дефицит от 3,9 на сто от БВП", посочват експертите от ING.

Те припомнят, че това включва минимум 5% увеличение на пенсиите и поне 10% увеличение на заплатите в публичния сектор при оценен от банката като консервативна прогноза за растеж от 2,5 на сто и по-нискът бюджетен дефицит от 3 на сто.