Роден дипломат обяви важни подробности за конфликта в Македония
Министърът на външните работи също трябва да докладва пред ресорната комисия към парламента какво е състоянието и перспективите на двустранните ни отношения с Македония, включително и как вървят двете държави по договора, който имаме за добросъседство. Не на последно място, компетентните български инстанции трябва непрекъснато, с повишено внимание да наблюдават и да реагират на момента, на всякаква проява на нарушаване на правата на хората с българско гражданство или българско самосъзнание в Р Македония“, смята експертът.
Според Димитров България трябва да е активна страна и за подобряване на взаимоотношенията между всички държави на Балканския полуостров. Той посочи, че в много от страните в този район тлеят подобни на македонския конфликти и за това всички трябва да полагат усилия за тяхното преодоляване, без, разбира се, да има каквато и да било пряка намеса във вътрешните дела на всяка една от тези държави.
„Ние трябва да сме активни в съживяването на различните регионални дипломатически формати, които съществуват в региона, но в момента са в замразено положение“, категоричен е той.
Георги Димитров подчерта, че политическата криза в нашата съседка не е от вчера. По думите му събитията в нейния парламент са логично следствие на дълбокото разделение сред политическите сили и граждани на Република Македония през последните години, което периодически води до етапи с ескалация на напрежението и сблъсъци между различни групи на обществото, както и до прояви на етническо противопоставяне. Той бе категоричен, че ЕС и НАТО не бива да стоят като безучастен наблюдател, докато конфликта там набира скорост.
„Не може в един такъв момент Обединена Европа и НАТО, които декларират, че са готови да приемат по принцип Македония в редиците си, въпреки че това не се случва за сега по ред причини, в същото време да се дистанцират от това, което става в западната ни съседка и да пишат от време на време едни доклади с някакви препоръки и констатации и нищо повече. Къде е участието им, прякото, в икономическото възстановяване на тези държави след войната в бивша Югославия? Къде е участието им в изграждането на демократични институции и възпитаването на нов, демократичен политически елит? Вместо това ние от години наблюдаваме с мълчаливо съгласие формирането на едни автократични политически елити, които имат твърде съмнително общи черти с общоевропейските принципи, но засега осигуряват някаква стабилност и това за сега сякаш удовлетворява ЕС и НАТО“, отбеляза Димитров.
В заключение експертът посочи и някои от механизмите, с които Европа и България могат да подпомогнат успокояването на напрежението в Македония и демократичните процеси в страната.
„България, например, може да помогне като настоява да се задействат в рамките на ЕС и НАТО политическите механизми за умиротворяване на такива ситуации. Механизмите за проверка и наблюдение, които има в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в Съвета на Европа също може да са ефективни. Може да настояваме тези механизми да се задействат, включително можем да направим това в сътрудничество с други наши партньори от Югоизточна Европа. Съществува и вариантът да предложим в рамките на този диалог своите „добри услуги“, за да може в Македония да започне един нормален политически диалог. Ако това наше предложение бъде прието, разбира се“, завърши международният секретар на ПП АБВ.
Последвайте ни
0 Коментара: