Ракетната атака в Сирия: Война или игра?

Усещането за „координирана сирийска игра”, провеждана в Сирия от Доналд Тръмп и Владимир Путин, възникна отдавна. Още през април 2016 г., когато на среща с редколегията на The New York Times тогавашният „обамовски” държавен секретар Джон Кери достатъчно откровено предложи на Путин да си поделят Сирия по някаква „червена линия”: „Вие няма да идвате тук, ние няма да идваме там, всичко по средата е честна игра.” Такова решение просто се натрапва поради близостта на американските и на руските интереси в сирийския конфликт – въглеводородната експанзия на богатия европейски пазар. За целта трябваше да се пресече арабският нефт и газ. Накрая стана така, както го „начерта Кери”.
 
„Червена линия” стана руслото на Ефрат. На изток – „американо-кюрди”. На запад – „руско-башаровци”. Плюс турците, за две години взели под свой контрол Идлиб, Африн и северната част на провинция Алепо. В южната част на Западна Сирия свои оперативни интереси имат САЩ (базата Ат-Танф) и Израел (провинциите ел-Кунейтра и Дераа). В същност Сирия вече е разделена не на зони на „влияние”, а на „доминиране”.
 
Война «Win-Win
 
Бурните събития в първата половина на април не са силов конфликт, а димна завеса. През нощта на 14 април в хранилката на общественото мнение и на експертните дискусии беше пусната нова порция дъвки и сега всички медии и социални мрежи са заети с въпроса колко „западни” ракети са свалени от „сирийските” ПВО: англичаните и американците твърдят, че „загуби няма” и залпът от 105 ракети в пълен състав достигнал целите (генерал Кенет Маккензи, Тръмп и Тереза Мей).
 
Логични са съмненията. Територията на изследователския център в Барже (Голям Дамаск) е малко парче земя с площ четвърт хектар (2,5 дка) на което се издигат три 2-4- етажни корпуса на Сирийския център за научни изследвания (Syrian Scientific Studies and Research Centre). Защо по него са изпратени 76 крилати ракети (57 „томахавки” и 19 броя 19 AGM-158 JASSM) с 35 тона експлозив? При това от обстрела корпусите не са съвсем разрушени.
 
Руснаците (ген. Сергей Рудской) обявиха прехвата на 71 ракети от всичките 103 – това също предизвиква „смътни съмнения”, тъй като „дори теоретически SADF (сирийската ПВО) не може да свали повече от 15-20% от пуснатите едновременно ракети в една ударна вълна”.
 
Оттук е изводът, че всички публични оценки са предназначени за „вътрешно ползване” и са тази дъвка, с която политиците захранват кабинетните експерти.
 
Резюмето от ракетната атака в Сирия може да се разглежда като „войничка Win-Win” (Winner-Winner, Победител-Победител): акцията е проведена, щети не са нанесени, медиите са захранени и всички са доволни.
 
Башаровските сирийци още на следващия ден отидоха да изтребват „умерената опозиция” в „зоната за деескалация” в Северен Хомс. И то само седмица след призивите на СС към ООН за прекратяване на огъня и хуманитарни паузи! За Башар Асад сега е критично важно да осигури логистиката на контролираните от него територии. А опозиционерите от Северен Хомс държат „гръбнака на Сирия” – шосе №5 Дамаск – Алепо. Настъплението на башаровци даде плодове. Според съобщения на ливанската агенция „Ал Маздар нюз”, силите на въстаниците в град Растан (основния техен опорен пункт в Северен Хомс) и около него поискаха екстрена среща с руски военни за преговори относно ново споразумение за примирие.
 
Недоволни от цялата ситуация са само ислямските сирийски „опозиционери”. Мухамад Аллуш, лидер на групировката „Джаиш ал-Ислям”, така продължително съпротивлявала се в Източна Гута, нарече ракетните удари на САЩ кратко и зло: „ФАРС!”
 
Is fecit cui prodest
 
Ако за противниците на Башар Асад ракетните удари не са нищо повече от „фарс”, то за кого са изгодни те? Естествено изгодни са за този, който ги направи. Това не е само юридическа, но и политическа аксиома.
 
Изгодата за Доналд Тръмп е очевидна. Това е и удар по ООН, към която Тръмп е настроен скептично. Победоносната война е добър старт за избирателната кампания в Конгреса/Сената на САЩ през ноември.
 
Това е и борба с вътрешната опозиция, която с ръцете на Робърт Мюлер, специалния прокурор „за разследване на подозренията в сговор на членовете на предизборния щаб на Доналд Тръмп с руските специални служби”, явно се прокрадва към гърлото на самия Тръмп.
 
И все пак главен печеливш в сирийските събития си остава Владимир Путин:
 
„Сирийският инцидент” стимулира цените на нефта, от което се нуждаят и Путин, и Тръмп. На Тръмп това му е необходимо за развитие на шистовия добив на въглеводороди като част от успешния проект „Да направим Америка отново велика”. На Путин, като лидер на експортно ориентирана ресурно страна, това е необходимо винаги. Само за седмица (9-13 април) стойността на нефта се вдигна от $67,42 до $72,57 за барел, после цената пак леко се повиши и на 18 април достигна $72,7 за барел.
 
В петък, 13 април, Държавната дума публикува законопроект за руските контрасанкции спрямо САЩ. Те са с малка стойност, но едно от предложенията по същество е покушение спрямо международния правов ред. Русия посяга на „светая светих” в световната либерална икономика – на авторското и патентното право. На война – като на война! По специален списък от руското правителство ще бъдат анулирани запазените марки и технологии в САЩ и в „недружески страни” относно не санкционираното приготвяне, използване, продажба и оборот на продукт, съдържащ патентовано изобретение, като това ще се декриминализира и ще стане обикновена търговска практика.
 
Въпреки санкциите Русия продължава да укрепва своите военни позиции в Близкия Изток. На 9 април започна поредната санкционна истерия, на 10 април специалният посланик на Путин в Сирия Александър Лаврентев неочаквано посети Техеран. Само след 3 дни (12 април) два Ту-95 и два Ту-160 в съпровод на въздушен танкер Ил-78 и изтребители Су-35 кацнаха в иранската военна база Хамадан. Русия явно глобално засилва присъствието си в региона. Впрочем Иран се нуждае от подкрепа, защото в Техеран отлично разбират, че именно те ще бъдат следващ обект на „колективния цивилизован Запад”.
 
Е, как да не възкликне човек, че става дума за „координирана игра?”
 
Редакция БЛИЦ