Осъзнаването на новата реалност, в която Русия премина, идва на вълни и се актуализира почти всеки ден. Сега, три седмици след началото на военната операция в Украйна, се изясняват очертанията и възможните пътища за развитие на два процеса с различен мащаб, но с екзистенциално значение.

Това пише в свой коментар руската политоложка и историк Вероника Крашенникова.

Вижте останалата част от анализа:

Първо, специална военна операция в Украйна, която постави началото на промяната на света. Потокът от новини от фронта сега се забави, но нека оставим военните анализи и оценки на специалистите. Що се отнася до военно-политическия компонент, Западът е решен да проточи конфликта в краткосрочен и дългосрочен план, а обещаните на Украйна военни ресурси активно допринасят за тази цел.

Президентът Байдън на 16 март одобри 800 милиона долара военна помощ за Киев в допълнение към 200-те милиона долара, одобрени на 12 март. Така демилитаризацията на Украйна не се вижда на хоризонта.

Освен това от гледна точка на Запада е възможна и ескалация на конфликта. Въпреки че Джо Байдън и други служители на администрацията многократно са казвали, че не се планира забранена за полети зона, подобно решение не може да бъде напълно изключено.

Белият дом наблюдава развитието на ситуацията и усъвършенства действията си стъпка по стъпка. Ако в момента няма такава нужда, това не означава, че след няколко месеца такава нужда няма да се появи.

Припомняме, че забранената за полети зона, противно на „мирното“ звучене на термина, предполага патрулиране на въздушното пространство от военни самолети и работа на системи за противовъздушна отбрана, тоест пряк военен конфликт между руските въоръжени сили и НАТО.

Въпреки че, разбира се, гледката на американски изтребители, които падат в пламъци, не е от полза нито за Вашингтон, нито за производителите на военна техника.

В сряда, 16 март, президентът Зеленски се обърна към Конгреса на САЩ, като отново поиска зона, забранена за полети и доставка на оръжия. Изпълнението му с придружаващото видео послужи за допълнителна психологическа мобилизация на американския естаблишмънт и широката общественост срещу Русия.

От Зеленски в Конгреса се изискваха само актьорски умения в художественото четене. По същество обаче речта изразява позицията на американската военна машина в полза на пряка война с Русия. Това американско „ястребово“ лоби поиска въвеждането на забранена за полети зона през устата на актьора Зеленски.

Успоредно с това се водят мирни преговори между представителите на Русия и Украйна. Засега този процес изглежда като необходима формалност, но не повече.

Представителите на Украйна предлагат австрийска или шведска версия на неутрална демилитаризирана държава със собствена армия, а Турция се предлага като един от гарантите на споразумението. На този етап това звучи доста извън връзка с реалността. Може би по-късно по някакъв начин тези формули ще придобият форма.

Но кой се интересува от мира сега? Зеленски? След поредица от милитаристични речи и емоционално истерична реч в Конгреса на САЩ, може ли новият герой и любимец на широката западна публика изведнъж да се обърне на 180 градуса и да поиска мир? Едва ли.

Но дори и да се случат такива чудеса, доколко Зеленски все още управлява ситуацията в Украйна? А Вашингтон определено не иска мир: американското военно лоби отдавна чака извинение, за да отприщи открит конфликт срещу Русия в ръцете на украинците и сега, от тяхна гледна точка, всичко върви добре. И колкото по-дълго продължава, толкова по-добре.

Смъртта на цивилното население не е аргумент. Животът на украинските граждани за отвъдморските стратези означава толкова малко, колкото животът на афганистанци, иракчани, сирийци във войните в Близкия изток или многонационалното население по време на бомбардировките над Белград.

Възможно ли е да си представим, че Зеленски внезапно ще излезе от американския контрол и сам ще поиска мир? В крайна сметка за него вероятно животът на съгражданите има значение. „Какво си мисли този?!”, ще чуете от Вашингтон да се възмущават от Зеленски.

„Ние го назначихме, въоръжихме го за войната с Русия и той тръгна срещу нас със своя мир?”, така неговите покровители ще го върнат в ранга на васал. Защото единственият изход да не бъдеш марионетка е смъртта.

При това жестока, както в случая със Саддам Хюсеин или, още по-лошо, Муамар Кадафи. А в Украйна има повече от достатъчно нацисти, които искат да си разчистят сметката с еврейско момче от добро семейство.

Все още не е ясно колко дълго планира Киев да остане в състояние на обсада. Да предположим, че Украйна ще бъде разделена в резултат на военна операция. Но където и да минава новата граница, западната част на Украйна ще бъде най-тежко въоръжената територия в Европа. Или може би на света – с най-близкия по въоръжение конкурент Израел, който е в състояние на перманентен военен конфликт.

Източната част ще бъде под постоянен военен натиск и няма да е лесно да се гарантира спокоен живот на пострадалите жители на признатите ДНР и ЛНР.

Повтаряме, че демилитаризацията на Украйна изобщо не се разглежда във Вашингтон, а Конгресът на САЩ няма да забрави военния бюджет.
Вторият, много по-мащабен процес е икономическата война на САЩ срещу Русия, която естествено обхваща цялата територия на страната ни. Белият дом обясни, че има две възможности: да започне физическа война с Русия или да накара Русия да „плати висока цена“ чрез налагане на санкции.

Поради инстинкта за самосъхранение изборът е очевиден. Тази икономическа война - сериозна и, според плановете на Вашингтон, "до край" - е като унищожаването на Съветския съюз за администрацията на Рейгън. Премахването на санкциите е толкова малко вероятно, колкото и демилитаризацията на Украйна.

Вътре в Русия повече от двадесет години почти всички усилия на правителството са насочени към интегриране на страната в световната икономика с фокус върху Запада.

Националният частен и държавен капитал получи големи дивиденти от това, малка част, според законите на Рейгъномиката, проникна в средната класа. Инвестициите и търговията обвързаха Русия със Запада с хиляди връзки.

Много е постигнато в хуманитарната и спортната сфера: Олимпийските игри в Сочи, Световното първенство по футбол и десетки други големи събития превърнаха Русия в жизнена, привлекателна дестинация за различни инициативи.

Сега тези връзки със Запада са прекъснати, меката сила е премахната и от правителството се изисква да направи почти обратното: да изгради независима икономика и връзки с други страни и региони.

Разбира се, с оттеглянето на западния бизнес се отварят възможности за руския бизнес, които не са се виждали от края на 90-те години, а правителството вече обяви много мерки за подкрепа на икономиката в новите условия. Успехът ще зависи от много фактори, включително отдадеността на служителите за благосъстоянието на страната и хората.

Очевидно е, че изкореняването на Русия от световния пазар ще струва и на Запада.

Последиците от покачването на цените на енергийните ресурси, торовете, зърното ще разтърси не само икономиката в Европа. Средната класа и всички по-бедни няма да могат да плащат парното, особено при паралелно поскъпване на всичко, което има енергиен компонент. Колко дълго ще мръзнат европейците, преди да излязат на улицата срещу своите правителства? Колко правителства в Европа ще се сринат в резултат на това?

Тези нови проблеми се наслагват върху кризата на западната социална система, която се задълбочава още преди началото на последните събития.

Междувременно рисковете все още могат да се влошат. Един от редките разумни гласове на Вашингтон, Джордж Бийби, вицепрезидент и директор на изследванията в Центъра за национални интереси, предупреждава срещу стремежа на САЩ да принуди Кремъл да се „предаде“ и да организира „смяна на режим“ в Русия:

„Лидерите на суперсилите трябва да не се вкарват взаимно в ситуации, в които трябва да избират между загубата на реноме и започването на ядрена война." Според Кенеди, припомня Бийби, това е основният урок от кубинската ракетна криза.

Джордж Бийби предупреждава за риска от военен сблъсък между САЩ и Русия: ако исканията на Русия за сигурност не бъдат чути, вече няма да имаме студена, а „много гореща“ война. Как да я избегнем? „Трябва да се изправим пред болезнената реалност, че те се нуждаят от жизнеспособен път към бъдещето, в което санкциите са облекчени и войските на НАТО не са разположени в Украйна“, предполага експертът.

Ще успее ли Вашингтон да се примири с такава "болезнена" реалност? Самият Джордж Бийби, с подобен балансиран подход, остана в ЦРУ начело на отдела за анализи за Русия само три години, през 2005-2007 г., след което беше изпратен да работи върху отворени източници. Вероятно претеглените позиции не се вписват в целеполагането на системата.

И в днешната ситуация подобни мнения имат минимална тежест.

Огромният дълг и вътрешните противоречия в САЩ принуждават световния хегемон да използва все по-агресивни средства за поддържане на изплъзващият се от ръцете му статут. Получаването на контрол над енергийните ресурси в Близкия изток струва близо двадесет години войни в региона. Но сега се стигна до по-трудни задачи, като например отнемането на енергийните пазари и възможности на Русия.

В резултат на два процеса – военната операция на Русия в Украйна и икономическата война на Запада срещу Русия – Русия и светът, заедно с нея, навлизат в период на дълбока трансформация. Успехът на „нулирането“ зависи от това чия система ще издържи по-дълго в кризисни условия и дали ще може успешно да се адаптира към нови формати.