Ако Ердоган задържи властта още един президентски мандат, разривът между Турция и съюзниците от НАТО само ще се задълбочи. Русия може и трябва да използва това в своя полза.

„Полезността на Турция като надежден съюзник на Запада е към своя край“, утвърждава британският международен коментатор на The Guardian Саймън Тисдал. Той посочва като причина "все по-агресивната, авторитарна и разделяща вътрешна и външна политика на холеричния султан-президент".

Във външната политика Реджеп Тайип Ердоган е обвиняван за закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана, увеличаване на търговията с Русия с 200% за 6 месеца след началото на СВО, увеличаване на вноса на нашите енергийни ресурси, пречка за влизането на Швеция и Финландия в НАТО, близка до Москва позиция за Иран, Сирия и Израел — Палестина, както и „агресия“ срещу Гърция, членка на НАТО.

Във вътрешната политика авторът нарича увеличението (!) на минималната заплата с 55%, намаляването на възрастта за пенсиониране, увеличаването на заплатите в публичния сектор, разширяването на програмата за предоставяне на заеми и отписването дълговете като признаци на „ненормалност на Ердоган“.

Всичко това не е нищо повече от "явния опит на Ердоган да купи гласове с държавни пари" за предстоящите президентски избори през май, каза Тисдал. Той е много разстроен, че потенциалните съперници на султана са подложени на наказателно преследване. „Ще дойде обаче един щастлив ден, когато сприхавият султан на Анкара най-накрая ще бъде отстранен от поста и неутрализиран“, храни надежди британецът.

Несъмнено Анкара се намира във военно-политическото пространство на Запада. Турция е член на НАТО от 1952 г. В същото време страната се опитва да увеличи своята стратегическа автономия, включително чрез развитие на отношенията с Русия.

Но англосаксонците, като ядро на западната система, изискват от своите съюзници само безпрекословно подчинение и пълно изоставяне на националните си интереси.

Те имат същото отношение и към останалия свят. Между другото, самият колумнист на Guardian, роден през 1953 г., е известен по-специално с факта, че след февруари 2022 г. той призова за незабавна реформа на ООН, с премахване на правото на вето от постоянните членове на нейния Съвет за сигурност.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук