Скъпият роминг
София, България
25 Авг. 2010, 14:13
864 прочита
0 коментара
“Ситуацията, която имаме в момента във Франция, засяга много по-малко български граждани, отколкото граждани на други страни от ЕС, заяви още той. Според министъра целият проблем се експонира по неправилен начин, защото това е вътрешнополитически дебат във Франция, каза днес по Нова телевизия външният министър Николай Младенов по повод експулсирането на български роми от Франция, за което тук не се води никакъв дебат. Защо е по лесно той да се води там, отколкото тук.
Разбирам затруднението пред Маладенов да коментира нещо, което по същество далеч не е проблем на МнВР, но „горещият картоф“ му се пада на него. Да се иска от един министър да обясни необяснимото е прекалено. Ние самите наясно ли сме каква позиция има България по ромския въпрос? И за коя (част от) България става дума? И има ли изобщо „ромски въпрос“ , признат като такъв?<br />
<br />
На всички е ясно тук, че има проблем с ромите, но той е оставен за консумация на партийните централи, като ДПС и „Атака“. И те си го консумират. А къде е държавата? Къде е държавния глава, обединител и баща на нацията? Ами там някъде, кара джет в специално отцепения за него от охраната Евксиноградски залив ( както подробно ни осведоми в. „24 часа“, надявайки се, че с това му прави поредната услуга) . Мандат да мине, друг да дойде. А през това време ако ще и потоп…<br />
<br />
Има някаква държавно наблюдавана уж инициатива за „ромското интегриране“, но за ефекта от нея и за самото й съществуване знаят само експертите. А как ще се постигне „дезинтрегрирането“ на натрупаната взаимна омраза между ромите и българите?<br />
<br />
Отдавна твърдя, че има българи, които не мразят циганите, но те се знаят поименно. Смея да твърдя, че съм от тях. Просто не мога да мразя когото и да било по етнически признак. Но същевременно не мога да отрека фактите: високата степен на престъпност сред ромите и проблемът с омагьосания кръг на ниският им социален статут, който е свързан с необразоваността и същата престъпност в техните среди. Всъщност – в „нашите среди“. Защото престъпността се отнася към всички нас точно както и бедността им, само че ни засяга лично, защото сме нейна мишена. <br />
<br />
Големият заобикалян от държавата ни спор е доколко ромите „сами са си вновни“. Това убеждение е залегнало дълбоко в масовото съзнание на българите и никой на официално ниво не се осмелява да му опонира, макар да съдържа в себе си откровен расов предрасъдък. Това вездесъщо схващане е най-лесното обяснение, което сваля отговорността от всеки и всичко извън ромските гета. То е нещо като „мек вариант“ на „окончателното решение“ на нацистите спрямо роми, евреи, славяни и други „непълноценни“. „Мек“ е дотолкова, доколкото не праща буквално „циганите на сапун“, но ги обрича на съществуване без сапун ако не могат сами да се измъкнат от блатото като Мунхаузен. Може да се нарече „лесно решение“.<br />
<br />
„Лесното решение“, трябва да признаем, е наш специалитет. Замитането на проблемите под килима го правим къде ли не и по какви ли не въпроси. Франция обаче, която явно не си пада по лесните решения, ни напомня за трудните въпроси чрез своя „вътрешен дебат“, както беше принуден да каже външният ни министър Младенов. И понеже , както обикновено, чакаме „европейската директива“ , за да (не) си измием ръцете, е време да забележим, че навън е 21 век. Не можем вечно да си прехвърляме вини и отговорности през границата. Този „обмен“, този „роминг“, ще ни струва все по-скъпо и точно ние, бедняците на Европа, не можем да си го позволим.<br />
<br />
А що се отнася до омразата на българи спрямо роми, като българин държа да напомня: на нас българите гледат като на роми ( с презрението на българи спрямо роми) в доста страни, но не непременно заради ромските джебчии. Подсмихват се на нашите избраници, каквито те никога никога не биха издигнали на власт със снизхождението, че ни „разбират“, че „толкова си можем“. Не е лошо да помним, че там, където гледат на нас така, са дълбоко убедени, че сме си такива и не само си го заслужаваме, но и си го „искаме“( както повечето от нас са убедени, че ромите си искат „техния начин на живот, т.е. кеф им е да са бедни, необразовани и крадливи). За което, уви, ние също сме дали основания с екзотичните си предпочитания по време на избори, както ромите ни дават основания за обобщения по техен адрес. <br />
<br />
Иво Инджев <br />
ivo.bg
Последвайте ни
0 Коментара: