Кьорав карти не играе, са казали хората. И това важи с пълна сила както за хазарта, така и за политиката. 

Вече е ясно – кабинет ще има. С много компромис и още повече увъртания, ПП/ДБ и ГЕРБ ще се прегърнат, за да свалят от дългото управление един друг по-опасен за тях враг от бъдещите коалиционни партньори – президента Румен Радев и неговото служебно управление, което вече мина над половин редовен мандат на кормилото на държавата.

Цяло тесте с политически валета, попове и дами се е заредило на масата и чака новото раздаване, за да формира съюз. В играта участват и няколко неполитически карти, които обаче като жокер могат рязко да обърнат хода на нещата – главният прокурор Иван Гешев и разтърсената (не само от взрива срещу обвинител № 1) съдебна власт, която трябва да се реформира.

На този фон, докато държавата се тресе от политически драми и дори крими сюжети с мистериозна смърт на ъндърграунд фигури, в неделния ден в ефира на bTV се разигра много учудващ спектакъл. На гости на сутрешния блок, за добро утро беше бившият шеф на НСО Красимир Станчев. За забравилите ще припомним, че това е същият генерал, който пълзя по перваза на Партийния дом, за да лови там протестиращи жени, успели да приспят бдителността на подчинените му и да излязат на прозорците на сградата.

А това дори не е единственото, с което остана в историята на службата. Ексшефът на НСО остана в нея и с един интересен разпит. Преди няколко години Специализираната прокуратура го призова за обяснения във връзка с разследването за престъпно сдружение с цел търговия с влияние, по което показания даваха президентският секретар Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков.

От съобщението на прокуратурата тогава стана ясно, че причината за разпита на Станчев са установени манипулации по един от мобилните телефони, ползвани от Узунов, тъй като се оказало, че необяснимо той се намира в автомобил от кортежа на президента. Толкова за „постиженията“ на бившия шеф на НСО, който бе отстранен от поста си през 2020 г.

На този фон, в неделната утрин, Станчев се появи в национален ефир уж в професионално качество, за да разказва отвътре как стояли нещата в НСО и имало ли е политически натиск над службата. И ни в клин, ни в ръкав заяви, че „вероятно“ депутатът от ДПС Делян Пеевски сам си бил избирал държавните гардове, които го охраняваха във времената преди да обяви, че не иска охрана от НСО.

По собствените си думи, съдел за това не въз основа на реални доказателства, а защото въпросните лица от НСО били преди това не лична охрана, а „постови“ гардове. „Вероятно Пеевски си ги е посочил. Никой не ги е посочил от нашата гилдия“, „закова“ твърденията си Станчев. Твърдения, които граничат с налудничавото по две прозаични причини.

Първо – няма охранявано лице в страната, което (независимо от ранга си) да може само да посочва кой да го пази. Кой ще бъде охраняван от НСО и по какъв начин се решава от специална комисия. 

Второ - дори да допуснем за момент, че има такава възможност – въпреки че Станчев не изнесе никакви реални факти в тази посока, кой би бил този човек, който сам ще поиска да го пазят не гардове, обучени за лични охранители, а такива, пазили до този момент само сгради?

Да не говорим, че няма как да не се повдигне и въпросът кой е този шеф на НСО, който ще позволи да се случват подобни неща в службата му? И защо не е съобщил за тях и не е прекратил тази практика, когато е бил начело на НСО, а разказва за всичко това едва сега и то не пред разследващите, а в ефир?

Елементарно – когато политическото тесте се разбърква за пореден път, винаги има сили в страната, които много ловко от някой джоб вадят картата „Пеевски“, само за да вкарат „шум в системата“. Въпросната карта от години служи на задкулисието като универсално средства за отвличане на вниманието.

У нас дори и децата вече знаят, че от десетилетия в обществото върви една максима, посадена от олигархичните кръгове у нас – за депутата от ДПС Делян Пеевски или лошо, или нищо.

Само и само у читателя (и зрителя) да остане единствено лош привкус и да престане да си задава въпроса защо никога няма факти, които да потвърждават тези твърдения. А за да няма и капка съмнения в същите лъжливи и манипулативни твърдения, истинските факти - онези, които доказват, че Делян Пеевски всъщност си върши съвестно и с мисъл за обществото работата на законодател – се залостват в килера на историята. С надеждата, че амнезията на обществото ще е изтрила спомена за инициативите, с които е подпомогнал гражданите.

След десетилетия на факирстване в ефира, вече за всички е ясно, че когато медийно се извади картата „Пеевски“ с някоя звучна лъжа, значи някой много иска да бъде покрито какви карти се раздават в този момент на една друга маса – тази за политическия покер у нас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук