Дали е счетоводител, контрольор в транспорта, концертмайстор или член на партията във всеки от нас живее един малък Хамлет. „Да бъда или да не бъда? “Тези дни обаче въпросът на въпросите има друг нюанс: 

Свети Валентин ли  да празнуваме на 14 февруари или Трифон Зарезан? Отговорът се затруднява от факта, че между тях няма нищо общо. Първият, въпреки забраната на императора Марк Аврелий  бракосъчетавал тайно войниците и в знак на благодарност го канонизирали, а другият гонил гъсениците и насекомите от лозята и градините, дейност много полезна и скъпа. 
Някога Кирил Христов обобщил двата празника в стих
 „Жени и вино! Вино и жени!“  

Днес обаче  той звучи архаично и дори дискриминационно,   тъй като неоснователно изключва от  веселбата, новият  модерен пол-джендърите. Освен това има случаи с мъже, които като пийнат, бият жените си. И обратно. А това противоречи на  Истанбулската конвенция, ще каже господин Сергей Станишев като истински европеец, въпреки че и неговите хора няма да го разберат.  

Далеч по- лесно ще се справят с тази главоблъскалница политиците. Ако в президентството решат да празнуват „Трифон Зарезан“, то Министерския съвет веднага ще обявят,  че като истински европейци,  на 14 февруари те избират за свой фаворит италианеца Свети Валентин. Срещу това от „Дондуков  1“, пък ще заявят, че това  решение е внушено отвън и че правителството няма своя  позиция по такъв важен национален приоритет, какъвто е виното и най-вече неговата употреба.  

Ще последват декларации, организации, ще се поискат оставки, нови избори, но в крайна сметка никой нищо няма да даде. Сградите на „Дундуков“ и 1, и 2 са строени в сталински стил и много трудно могат да бъдат превзети с лозунги.  

В хладните политически коридори, любовта е само една-към народа, навън обаче е друго. Там тя шества като на първомайска манифестация, „гола, нахална и млада“, както е казал друг поет. Не можем за скрием обаче, че банковите сметки и гръдните обиколки имат силно въздействие върху нея. Жените обичат това, което чуват, мъжете – това което виждат, е казал мъдрецът.

Силиконът направи в любовта революция, мощна поне като Октомврийската социалистическа. Помните ли стажантката от Белия дом, госпожица Моника Люински. Тази жена /Златна ѝ уста!/  сама щеше да свали президента на най-мощната държава в света. Няколко минути виртуозна работа и господин Клинтън бе окачен на кръста. Висеше безпомощно и мигаше на парцали пред  жена си, специалната разследваща комисия на конгреса, държавата и цял свят. Това се казва импийчмънт. Тънка работа. Часовникарска. Само с подръчни средства.  Без  протести, лозунги и пушилки.

И в Русия също имаше подобен проблем. Той обаче бе решен по съвсем различен начин. Владимир Путин закри на минутата вестник „Московский кореспондент“, който съобщи, че видите ли, президентът се развеждал, защото имал  любовен роман с олимпийската шампионка, красавицата Алина Кабаева.  

Дали е вярно или не написаното, след това категорично действие на президента, никой повече не се запита. А на  редакторите на вестника бе дадена пълна възможност  спокойна да довършат  разследването си, но... Вкъщи.

У нас такова работи не стават. България е малка страна. Секс скандалите ѝ също са малки. Като балонче от дъвка. Пукне и издъхне. При нас се набляга на романтиката и на любовта от пръв поглед. Защото е по-евтина и не се губи много време. Да споменем и това съжителство на семейни начала. Без подпис в общината. Без заветното: Да. Истински бич на адвокатите по бракоразводни дела, а и за  Свети Валентин, който, ако живееше днес щеше да бъде един обикновен  полубезработен.  

За Трифон Зарезан обаче не можем да кажем  същото. Него нито Цар Крум Страшни, който изкорени лозата, нито Михаил Горбачов, който векове по-късно се опита да повтори подвига му, не можаха да го победят. Държелив се оказа Светията. Затова всички го обичат и му се кланят. Не само в празник, но и всеки ден.

Иксак ГОЗЕС