Мнозинството в 46-ия парламент не се случи. И едва ли можеше да се случи, след като едва две неща обединиха политически братята по протест в Народното събрание - изчегъртването на модела ГЕРБ и т. нар. „съдебна реформа“, пише trud.bg

Останалите, огласени като общи приоритети - увеличението на пенсиите, актуализирането на бюджета, приемането на Плана за възстановяване и развитие, бяха изтъквани по-скоро, за да подсилват усещането за политическо единомислие и парламентарно мнозинство. Това бяха и са приоритети за хората и никоя партия не би дръзнала да ги пренебрегне и забави. Да се бориш за власт (или да участваш в нея), да искаш смяна на модел на управление, защитавайки интересите на привържениците си, е същността на всяка партия. Затова тя е създадена и обединява усилията си с други политически формации в името на общата цел.

Какво обаче значи да издигаш като общ приоритет незабавна съдебна реформа (при това генерална), за която няма обща визия, не се казва и не се знае, каква ще бъде и какво ще цели? Още повече, която може да се извърши само с промяна в Конституцията и Велико народно събрание. На всички езици това се нарича политическо лицемерие, пише изданието.

За каква точно „съдебна реформа“ става дума, ясно даде да се разбере на 2 септември т. г. съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Призова БСП да не бърза с връщането на мандата, за да даде време за приемането на важни законодателни решения, особено в сферата на правосъдието, за да се реализира „поне част от съдебната реформа“.

Ако се съди по внесените от ДБ законопроекти за съдебната власт, целите на тази реформа са три: отнемане на Бюрото по защита от главния прокурор, закриване на специализираните съдилища и прокуратури (определяни като ударно звено на главния прокурор), и смяна на Висшия съдебен съвет (който бил контролиран от главния прокурор). С 3 думи - съдебна реформа за Гешев. (Странно напомня написаното от един бизнесмен в Дубай...)

Още по-нелепото е, че политик-юрист, адвокат, заемал и поста министър на правосъдието, напира специализираното правосъдие да бъде закрито незабавно на момента, като задача по-важна от очакваните от ЕС милиарди за възстановяване и развитие. Защо? Дали не разбира от правосъдие и/или не знае, че за подобна промяна са необходими месеци само за изменение на законодателството на цялата система от правозащитни и правоохранителни органи, с които е обвързано специализираното правосъдие? И то в условията на действащ парламент през тези месеци.

Защо продължава да отстоява незабавното закриване на спецсъда и спецпрокуратурата, след като още на първото заседание на правната комисия (по закриването на 1 септември т. г.) стана ясно какви вреди за държавата, за правосъдието и за обществото би довел подобен скоропостижен политически акт.

Да не говорим, че на заседанието изобщо не бе даден отговор на това, какво налага самото закриване, а не реформирането на тези действащи институции! Член на комисията дори напусна залата, за да не поема отговорност за случващо се - двучасово „обществено“ обсъждане и незабавно гласуване на първо четене на законопроекта на ДБ.

Очевидно е, че на фона на липсата на действащ парламент, в момента незабавното орязване на правомощия на главния прокурор е по-важно от всяването на тотален хаос в държавата, в съдебната система и в правоохранителните органи, стопирането или смачкването на около 2000 разследвания и съдебни дела, блокирането на правното сътрудничество с европейските съдебни органи по противодействие на международната организирана престъпност, за което България е поела ангажимент.

Колко по-демократична държава би била България през следващите месеци без работещ парламент и редовно правителство, че и без главен прокурор и Висш съдебен съвет! А, както твърдят съмишлениците на съдебната реформа от ИТН, може да се очакват и куфарчета, пребоядисани от червено в други нюанси.

Картите са свалени, ясни са и печелившите, и кой ще плаща щетите. Реформата се свежда до смяна на караула, казано по военному. Нищо повече. Остава да очакваме правосъдие за всички.

Политическата ярост за власт върна спомена за крилатия израз на Георги Марков от 90-те, превърнал са в девиз на току-прохождащата демократична общност: „Избори до дупка!“.

За разлика от онова време надеждата, че изборите са пътят към по-добро бъдеще, сега изглежда бледа и плаха, свита в сянката на съмнението. Дали няма да правим „Избори до дупката“? Не губете надежда хора, ако политиците ни я карат така - ще ги правим. Реформа до дупка(та)!