"Тълпата е страшно нещо, особено фанатизираната. Ако се чудите защо разбиват автомобили с майки и деца в тях, или пък обезглавяват статуи, то е заради религиозно убеждение на простестиращите катунджии в джихада им за “справедливост”. В България, балонът от ляво-либерални медии, нпо-групировки и инфлуенсъри произвежда същите резултати като в САЩ – протестъри-дегенерати, с кръжащите около тях подстрекатели и помагачи", това написа Теодор Димокенчев в анализ на тема "Дисекция на протестъра-дегенерат", публикуван в dimokenchev.eu.

Следва дисекция на елементите на този обществен феномен:

  • Религиозни фанатици на “справедливостта”, борещи се срещу мафията, статуквото, естаблишмънта. В САЩ Антифа и БЛМ се борят срещу расизма и капитализма, у нас катунджиите се борят срещу настоящата властваща коалиция и задкулисието. Неспособни да спечелят или повлияят в установения политически процес, те прокламират всички незаконни методи за “демократични”, а всички законоустановени методи за правене на политика, за “мафиотски”.
  • Автономни катуни на беззаконието – В САЩ по няколко кръстосани улици в центъра на отделни градове, тук отделни кръстовища в центъра на столицата. Там, създадени благодарение на бездействието на полицията, тук често активно охранявани от страна на полицията. Джихадисткият гняв трябва да бъде пазен от гнева на обикновените граждани, на които им се пречи да живеят нормално. Ако обикновените граждани защитят себе си или собствеността си, сами са си виновни като им се случи нещо.
  • Ритуално унищожаване или оскверняване на символи на “статуквото” – дали ще плюеш журналисти, ще правиш “изпълнения” с ковчези и водещи политици, или ще събаряш статуи няма особено значние. Актът е част от джихада срещу лошите, вкусът и мярката за “образовните” и “младите” безделници-катунджии са неща от миналото. Ако обаче някой от “добрите” е подложен на същото, трябва да бием камбаните и да обявим холокост срещу свободата и демокрацията.
  • невинни жертви – у нас разбит автомобил с майки и деца в него (засега), в САЩ унищожени бизнеси и убитите им собственици или случайни минувачи. И задължително, хлъзгавото им оправдаване от протестърските медии. Вижте за пример прикачената карикатура от “Дневник” – не били кантунджиите виновни, ами липсата на полиция да пази опустошаващите дегенерати (тя е на мафията, но по някакво умотворение трябва да пази катунджиите). В САЩ не бяха метежниците виновни за убийствата и палежите, ами расизма и капитализма. Протестите там според медиите са “като цяло мирни”. Катунджийските медии и инфлуенсъри ще напишат всичко, за да размият отговорността на виновниците. Та нали те са от добрите, като опълченците на Шипка? Невинните жертви също са крепители на статуквото и не е препоръчително да ги защитаваме недвусмислено.
 
 
  • Тенденционзно медийно отразяване – особено забавен феномен у нас е лицемерието на протестърските и либерталстващи медии, водени от сайтовете на Прокопиев. Те пишат с претенцията на носители на истината, пишат и с обективно по-високи литературни качества от заслужено наречените “кафяви” медии. По същество обаче те бълват същата пропаганда, но с обратен знак. Метафорично, няма значение дали си бършеш гъза с тоалетна хартия или с гланцирано списание – резултатът е същия.
  • не-лидери – В САЩ си имат The Squad и отделни демократски политици, подкрепящи метежите. Тук си имаме Отровното трио. Тези не-лидери на спонтанния, разннообразен и представителен за цялото общество, но малоброен протест, са в основата на всякакви акции и дегенератски изпълнения и подстрекават всякакви незаконни действия за вдигане на шум. Но иначе не са лидери на протеста, той е спонтанен и демократичен.
  • Искат избори, ама всъщност не искат, защото ще са фалшифицирани. Искат нова конституция, ама всъщност не искат, защото ще я пише определения по закон орган, а не списващия вересийския тефтер за бирата в катуна. Всъщност искат само власт, безгранична и безпардонна, недемократично донесена и неотговорна пред никого. Искат правова държава, затова незаконно окупират пътища и мародерстват.
  • Пълнеж от човешка маса – има и някакви хора, които искрено се възмущават от корупцията и наглата простащина и некадърност на управляващите. Всъщност това са повечето хора. И повечето не правят нищо повече от възмущаване. Някои пък паткат по клавишите или псуват. Други се увличат повече – скачат на онлайн-амбразурата и ще се покрият като мишки след инцидент като днешния, или след година ще са “забравили” какви позиции са заемали. Други пък ехидно ще хулят непротестиращите си довчерашни приятели и после ще се чудят защо кръгът им с всяка година става все по-малък. Всички тези хора нямат значение.