Преди два дни политическото ГМО на родната олигархия „Да(Й) България“ поиска от президента Радев да наложи вето върху приетите от Народното събрание поправки в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), познати като закона срещу вторичното разграбване на активите на КТБ. Ще припомним, че вносители на проекта за изменение и допълнение на ЗБН бяха депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, като промените бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“.

Поведението на зависимата от родната олигархия политическа партия на проваления правосъден министър Христо Иванов – Пинокио не е изненада. И до момента сме били свидетели как сподвижниците на Пинокио защитават тезите на подсъдимите бизнесмени, които поръчват музиката в техния оркестър, като Иво Прокопиев, Огнян Донев или Цветан Василев.

Според интереса, който трябва да обгрижат и спуснатите им опорни точки. Но да се противопоставиш на закона срещу вторичното разграбване на активите на КТБ, приет с голямо парламентарно мнозинство и натоварен със сериозно обществено очакване, означава, че или нямаш никаква ориентация в политическата реалност, или си в тежка зависимост от други интереси, или и двете заедно. Все едно да си купиш фабрика на 9 септември и да очакваш, че ще ти се размине. За Пинокио и сподвижниците му явно важат и двете предположения.

Псевдополитическият миш-маш от професионално неосъществени хора (или просто хора без работа, живеещи от грантове), протестъри и улични диверсанти, маргинали, псевдо-либерали, зелени рекетьори и хомосексуалисти (или както е модерно днес „джендъри“) страда от сериозни деформации, причинени както от липсата на всякаква адекватна политическа преценка, така и от заложените още от създаването на партията олигархични зависимости. Което несъмнено ще доведе до единствено възможния завършек за „Да(Й) България“ – предизвестеното политическо самоубийство. Въпрос на време, но в крайна сметка този очакван завършек несъмнено ще настъпи.

Ирония е, че лебедовата песен на политическия миш-маш се оказва именно позицията му срещу закона против вторичното разграбване на активите на КТБ. Нормативният акт, който трябва да ликвидира правните лостове на крадците на активите на фалиралия трезор, се оказа още по-смъртоносен, защото ликвидира и политическото представителство на същите тези крадци. Съвсем не е случайно, че „Да(Й) България“ заговори именно с думите на Цветан Василев, който има най-сериозни причини да не иска приемането на закона. Явно финансовият фараон и този път щедро се е разкешил, за да си осигури политически говорители.
 

Нека припомним за какво иде реч. Поправките предвиждат по силата на закона и с обратно действие, да се възстановяват всички обезпечения в полза на фалиралата банка, които са били неоснователно заличени, какъвто е случаят с квесторите на КТБ, заличили избирателно обезпечения на банката още в първата година от сагата с фалиралия трезор. Каква ще е ползата от това? Действащите синдици ще могат принудително да изпълняват и съответно да продават активите с възстановени в полза на банката обезпечения – ипотеки или запори, и по този начин да увеличат масата на несъстоятелността.

Да вземем за пример казуса „Петрол“. Защо квесторите Лютов и Костадинчев заличиха обезпеченията на бензиностанциите и петролните бази на „Петрол“, след като дългът към банката не е бил реално погасен. И към момента задълженията на групата „Петрол“ надхвърлят 250 млн. евро. Отговорът е ясен - за да услужат (вероятно срещу щедро възнаграждение) на Гриша Ганчев и да му позволят да прехвърли фиктивно същите бензиностанции и бази няколко пъти на свои подставени фирми и по този начин КТБ да не може да ги продаде.

Поправките предвиждат също, че всяка сделка, при която вземане с произход от банката  е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, е недействително спрямо банката, ако в патримониума на прехвърлителя на вземането не е постъпила съразмерна цена. Тази поправка е насочена срещу фиктивните придобивания от трети лица на вземания на кухи фирми, които те имат срещу дружества с активи (обикновено последните по веригата), когато първоизточникът на вземането е кредит от фалиралата банка. Има и немалко случаи, когато придобити без плащане вземания от кухи фирми (с произход от банката) се противопоставят от третите лица - приобретатели срещу самата КТБ, като кредитор в производства по несъстоятелност на дружества с активи, което несъмнено е правен нонсенс. 

Поправките предвиждат също удължаване на срока, в рамките на който синдиците ще могат да предявяват исковете за отмяна на сделки, от 2 на 5 години и т.н.   
Изобщо, всички поправки в ЗБН са продиктувани единствено от целта да се предоставят повече възможности на синдиците да попълнят адекватно масата на несъстоятелността, т.е. да достигнат до повече активи, закупени с парите на вложителите на банката, които впоследствие са били умишлено прехвърлени в различни посоки, или казано по-просто са били „заграбени“. И това няма как да се случи с познатите ни конвенционални правни способи, тъй като същите се оказаха напълно неадекватни на схемите, създадени от Цветан Василев за източване на парите от КТБ чрез поредици от кухи фирми.

Сега „специалистите“ от „Да(Й) България“ тръбят, че промените противоречали на „принципите на правовата държава“, защото дават възможност да се развалят сделки със задна дата, които към момента на извършването били действителни, както и противоречали на „целите на производствата по несъстоятелност“, защото въвеждали петгодишен (по-дълъг срок) за отменителните искове, и още куп подобни твърдения. Или според „Да(Й) България“ трябва да важи единствено принципът, който крал, крал – последици няма, защото видите ли законът не позволява.
 



Но същите тези псевдо-специалисти не си задават въпроса, законни ли са били схемите на Василев за източване на банковия трезор, чрез раздаване на десетки милиони необезпечени кредити на кухи фирми, учредени на името на неговите секретарки, шофьори или охранители, с които кредити Василев е пазарувал за себе си предприятия и луксозни имоти. Нищо чудно за Христо Иванов да са напълно „законни“ – нали така твърди и укриващият се в Белград негов финансов благодетел. А знаем, че който плаща, той поръчва и музиката. Василев плаща, а Пинокио танцува?

Когато сме изправени пред ситуация, непозната за правната ни уредба, каквато несъмнено представлява начина на функциониране на пирамидата КТБ, чрез която са източени милиарди лева, трябва ново и адекватно законодателство, което да се противопостави на грабежа. Това е простата истина, независимо дали се харесва или не на псевдо-специалистите от „Да(Й) България“. Всичко друго са само празни думи – за „нарушено“ съответствие с правни принципи, „неприложима“ ретроактивност и други подобни глупости. А празните думи имат и нулева ефективност.  

И докато за „Да(Й) България“ безсмисленото говорене се е превърнало в начин на съществуване, то за депутата Делян Пеевски не е така. Добър или лош, бял или черен, одобряван или критикуван, той бе единственият, който предприе реални действия за предотвратяване на вторичния грабеж на активите на КТБ, защото явно не е съпричастен на грабежа (въпреки лъжите и манипулациите по негов адрес) и не се страхува. Добър или лош, новият закон също е единственият адекватен нормативен акт, който дава възможност за реални действия срещу вторичния ограбване на активите, закупени с парите на фалиралия трезор. Като се противопоставят на закона псевдополитиците от „Да(Й) България“ показват единствено своята съпричастност с грабежа, както и зависимостта си от грабителите и от откраднатите пари. Друго обяснение няма.  

А в публичното пространство вече се е наложило схващането, че за всяка партия или отделен политик, показали съпричастност или още по-страшно – показали зависимост от грабежа на века, какъвто безспорно е казусът „КТБ“, политическото харакири е неизбежно или както казват хората – политическото харакири „им е в кърпа вързано“.