Всички мислим, че знаем какво са парите, но икономистите имат най-различни определения за парите и проблемът се влошава. Дали парите са американските хартиени долари, които имате в портфейла си? Или парите са златна монета с тежест една унция, изсечена от американското правителство, която има текуща пазарна стойност от около 1200 щатски долара?

Или са дигиталните „битмонети” на компютъра ви? Парите имат три функции. Първата е да служат като средство за размяна в улеснение на транзакциите, вместо стоките да се разменят една за друга. Втората е да служат като събрана стойност. Третата е да бъдат обща мярка за стойността на стоките и услугите в обмен. Много анализатори са спорили за това дали „високият курс на долара” е нещо хубаво или лошо спрямо другите валути и какво трябва да стори администрацията на Тръмп по въпроса, ако изобщо нещо е необходимо.

Британците, европейците и канадците трябва да похарчат около 30% повече от техните валути, за да купят приблизително същия брой долари, какъвто са купили преди пет години на тази цена. Мексиканците трябва да похарчат почти двойно повече мексикански песо, за да купят същия брой долари, който са могли да закупят преди малко повече от три години – катастрофа за мексиканската икономика.

Ако курсът на песото спрямо долара продължи да пада, президентът Тръмп никога няма да може да построи достатъчно висока стена, за да опази САЩ от мексиканците. Доларът сега струва около 1/24-а от цената си през 1913 година, когато бе създаден Федералният резерв. Преди това събитие доларът от 1913-а е струвал почти толкова, колкото и през 1798-а в края на втория президентски мандат на Джордж Вашингтон. Въпреки ниските нива на инфлация през последните години доларът сега струва около 20% по-малко в сравнение със стойността му преди само 10 години.

Сега са необходими около 60 пъти повече долари, за да се купи унция злато, отколкото са били необходими през 1913-а. Доларът е лош изпълнител на функцията на събрана стойност, макар и по-малко лош от повечето други валути. Рискът на чуждите валутни курсове и високите нива на инфлация само увеличават икономическата несигурност. Точно тя води до по-ниски инвестиции и по-малко растеж на работните места в САЩ и по света. Пак тя създава хаос, когато бизнескомпаниите се опитват да инвестират и да вземат търговски решения.

Компании, които обслужват международните туристи, имат почти невъзможната задача да поставят правилни цени на своите продукти предвид факта, че повечето туристи и пътуващи по работа искат да бъдат защитени от рисковите валутни курсове. Когато светът практически е следвал златните стандарти под лидерството на британците от 1870 до 1914 година, повечето подобни рискове не са съществували.

Имало е известни проблеми със стандарта на златото, когато увеличаването на добива на злато не е поддържал същото темпо като икономическия растеж в страни като САЩ, причинявайки дефлация и напрежение в трудовата класа, но като цяло това е била златна ера за глобалните инвестиции – и за свободното движение на хората (тогава не е имало паспорти).

Щатският долар сега служи като глобално средство за размяна – малко хора и компании отказват долари. Служи и като глобална единица за стойност, след повечето международни блага, като нефта например, се оценяват в долари. Тъй като доларът и всички други правителствени валути (неприравнени към златото и среброто) са се доказали като ненадеждни в качеството на събрана стойност, доларът като глобална валута е по-малко полезен и ефикасен, отколкото би трябвало да бъде. САЩ и повечето от другите развити страни се намират и в състояние на глобална война срещу финансовата неприкосновеност, което на практика значи, че правителствата искат достъп до сметките и транзакциите на всички.

Тези, които ценят неприкосносвеността на своите финанси, за да се пазят от корумпирани правителства, институции и хора (и престъпници), имат силна мотивация да използват частни заместители на парите като „битмонетите”, които могат да им осигурят по-високо ниво на поверителност. През 1976 година нобеловият лауреат Фридрих Хайек пише книга „Денационализацията на валутата” и в нея описва как тайно създадени валути могат да бъдат конкурентноспособни на създадените от правителството. В опит да „подобрят парите” новаторите са създали „битмонети” и други частни дигитални валути.

Други икономисти като бившият член на Международния валутен фонд Уорън Коутс в труда си „Истински SDR” са предлагали начини да се създават по-силни глобални валути, създадени от правителството. САЩ печелят стотици милиарди долари и валутата им служи като резервната световна валута. Въпреки това правителството е на път да я изхвърли заради провала си да осигури събраната ѝ стойност и да защити финансовата неприкосновеност на хората.

Добрата новина е, че много по-умни и по-креативни хора са извън правителството и някои от тях ще успеят да създадат частни заместители на парите, които имат по-добра събрана стойност, могат да се използват като глобална единица да разплащате и средство за размяна, както и за защита на финансовата неприкосновеност на хората.

.......
Ричард Ран, председател на „Improbable Success Productions” и член на Борда на Американския съвет за капиталообразуване. Текстът е част от постоянната му колонка във „Вашингтон Таймс”.