Да бъде разширен обхватът на безплатните ваучери за почивка в България. Това е едно от първите действия за спасяване на туризма, което е заложено в програмата на новия ресорен министър - вицепремиерът Марияна Николова, пише "Труд".

Искането е подкрепено и от браншови организации в сектора. Но подобна мярка в страна, чиито приходи от туризма винаги основно са зависили от гостите от чужбина, е като да се защитиш от бушуващ тайфун на открито само с чадър в ръка.

Ето и малко данни от статистиката на БНБ, които със сигурност доказват, че ваучерите, дори раздадени на всеки пълнолетен българин, няма да спасят нито сезона, нито бранша.

През 2019 г., която според бизнеса и предходното ръководство на Министерство на туризма, бе сред рекордните за сектора, официалните приходи от входящ туризъм, тоест от почиващи у нас чужденци, са близо 7,4 млрд. лв.

В същото време за предходната година българите, почиващи у нас, са изхарчили в родните курорти и места за настаняване малко над 1 млрд. лв. Или 7 пъти по-малко.

По данни на БНБ българите са дали и близо 2,5 млрд. лв. за пътувания в чужбина през 2019 г. В това число парите за командировки и разходите за самолетни билети.

Тоест дори всички почивали през миналата година българи да оставят парите си за ваканция у нас, в сектора могат да влязат около 2-2,5 млрд. лв. При това в най-добрия случай.

Дори субсидирането на ваучерите да повиши тази сума, то ще е за сметка на държавния бюджет или на данъците, които плащаме всички. С една дума - парите ще се прехвърлят от единия джоб в другия, но няма да допринесат за повече приходи от сектора в хазната.

Тези пари няма да спасят и бранша. По няколко причини. На първо място в момента приетата схема задължава почиващите да харчат ваучерите във ведомствени бази.

Тоест отново схемата - от единия джоб в другия, без отпуснатите средства да стигнат до реалния бизнес. В този смисъл мярката е добра като социална, с която да се наградят борещите се с COVID-19 на първа линия, но не и като пазарна.

Ако се разшири обхватът и се сложат изисквания към частния бизнес, за да се използват ваучерите в хотелите, тогава ще се изкриви пазарът и ще се подпомогнат едни играчи, за сметка на други.

Ако пък се даде право на избор на туристите къде да почиват с въпросните ваучери, хотелите ще „спечелят” редовните си клиенти обратно, но с частично плащане за ваканцията им от страна на държавата.

И в трите случая туроператорите ще са недоволни, защото няма да получат комисиони от тези пътувания.

На Коалиционен съвет беше решено да бъде намален ДДС и за алкохола в ресторантите, като по този начин ще бъдат субсидирани заведенията. Това по същество отново е отстъпка от страна на хазната с идеята в нея след това да влязат същите пари, но от увеличени обороти. От мярката обаче няма да нарасне Брутният вътрешен продукт на страната, няма да бъдат увеличени парите в държавата нито благосъстоянието на хората, а това е поредното прехвърляне от единия джоб в другия и подпомагане на конкретен бранш.

От март насам от бизнеса настояваха за реклама на страната ни като свободна от COVID-19 дестинация, за създаване но карантинни хотели, в които държавата да плаща евентуалния престой на гости с положителни проби, както това се случва в Гърция, за гаранции за безплатно лечение у нас, каквото на гражданите от ЕС така или иначе трябва да им бъде предоставено.

Вместо това държавата въведе два вида декларации за собствен риск на гостите от чужбина - веднъж на границата и втори път при настаняване в хотела, в които евентуалните туристи да заявят, че каквото и да им се случи у нас е за тяхна сметка и техен риск.

С две думи - не чакайте помощ и подкрепа, но иначе сте добре дошли.

Този безумен ход, липсата на каквато и да е актуална информация на език, различен от български в официалния сайт на Министерството на туризма и в официалния скъпоструващ туристически портал bulgariatravel.org за това как се развива епидемията у нас, какви мерки са взети, какво очаква евентуалните туристи, доведе до това редица традиционни партньори на българския туризъм да ни зачеркнат като дестинация за това лято.

Което значи, че и догодина ще тръгваме от нулата, защото доверието в туризма се губи лесно, но се възстановява много трудно.

Гръмкото обявяване на заразени, без обяснения за направени проби, за сериозни случаи и такива без симптоми, за взети мерки и т. н. ни включи в почти всички списъци на нежелани гости и забранени дестинации.

За сметка на това само преди ден стана ясно, че чартиращите компании ще получат държавна субсидия в размер на 35 евро за заета седалка, но при минимум 100 пътуващи туристи.

При затворени граници и изисквания за задължителни карантини при прибиране у дома от България, това също едва ли ще помогне особено на туризма.

Мярката ще е валидна до края на годината, като се търси вариант да бъде удължена и за 2021 г. и 2022 г., което реално би било работещо и полезно, но при отворени граници.

На всеки 6 месеца държавата ще иска и ново разрешение от ЕК за мярката, което не се знае дали ще получим, всичко ще зависи от политиката на Съюза и моментните обстоятелства.

Друг проблем в сектора, за който експертите предпочитат да си затварят очите, са предстоящите фалити. Според запознати между 50 и 70 на сто от компаниите ще прекратят или замразят дейността си.

Хотелиери вече го направиха, като предпочетоха през това лято да не приемат туристи, но и да си спестят разходите, както и риска от заразени гости или персонал.

Туроператори и екскурзоводи също отдавна скочиха в пропастта и се мъчат да ходят по въздуха. И затова отново са виновни донякъде и действията на ресорното ведомство, които утежниха кризата.

Напълно резонно и правилно, в защита на клиентите, беше прието дължимите суми за неосъществените почивки във връзка с коронавируса пътувания да бъдат върнати от туроператорите в срок до 1 г., заменени с ваучери или с пътувания на друга дата.

Обаче в същото време никой не задължи хотелите у нас и в чужбина да върнат на туроператорите предплатените за тези резервации суми.

Тази междуфирмена задлъжнялост естествено не касае пряко клиента, но при фалити, не се знае до колко ще бъдат изплатени предплатените от потребителите пари от застрахователите.

Още повече, че последните масово отказаха да подновяват задължителните полици за професионална застраховка на туроператора или вдигнаха многократно цените, за да защитят себе си.

Не получиха помощ и екскурзоводите, останали без работа, а именно те знаят най-много за атракциите и туристическия ни продукт и можеха да бъдат впрегнати в успешна реклама или маркетинг на дестинацията, като в същото време им се гарантира финансово и физическото оцеляване до по-добри времена.

Проблем да оцелее в туристическите бури ще има и новият министър, който бързо ще трябва да се ориентира кой кой е бизнеса, тъй като браншът е разединен, разпокъсан и с различни визии и искания.

Със сигурност обаче този път ще трябва да се премине отвъд задължителните кръгли маси и популистките мерки като безплатни почивки за българите. Иначе точно след два месеца седящите на дискусиите с министъра сега ще са тези, които ще u поискат оставката.