Щатският долар изглежда все по-заплашителен, на фона на силния икономически растеж в САЩ и очакванията за отлагане на понижението на лихвите от страна на Федералния резерв, пише dbr.bg.

Ликвидността се завърна на американските пазари, а "зелените пари" поскъпнаха с 4% от началото на годината спрямо останалите водещи валути, пише The Economist. 

С предстоящите президентски избори в страната както демократите, така и републиканците са решени да насърчат американското производство, а светът е на прага на нов труден геополитически период. 

Ситуацията се усложнява и от факта, че силата на американската валута отразява слабостта на други места. До края на 2023 г. икономиката на САЩ е била с 8% по-голяма, отколкото в същия момент през 2019 г. Тези на Великобритания, Франция, Германия и Япония са нараснали с по-малко от 2% за същия период. 

Японската йена е на 34-годишно дъно спрямо долара, а еврото падна до 1.07 от 1.10 долара в началото на годината. Някои трейдъри вече прогнозират, че двете валути ще достигнат паритет до началото на следващата година. 

Задават ли се нови валутни войни?

Ако Доналд Тръмп спечели изборите през ноември, на сцената може да се разразят и нови валутни войни. Силният долар има тенденция да повишава цените на американските стоки в чужбина и да понижава цените на вноса, което би разширило постоянния търговски дефицит на страната.

Според Тръмп, това е проблем от много десетилетия, а Робърт Лайтхайзър, архитектът на митническата политика на бившия американски президент срещу Китай, иска да отслаби долара. 

Настоящият президент Джо Байдън до този момент не е направил публични изявления относно силата на валутата, но силният долар усложнява и неговата програма за стимулиране на местното производство.

На други места мощните "зелени пари" са добри за износителите, чиито разходи са деноминирани в други валути. Но високите лихвени проценти в САЩ и силният долар генерират "внос на инфлация", която сега се влошава от относително високите цени на петрола. Освен това компаниите, които са взели заеми в долари, са изправени пред по-високи лихвени разходи. 

По-рано този месец ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди за въздействието на тези развития върху световната финансова стабилност.

Много държави имат значителни валутни резерви, които биха могли да продадат, за да укрепят своите валути. Япония, Индия и Южна Корея притежават съответно 1.3 трлн., 643 млрд. и 419 млрд. долара. Но всяко подобно облекчение би било само временно.

Въпреки че продажбите забавиха укрепването на долара през 2022 г., когато Фед започна да повишава лихвените проценти, те не го спряха. Централните банки и финансовите министерства не желаят да пилеят активите си в безплодни битки.

Друг вариант е международна координация за справяне с поскъпване на зелените пари. Преди малко повече от седмица финансовите министри на САЩ, Япония и Южна Корея изразиха загриженост относно резкия спад на йената и вона.

Съобщението може да е предшественик на нови интервенции под формата на съвместни продажби на валутни резерви за предотвратяване на по-нататъшното отслабване на двете азиатски валути.

Силен долар или слаби световни валути? 

Но дори ръководителите на тези държави да искат да действат единно, икономиките им неизбежно ги разделят. В края на краищата, слабостта на японската йена и южнокорейския вон се дължи на разликата в лихвените проценти между САЩ и останалите държави.

Двугодишните държавни облигации на Южна Корея предлагат възвръщаемост от около 3.5%, а на Япония - само 0.3%, докато американските ДЦК с падеж по същото време предлагат 5%. Ако лихвените проценти останат значително по-високи в САЩ, инвеститорите, търсещи възвръщаемост, са изправени пред ясен избор и техните решения ще са в подкрепа на долара.

Има и държави, с които Америка е по-малко вероятно да си сътрудничи. Според американската банка Goldman Sachs, Китай е регистрирал около 39 милиарда долара изходящи валутни потоци през март, тъй като инвеститорите са избягали от изтощената икономика на страната. Това е най-дългата подобна тенденция от 2016 г. насам. 

Юанът отслабва стабилно спрямо долара от началото на годината, като обезценяването се ускори от средата на март. Оттогава курсът се повиши от 7.18 на 7.25 юана за долар. Bank of America очаква той да достигне 7.45 до септември, когато кампанията за президентските избори в САЩ ще бъде в разгара си.

Това би поставило юана в най-слабата му позиция от 2007 г. насам, осигурявайки тласък на последния експортен стремеж на китайското правителство. Евтините китайски електрически превозни средства може да станат още по-евтини, което вбесява американските политици.

Дори протекционистите в САЩ може да са готови да пренебрегнат слабите валути на съюзниците си, поне за известно време. Но е малко вероятно е те да направят това за Китай, което повишава риска от по-нататъшни мита и санкции и може би дори връщането на страната в американския списък на т. нар. валутни манипулатори. 

Докато икономиката на САЩ се представя по-добре, доларът вероятно ще остане силен. А докато американските политици виждат това като причина за безпокойство, търговското напрежение също може да започне да се покачва.