Втора седмица не спира истеричният рев на обвиняемия бизнесмен Иво Прокопиев. Причина за смешния плач на успелия млад мъж е паническият страх, че държавните институции (най-накрая) ще му потърсят сметка за спечелените стотици милиони във времената на крадливия Преход и Костовата бандитска приватизация.

И във вчерашния ден станахме свидетели на черешката на тортата. Ръководеният от Прокопиев съюз на подсъдими и обвиняеми издатели реши да се оплаче в Брюксел от събитията в България. Държавата, казват те, упражнявала неудържим натиск върху тях.
Нека видим кои точно са оплакващите се от натиск:

Иво Прокопиев – едър бизнесмен, прибрал за жълти стотинки заводи за стотици милиони – „Каолин“ и „Дамяница“. Същият притежава контрол върху медии-бухалки, НПО-та, институции, партии, политици и висши магистрати (Като шефа на ВКС Лозан Панов, когото Прокопиев скоро активира да му осигури щит срещу наказателно преследване). На заплата при него са някои от популярните фейсбук уж обективни коментатори на обществените процес у нас. Генезисът му е червен, баща му е член на БКП и агент на ДС.

Сашо Дончев – едър бизнесмен, натрупал стотици милиони, защото години наред бе посредникът за газовата търговия между Москва и София. Генезисът му е червен, Дончев е верен ученик на Андрей Луканов – кукловод номер 1 на бандитския Преход.

Огнян Донев – едър бизнесмен, натрупал милиони, защото години наред бе монополист в производството и търговията с лекарства на родна територия. Донев нееднократно бе уличен от медиите, че продава своите медикаменти три пъти по-скъпо у нас, отколкото в сръбските и турски аптеки. Той също е с червен генезис, негов ментор също е от Политбюро на БКП – Огнян Дойнов – ортакът на Луканов в схемата с червените куфарчета, източила милиарди от българската държава в началото на 90-те.

Дончев и Донев са щедри собственици на малотиражни медии-бухалки, подобно на другаря си скандалната задруга – Прокопиев. Те си приличат и по друго – и тримата треска ги тресе, че институциите най-накрая ще се сетят да ги разследват. И по тази причина днес удрят с всичка сила.

Този път атаката им е максимално нагла и гнусна. Припомняме, че тримата едри бизнесмени си направиха личен издателски съюз, под маската на който те прокарват корпоративните си цели и интереси. От името на този съюз писаха писма до президента Радев, опитвайки се да въвлекат Президентството в изфабрикувания от тях сценарий за дискредитиране на неудобния им главен прокурор.

Е, не успяха. Но сега пробват на по-високо ниво. Опитват да маскарят България пред Брюксел. Решили, моля ти се, обвинями бизнесмени да се жалят в Европа, че са репресирани от държавата. Що за наглост! Постъпката им е меко казано отвратителна.

По три основни причини:

1. Как е възможно най-богатите хора в държавата, с лични ключови назначения на всички нива в йерархията на властовата пирамида през последните десетилетия, да се оплакват, че са недоволни от държавата? Та те създадоха модела бизнес-политика-медии-съдебна система-пари прим. От самите себе си ли се оплакват кръстниците на този модел?

2. Как е възможно хора претендиращи да са загрижени за обществения интерес да цапат и клепат България пред Брюксел? Помним добре какво казваше великият ни държавник Петко Каравелов след побоя, на който е подложен в „Черната джамия“ – „В моята страна такива неща не стават!". Значи Каравелов мълчи за реална репресия, за да не пострада образа на Родината пред света, а Прокопиев, Дончев и Донев нямат проблем да плюят по България. И то използвайки откровени лъжи.

3. В смешния им плач има една знакова недомислица. Така и не става ясно срещу кого точно е насочен. Да – те казват, че държавата ги натиска. Но първо пишат за нерегламентирана атака към тях от властта, а после пък ги напада опозиционен депутат. Е, с това се прочухме! Как опозиционен депутат използва институциите, за да бие по едри бизнесмени. Тема за докторска дисертация в няколко научни направления – от Политология, през Гьобелсова пропаганда до Психология, Психиатрия и всичко свързано с проявите на крайна шизофрения и душевно разстройство.

Прокопиев, Дончев и Донев да се оплакват от натиск на държавата е все едно Владо Кузов да се оплаква, че е притискан от 13 годишен ром в подлеза на гара „Подуене“. Тези, които обладаха държавата, които я захванаха в брутално менгеме, са нахални да пищят, че някой ги разследва. Наглите Прокопита, захванали държавата, реват че държавата е захваната. Да – захваната е, но от самите тях.

Наистина смело можем да заявим, че от днес в Републиката е въведена нова единица мярка. Мярка за наглост = едно „Прокопи“.