В периода 8-13 май 2019 г. агенция СОВА ХАРИС проведе представително за пълнолетното население на страната проучване сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Проучването е реализирано със собствени средства.

1. ДОКОЛКО СТЕ СИГУРНИ В СВОЯ ИЗБОР ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ НА 26 МАЙ 2019 Г.?

 		 ПРОЦЕНТ
Напълно съм сигурен/ сигурна 50,9
В известна степен съм сигурен/ сигурна 14,0
Не съм особено сигурен, може да променя решението си 9,9
Не съм решил/а/ Няма да гласувам 25,2

2. ЗА КОЯ ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ НА 26 МАЙ 2019 Г.? (СРЕД ЗАЯВИЛИТЕ, ЧЕ СА НАПЪЛНО СИГУРНИ В СВОЯ ИЗБОР ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТ.)

 		 ПРОЦЕНТ
ГЕРБ, СДС 34,4
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ 33,5
ДПС 13,7
ВОЛЯ – БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ 4,7
ВМРО – БНД 4,4
АТАКА 3,8
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ 2,1
КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ 1,5
Друга партия/ коалиция 1,9
 
3. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ В СЛЕДНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ?

 		 Имам доверие
(%)		 Нямам доверие
(%)
ГЕРБ 27,4 61,2
БСП 25,1 68,3
ВМРО 13,5 70,1
СДС 8,8 78,5
ДПС 8,5 84,0
ВОЛЯ 6,8 80,2
АТАКА 6,6 82,4
НФСБ 5,5 82,3
АБВ 5,4 83,1
ДСБ 4,4 84,9
Да, България 3,0 79,3
Глас Народен 2,8 77,8
Възраждане 2,1 70,0
Презареди България 1,2 91,2
ДБГ 0,5 80,6
ДОСТ 0,2 89,8


*Забележка: Разликата до 100% е за сметка на отговор „Не мога да преценя“.

 
4. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ НА СЛЕДНИТЕ ЛИДЕРИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ?

 		 Имам доверие
(%)		 Нямам доверие
(%)
Бойко Борисов 32,6 58,1
Корнелия Нинова 23,4 68,6
Красимир Каракачанов 17,4 66,3
Веселин Марешки 8,7 76,4
Волен Сидеров 8,4 80,1
Мустафа Карадайъ 8,3 84,6
Румен Христов 7,1 72,8
Костадин Костадинов 6,2 66,4
Валери Симеонов 6,1 86,3
Атанас Атанасов 5,8 75,1
Румен Петков 5,7 79,4
Николай Бареков 3,5 91,3
Христо Иванов 3,4 74,8
Светльо Витков 3,3 75,1
Лютви Местан 0,8 96,0
Димитър Делчев 0,7 69,7


*Забележка: Разликата до 100% е за сметка на отговор „Не мога да преценя“.
5. КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ НА НАЧИНА ВИ НА ГЛАСУВАНЕ СКАНДАЛЪТ С АПАРТАМЕНТИТЕ НА ВЛАСТТА?

 		 ПРОЦЕНТ
Няма да се отрази 43,5
Ще ме накара да гласувам 20,8
Ще ме накара да не гласувам 13,2
Ще ме накара да променя избора си за кого да гласувам 7,8
Не мога да преценя 14,7

6. СПОРЕД ВАС, ОСТАВКИТЕ ЩЕ ВЪЗСТАНОВЯТ ЛИ ДОВЕРИЕТО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ?

 		 ПРОЦЕНТ
Да 21,5
Не 63,0
Не мога да преценя 15,5

7. СПОРЕД ВАС, КОЯ ПАРТИЯ ЩЕ ЗАЩИТАВА НАЙ-ДОБРЕ НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС НА БЪЛГАРИЯ В НОВИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ?

 		 ПРОЦЕНТ
ГЕРБ 29,9
БСП 21,8
Друга 19,1
Не мога да преценя 29,2

8. СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ВЪЗХОДЪТ НА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ В ЕВРОПА ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА ПРАВИЛНА ПОСОКА НА РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

 		 ПРОЦЕНТ
Да 23,8
Не 42,4
Не мога да преценя 33,8

Колко избиратели ще отидат до урните на 26 май? Това е загадката, от която зависят прогнозите за резултата от изборите за Европейски парламент у нас. В последното изследване малко над 47% от гласоподавателите заявяват, че със сигурност ще гласуват и са сигурни в своя избор. Да напомним, че социологическите изследвания отразяват мнението на реалните гласоподаватели в страната. Избирателните списъци включват и около 1 милион български граждани, пребиваващи в чужбина. Поради това така декларираната избирателна активност спрямо избирателните списъци ще бъде около 40%. За хората, които анализират избирателните процеси отблизо, това ниво е изключително високо. На предишните избори за Европейски парламент в България гласуваха около 33% спрямо избирателните списъци. Най-верятно и този път да се възпроизведе това равнище. Ако тази хипотеза се реализира, ще означава, че значителна част от деклариралите, че ще гласуват, няма да го направят. Възниква въпросът дали тази редукция на гласове ще бъде пропорционална на всички участници в изборите или някои партии ще бъдат „наказани“ в по-голяма степен от другите. Освен това, данните показват, че по-ниската избирателна активност ще облагодетелства партиите, при които наблюдаваме по-висока мобилизация на ядрата от твърди симпатизанти – БСП и ДПС. По-високата избирателна активност ще бъде по-благоприятна за партиите с по-голяма електорална периферия – в сегашния случай ГЕРБ и другите кандидати за преодоляване на изборната бариера.

Резултатите, които регистрирахме, показват паритет между двете водещи политически сили ГЕРБ и БСП. Минимален превес от 0,8% имат управляващите. Тази разлика е в рамките на допустимата статистическа грешка, така че въпросът за крания победител продължава да бъде отворен.
Партията на Бойко Борисов залага на позитивна кампания, като се опитва да привлече общественото внимание с примери за добри резултати от своето управление. Основен аргумент, на който залага ГЕРБ, е принадлежността към водещата партия в Европейския парламент - Европейската Народна партия - и добрият интегритет към европейските институции. Успешното европредседателство, организирано от нашата страна, се изтъква като съществена заслуга. Кампанията на ГЕРБ кореспондира със споделяните очаквания от българските избиратели за защита на националните интереси в ЕС. Привличането на СДС и други десни формации се очертава като успешен ход, тъй като свързва идентичността на центристка формация като ГЕРБ с избирателите от дясното политическо пространство.

Основният опонент на управляващите и претендент за победа на изборите – БСП – залага на значението на предстоящия вот за развитието на обстановката вътре в страната. Изтъкват се организационните неуредици и корупцията като съпътстващи управлението и се представят като основен аргумент за належаща спешна смяна на изпълнителната власт. Противопоставянето на тезите на управляващите е изключително остро. Социалистите оставят отворен въпроса за линията, която ще следват е Европейския парламент – дали там ще работят в синхрон със системната партия от тяхното семейство или ще налагат други, по-консервативни възгледи и политики. Тази неопределеност представлява проблем както за част от актива на партията, така и за по-широки кръгове от привържениците й.

Според данните от изследването, третата партия със сигурно присъствие в следващия Европарламент е ДПС. Движението залага на добрата експертиза на своите кандидати и членството си в едно от големите семейства в Европейския парламент – Либералния Алианс. Проблем в кампанията на ДПС е отдалечеността на дискутираните теми от редовия им избирател. Все пак квотата от около 350 000 гласа, които Движението редовно постига на избори, и този път изглежда напълно постижима цел.

Партията на бизнесмена Веселин Марешки има реални шансове да заеме позицията на четвърта политическа сила. Явяването на тези избори на партиите от Обединени патриоти по отделно и противоборството между тях създаде тази възможност. Трябва да се отчете и масивната и агресивна кампания на партия „ВОЛЯ – българските родолюбци“, насочена срещу статуквото. Вероятно за повишаване на авторитета й роля ще изиграе и присъединяването на партията към политическото семейство на Марин Льо Пен.

На този етап от формáта Обединени патриоти се откроява кампанията на ВМРО. Това води до регистриране на по-висока готовност за подкрепа от избирателите. Войводите залагат на позиции по теми, които развиват от доста години и които добиха актуалност в момента: миграцията, ромската престъпност, македонския въпрос и др. Водачът на листата внася мажоритарен елемент, който допринася за разширяване на влиянието им. По същество ВМРО е третата партия заедно с ГЕРБ и ДПС, които залагат в кампанията си на определени успехи в развитието на страната. Отговорността, която носят за управлението в момента, ги прави и уязвими.

Партия АТАКА като че ли проявява известна нервност от възхода на партньора си, тъй като традиционно е била най-подкрепяната формация в този спектър. Хората на Волен Сидеров се включиха късно в предизборната надпревара, но направиха успешен ход със съставянето на листата си от млади хора, подбрани чрез публичен формат. Не бива да пропускаме и факта, че в миналото чрез силен финален спринт Волен Сидеров често е постигал дивиденти и е опровергавал предварителните прогнози.

Засега присъствието на НФСБ като че ли остава незабелязано от широката аудитория. Фокусирането върху личността на лидера на формацията на този етап не носи очаквния от тях електорален ефект.

За партиите от градската десница можем да кажем, че в тази кампания изгубиха стратегическо предимство. Те предварително изградиха такава конфигурация, че затръшнаха вратата на организацията, която е символ на обединението в техния сектор. Поради тази причина сега им се налага да убеждават симпатизантите си във вероятността да преодолеят изборната бариера, вместо да се налагат чрез предимствата на проевропейската си ориентация.

От останалите политически субекти трябва да отбележим кампанията на Коалиция за България – новата формула на АБВ. Доколко тя ще се наложи, ще видим в бъдеще. На тези избори съществува реална възможност част от гласоподавателите на левицата да изберат тази бюлетина по инерция от миналото. Това прави енигматичен изборния резултат на тази формация.

Кой ще спечели вота зависи от това, коя от сюжетни линии, заложени в кампаниите на двете водещи партии, ще надделее пред избирателите. Темата с имотите на властта не стихва. Оставката на земеделския министър ще даде нов импулс точно във финалната фаза на надпреварата. От резултатите виждаме, че значителна част от избирателите проявяват изострена чувствителност по имотния въпрос, като не са малко тези, които са склонни дори да променят избора си. Предизвиканите оставки играят ролята на буфер, но не успяват да възстановят доверието на част от периферния електорат на управляващата партия. От друга страна, управляващите изглеждат по-убедителни в твърденията си, че ще защитават по-добре националния интерес на България в новия Европейски парламент. Това е техният основен контрааргумент в опита им да опазят завоюваното в миналото доверие.
Виждаме също така, че нишата на патриотичните и дясно-центристките формации е значителна. Голямата раздробеност в този спектър на политическото пространство е проблем при консолидацията на нагласите.

Наличието на толкова мощни противопоставящи се течения прави политическата ситуация турболентна до степен на невъзможност да се направят твърди прогнози за изхода от предстоящите избори. Най-общо би могло да се дадат някакви интервали, в които могат да се вместят претендиращите за успех политически субекти. За ГЕРБ и БСП може да се каже, че ще спечелят между 5 и 7 места в Европейския парламент. ДПС най-вероятно ще се вмести в интервала между 3 и 5. А някоя от следните формации: ВОЛЯ, ВМРО, АТАКА, ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ и КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ при определени условия би могла да достигне до 1 мандат.