Измина повече от половин година след конституирането на 47-ия парламент, сформирането на управляващо мнозинство от четири формации и клетвата на кабинета „Петков“.

Новата власт стартира с висок кредит на доверие; изглеждаше, че ще се радва на дълъг „меден месец“ с българските избиратели. Уви, серия от провали доведоха до рекорден срив в одобрението към кабинета и лично по отношение на министър-председателя. И това изнерви до крайност криещите се в сенките архитекти на днешното българско правителство, пише "Труд". 

Според анализаторите на обществените процеси у нас няма съмнение, че задкулисните кукловоди са медийният монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев и неговата групировка „Капитал“ - успелите млади мъже на Костовата приватизация, които от години са символ и етикет за понятията „пленена държава“ на родна територия. Към днешна дата Прокопиев е изнервен до крайност - инсталираните от него марионетки в изпълнителната власт така и не изпълняват поставените задачи.

Провалите следват един след друг, а според социолозите, при едни (твърде вероятни) предсрочни парламентарни избори, прокситата на „Капитал“ - „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, ще реализират твърде скромно за амбициите на менторите присъствие в следващия парламент.

Ето и кратка хроника на провалите (неуспешните поръчки в полза на Прокопиев), които само за няколко месеца успя да генерира кабинета „Петков“:

• Не успяха да превземат прокуратурата - Гешев и държавните обвинители продължават да са последната неовладяна от мафията институция. Провали се и „гугъл“ - акцията с оказалите се фишек списъци на Петков и секретарката му Бориславова, които разнасяха статии от интернет в посока Съдебната палата като Сашо Диков акции на „Левски“. Липсата на успех в битката с опонентите на властта ги изнервя, Прокопиев все още не успява през прокуратурата да си разчисти сметките - политически, корпоративни, лични.

• Не успяха да овладеят КПКОНПИ - най-личната бухалка от медийните оръжия на Прокопиев, „Капитал“ дори разкри, че властта така и не може да се разбере за квотите в бъдещата Антикорупционна комисия, което рефлектира дори върху липсата на ясна посока на очакваните законодателни изменения.

• Не можаха да сложат свой човек начело на БНБ - стара мечта на Прокопиев е да има своя банка, както и да разполага с инструментите на регулатора за облагодетелстване на своите корпоративни интереси и за удари по финансови институции, собственост на негови конкуренти.

• Провал във външната политика - властта нито подкрепи достатъчно категорично Украйна, нито изпълни поетия ангажимент към Северна Македония относно преговорите за ЕС. А това е личен провал и на Прокопиев - като самозван представител на чужди интереси в България.

• Рейтингът на властта се срива с рекордни темпове - 71% от българите имат отрицателна оценка към кабинета, едва 17% от обществото подкрепя премиера Петков, а ГЕРБ води вече с повече от 6 процента пред „Продължаваме промяната“.

• Фарсът с ареста на Борисов и шумният провал на вътрешния министър Бойко Рашков в реваншистката му битка с ГЕРБ - незаконното задържане на бившия премиер и лидер на опозицията доби изключително сериозен международен отзвук и предизвика европейските институции все повече да питат за проблемите с правовата държава и върховенството на закона у нас.

• Управляващото мнозинство губи и на парламентарния терен - дори демонизираното ДПС, ден след ден, разкрива несъстоятелността на инсталираното от Прокопиев българско правителство.

• И последно, но не на последно място - управляващите влязоха в открит конфликт със своя политически баща - Румен Радев - онзи, благодарение на когото те спечелиха парламентарните избори. Защото едва ли някой се съмнява, че без неговото публично одобрение, те щяха да постигнат резултатите от края на 2021-ва.

Всичко изброено дотук разкрива причините за огромния устрем, с който Прокопиев и групировката „Капитал“ са се заели да овладеят и Българската национална телевизия. След три седмици Съветът за електронни медии ще избира генерален директор на обществената телевизия. Нищо, че вотът ще се проведе чак в края на юни, много преди това медиите на Прокопиев посочиха персоналния си фаворит. Бегъл поглед в изданията на олигарха сочи, че името на неговия избраник е Венелин Петков. Същият от седмици се радва на изящни панегирици, дитирамби и фанфари на страниците на десетките медии, собственост или свързани редакционно с тези на олигарха Прокопиев. Впрочем - връзката на Петков и кръга „Капитал“ не е нова, още докато ръководеше новините на БТВ, той прикрито обслужваше политическите и бизнес поръчки на олигарха със запорирано имущество. Не е изненада, че Венелин Петков винаги е бил пръв и личен гост на всички медийни (и не само) мероприятия, организирани от Иво и Галя Прокопиеви. Но, ако в частна телевизия можеш да правиш, каквото си пожелаеш, редно ли е данъкоплатците да издържат пропагандната машина на олигархията, в която „Капитал“ ще се опитат да превърнат БНТ.

Причините за това са поне пет:

1. Чрез назначението на Венелин Петков, Прокопиев цели да използва БНТ като трибуна, пропаганден канал и лост за влияние в полза на неговите пионки в управлението. Тоест - аз крепя властта, ще ви помагам с медийния си ресурс, вие ще изпълнявате, каквото си поискам - назначения, сделки, схеми, далавери, обслужване на личен и корпоративен интерес.

2. Прокопиев по стар навик ще използва БНТ, без да плаща стотинка, за оръжие срещу своите политически и бизнес врагове. Редакцията на „Капитал“ ще командва обществената телевизия така, както между другото вече я командваше докато на „Сан Стефано“ 29 висок пост заемаше Севда Шишманова - друго протеже на споменатия вече задкулисен кръг.

3. Прокопиев и неговата власт най-накрая ще реализират знакова победа след досегашните неуспехи за превземане на прокуратурата, КПКОНПИ, БНБ и т. н.

4. Прокопиев търси реванш там, откъдето неговите протежета бях изхвърлени преди три години. Заради това трябва да има разчистване на сметките с Емил Кошлуков. Досегашният генерален директор на БНТ успя да парира влиянието на олигарха върху управлението и редакционната политика на обществената телевизия. Действие, с което си навлече гнева на медийния монополист и следствие на това му бяха спретнати черни кампании, стотици пасквили и окалящи статии в бухалките на групировката „Капитал“.

5. Прокопиев и властта му ще демонстрират ясно, че медиите следва да са сплашени, да се окажат с пречупен гръбнак и подчинени на тяхната власт.

Евентуалното назначение за генерален директор на БНТ на Венелин Петков ще е знак именно за всичко изброено, като това ще е и своеобразна стъпка в екшън-плана по спасяването на правителството и властта на олигархичния кръг „Капитал“.

Заради това Прокопиев е впрегнал целия възможен ресурс, за да застане именно неговия кандидат начело на обществената телевизия. Зависи от вота на СЕМ. Ако медийният регулатор избере именно Венелин Петков, то значи, че задкулисието в „превзетата държава“ дотолкова се чувства сигурно, че все повече изпълзява на показ.