Berliner Zeitung е най-големият тиражен ежедневник за района на Берлин-Бранденбург с над 6 милиона население. Негов колумнист е известеният немски политолог и историк Гьотц Али, специализирал в теми за националсоциалистическата расова хигиена, Холокоста и икономическата политика на националсоциалистическата диктатура, както и на антисемитизма на XIX и XX век, пише Труд бг.

На 21 април, под заглавието „Освобождението през 1945: Немското невежество оскърби Русия“, вестникът публикува поредната статия на Гьотц Али. Текстът има подзаглавие: „Съветската армия освободи Германия от националсоциалистите. Но немската политика не може да преодолее себе си и да благодари на Русия за това. Това е срам“.

И след това следва самият текст:
„През лятото на 2019 г. федералното правителство и службата на федералния президент на Германия невнятно обсъждаха как да отбележат през 2020 г. 75-годишнината от края на войната. Координацията е поверена на министъра на вътрешните работи, който планираше нещо с икуменическо богослужение, речи и полагане на венци. Когато през ноември същата година фракцията на левицата в Бундестага изпрати питане за състоянието на нещата, правителството отговори, че „ще ги информира за това своевременно“.

В крайна сметка министърът на културата и медиите Моника Грютерс призна, че „в допълнение към малката специална изложба в немско-руския музей „Берлин-Карлсхорст“ (в имението Карлсхорст в Източен Берлин в 23 часа на 8 май 1945 г., е бил подписан акта за капитулация) не се планират други специални събития”, а министърът на отбраната (Анегрет Крамп-Каренбауер съвместява този пост с лидер на управляващата партия на ХДС), съобщи, че „не планира специални събития в казармите на Бундесвера“. Може би за нея това е новина, че Германия е започнала Втората световна война и е мобилизирала над 18 милиона немци, които да разграбват и унищожават Европа.

Правителството на Германия също така обяви, че правителството на Русия е поканило канцлера и федералния президент да отпразнуват 9 май в Москва. Поканените обаче, които от историческа гледна точка също така представляват силите, които започнаха войната на расова основа (Rassenkrieger), отклониха посланието, с обяснение, че „възможността за участие в момента се разучава“. Всъщност, руското население би трябвало да разбере отсъствието като ясен отговор. Разбира се, благодарение на пандемията с коронавируса, на немците са спестени някои неудобни ситуации.

Можете да мислите за президента Путин каквото си искате, но в този исторически контекст той представлява народите на Русия, семействата, младежта и възрастните хора. И в това си качество той не беше умишлено поканен през юни миналата година да отпразнува 75-годишнината от десанта на съюзническите сили в Нормандия. А на 27 януари 2020 г. той умишлено бе изключен от участниците в честването на освобождението на концлагера в Аушвиц. И това въпреки че, затворниците от тази фабрика на смъртта, създадена от немците и в която имаше безброй жертви, са освободени от съветските войници.

В последно време целенасочено се повтаря отново и отново, че „Аушвиц е освободен от 1-ви украински фронт“ на Съветската армия. И това е така! Казвайки това обаче, не трябва да се преструваме, че освободителите са били главно украинци. Защото това е лъжа! Фронтът наистина е наречен така, защото неговите войски преди това прогониха немските убийци, извършили геноцида в Украйна. За разлика от Волфганг Шойбле, председател на Бундестага, федералния президент Щайнмайер, по време на минутата мълчание на срещата в Бундестага на 29 януари разпространи тази лъжа за 1-ви украински фронт. И тази лъжа е обидна за руснаците и за другите народи от бившия Съветски съюз.

Тази година, на 8 и 9 май, ще ни бъде трудно да благодарим на онези, които освободиха нашия град. Да, и от кого всъщност го освободиха? На нашите паметници четем „от нацисткия режим“. Но, всъщност, излиза че повечето немци е трябвало да бъдат освободени от самите себе си.

Уважаеми читатели, изпратете ни вашите идеи как, въпреки строгите изисквания за карантина и за поддържане на социално разстояние от 2 метра, можете да поставите колкото се може повече цветя на паметниците на Червената армия – независимо дали в Тиргартен, в Трептов парк или в Шьонхолцер-Хайде. Как Берлин, въпреки настоящите ограничения, може да изрази своята благодарност към антихитлеристката коалиция и да я предаде на децата и внуците на войниците – с думи и изображения, с речи и музика?“.

Така, завършва своята статия колумнистът на Berliner Zeitung.

За разлика от своя политически бомонд, немското общество и население се отнасят към празника на 9 май с уважение и разбиране на значението на тази дата. Във всеки случай за всичките години, в които се провеждаха маршове на „Безсмъртния полк“ (първият се проведе през 2015 г. в Берлин) нито местните власти, издаващи разрешение за тези действия, нито полицията никога не са ги възпрепятствали. Ето какво казва берлинската координаторка на проекта „Безсмъртния полк“ Яна Заугарова:

„През всички предишни години не сме имали отрицателни реакции от страна на администрацията на Берлин или от полицията. Напротив, по време на формирането на колоните на „Безсмъртния полк” и неговия поход из града полицията, която ни придружава, е дружелюбна и ако нещо се случи, те винаги са били готови да помогнат за разрешаването на евентуални конфликти (но засега още нямаме големи конфликти). Тъй като шествието минава през едно от най-туристическите места в Берлин, Бранденбургската врата, то нашата акция представлява голям интерес не само за немците, но и за туристите от други страни. Хората се отнасят с голямо уважение към случващото се, идват, питат.

През последните две години от опит вече знаем, че хората ще имат много въпроси към нас, и затова разпространяваме информационни листовки, предварително отпечатани на три езика – руски, немски и английски. Също така, самите немци, които познавам, много уважават нашето движение. И освен това те с готовност участват в съботници, които прекарваме на местата с масовите гробове на съветските войници, участват в търсене в архивите и ни помагат по време на формиране на шествието.

Немските медии и обществените организации също проявяват голям положителен интерес. Никога не сме наблюдавали негативи от тяхна страна. Знам, че има и недоволни, но те ме вълнуват много малко. Тревожи ме още нещо: неграмотността на младите хора по въпроси от най-новата история и не само на немската младеж, но и на нашата, от бившия СССР и понякога това, което чувате от тях, е просто кошмар!. Но това е отделен въпрос.

Заради пандемията от коронавирус, походът на „Безсмъртния полк” в Берлин няма да се проведе тази година. Обидно е до сълзи, че ще трябва да отпразнуваме 75-годишнината от Победата под карантина, но съм сигурна, че това няма да повлияе на паметта и любовта към родните ни герои, които винаги са в сърцата ни. Тази година ние очаквахме рекорден, удвоен брой участници в шествието – до 10 000 души (първо, това е юбилейна дата и второ, е почивен ден). Отлично разбирам разочарованието и объркването на хората – те планираха своите ваканции за годината, резервираха хотели и билети, подготвяха се (планирани бяха рали състезания, маратони, и много действия с крайна дестинация Берлин).

Но не е в нашите сили да променим настоящата ситуация. Подчертавам, че при отмяната на масовите чествания на Деня на победата в Германия няма абсолютно никакъв идеологически произход или други злонамерени намерения. Просто има здрав разум и считам всички спекулации по този въпрос за неподходящи.

Но дори и при условията на карантина имаме предложения как да отпразнуваме адекватно този празник и да покажем на целия свят какво и кого обичаме и помним. Тези предложения са изложени на сайта на нашето движение www.moypolk.ru и в нашите групи в социалните мрежи“.

Ще добавя към казаното от Яна Заугарова:


Както показват резултатите от скорошното съвместно проучване на немски, датски и финландски учени, проведено като част от проекта MYPLACE, младите немци, напълно осъзнават, че тяхната страна е започнала Втората световна война, но не искат лично да носят вина за случилото се много преди тяхното раждане. Те смятат, че лично не са задължени да живеят с тази вина.

А според по-ранно проучване немската младеж има много фактически познания за престъпленията на нацизма и общата отговорност на немците и това те са го учили в училище, но на предложенията за това да им разкажат какво са правили техните дядовци и баби по време на войната, те са им рисували толкова благодатни картини, че неволно възниква въпросът: какво, в Третия райх изобщо имало ли е нацисти?