Служителят на НПО-то на Сорос „Български хелзинкски комитет“, а по настоящем съдия в Европейския съд по правата на човека – Йонко Грозев, е изобличен в тежък конфликт на интереси.
След като стана ясно, че френски доклад изобличава 22-ма съдии от Европейския съд по правата на човека заради свързаността им с НПО-та финансирани от Джордж Сорос, изданията от кръга „Капитал“ се втурнаха на барикадата, за да защитават уличените в доклада българи Йонко Грозев – настоящ съдия в Страсбург, както и бившият такъв Здравка Калайджиева. Припомняме, че и двамата са активисти на организациите „Българския хелзинкски комитет“ и „Български адвокати за правата на човека“, получили тлъсти грантове от фондациите на Сорос.


В желанието си обаче да скрие горчивата истина, че решенията на ЕСПЧ не са продиктувани от правото, а вероятно от желанието за дискредитиране (а може би и за източване на средства от европейските държави) под предлог, че са нарушавани човешките права по делата заведени в Страсбург, днес Йонко Грозев направи страховито самопризнание на страниците на сайта „Дневник“, списван от подсъдимия олигарх Иво Прокопиев. А именно, че явно по никакъв начин не счита, че получените от него пари от Сорос „миришат“, напротив, никога не бил крил тази информация.

Нещо повече, съвсем неприсъщо за съдия, който трябва да спазва принципите на равнопоставеност на страните в процеса и на независимост, Грозев заявява без никакви скрупули и на всеослушание, че авторите на доклада (Европейския център за право и правосъдие) не били случайни хора, защото водели дела в Европейския съд за правата на човека. Продължавайки „разсъжденията“ си, Грозев, в качеството си на съдия в този съд изрича и следното: „За тях правозащитните организации са противник, защото изразяват точно обратната на тяхната позиция. Затова за тях съдиите, които преди това сме работили в правозащитни организации и не изразяваме техните виждания, сме проблем“.

По-голямо признание от това, че като съдия си зависим - защото си пристрастен, позволяваш си да имаш „виждания“, очевидно обратни на застъпваните от страни по дела, които разглеждаш, едва ли може да съществува.
 

Факсимиле от признанието на съдия Йонко Грозев, публикувано в сайта „Дневник“

Самозабравянето на Грозев обаче в случая може да му изиграе много по-лоша шега от самия доклад, който го изобличава в конфликт на интереси. Защото едно е да има доказателства за това, подкрепени с факти от съдебните дела и от биографията му, но съвсем друго е самото признание от действащ съдия, че е нарушил принципите на независимост и безпристрастност, защото изповядва идеология, която е в противоречие с тази на страни по делата.

И това разбира се не е проблем само на грантаджиите от НПО-тата на Сорос и изданията на Прокопиев, които се хвърлиха като Матросов да защитават „своя човек“ в Европейския съд. По-важното е, че това вече е проблем и на България, излъчила (по времето на проваления бивш министър на правосъдието Христо Иванов – и той виден получател на грантове) за свой представител компрометирана личност, в една от най-важните институции на Съвета на Европа.