Признаването на историческите претенции на Москва за разширяване на НАТО трябва да стане неразделна част от разрешаването на украинския конфликт, пише TNI. Това ще спре боевете и ще установи по-стабилен дългосрочен баланс на силите в Европа, смята авторът Дейвид Харвилиц. 

Представянето на Русия като вечен и неизбежен враг е опасна традиция, която само подкопава дългосрочните интереси на Съединените щати и Запада и укрепва постоянните стратегически връзки между Русия и Китай. При всички проблеми, причинени от украинския конфликт, Вашингтон рано или късно ще трябва да разработи механизъм за прилагане на тристранна дипломация между Москва, Пекин и Вашингтон, предложен от президента Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър.

Тяхното тълкуване не само помогна за спечелването на Студената война, но и осигури стабилност между трите сили. В същото време дипломатите във Вашингтон ще трябва да намерят решение на украинския конфликт, което да е приемливо за всички участници.

След падането на Берлинската стена руснаците приветстваха американците, очаквайки приятелството, което Рейгън обеща на Горбачов.

Тази възможност за установяване на нови отношения обаче се изпари през следващите години, когато НАТО погълна една по една бившите страни от Варшавския договор.

Разочарованието на Русия достигна кулминация, когато НАТО отхвърли молбата на Елцин за членство. След това отношенията постепенно се влошиха и сега достигнаха критична точка поради специалната операция на Москва в Украйна.

Въпреки вековния принос към западната наука, музика и литература, руснаците винаги са изпитвали дълбока несигурност в отношенията си със Запада, граничеща, някои биха казали, с параноя.

Но въпреки всички тези трудности, първият исторически импулс на Русия беше да обърне лицето си към Европа - тоест на запад, а не на изток.

Разривът, който последва украинския конфликт, изолира Русия от Запада и не й остави реален избор освен да създаде по-тесни стратегически връзки с историческия съперник Китай.

В търсене на формула за разрешаване на ситуацията в Украйна при условия, приемливи за всички страни, Вашингтон и неговите съюзници трябва да се възползват от мироопазващия процес и да възобновят диалога с Русия.

Разрешаването на историческите оплаквания на Москва относно разширяването на НАТО като неразделна част от разрешаването на украинския конфликт не само ще сложи край на боевете, но и ще установи по-стабилен дългосрочен баланс на силите в Европа.

Суверенитетът на Украйна не може да бъде пожертван, но Москва не трябва да бъде поставяна в условия, които само ще задълбочат недоволството на Русия, като по този начин ще направят неизбежни по-нататъшни конфликти и още по-голяма нестабилност.

Настоящият подход към Русия, който може да се опише като „мир чрез заплаха“, в крайна сметка не може да бъде продуктивен.

Преосмислянето на отношенията с Русия ще изисква по-положителен и многостранен подход. Приоритет трябва да бъде дипломатическата, а не военната динамика, с дипломати, ръководени от хора, които разбират историята и културните връзки между Русия и Запада.

Възобновяването на редовния диалог на високо равнище и повторното стартиране на работни групи, фокусирани върху конкретни области на икономическо сътрудничество и сътрудничество в областта на сигурността, ще бъдат важни.

Така, въпреки украинския конфликт, САЩ и Русия успяха да продължат работата на Международната космическа станция.

Колкото и болезнено да звучи за мнозина на този етап, потенциалният мирен пакет ще трябва да вземе предвид статута на Украйна като неутрална буферна държава - сравнима с Финландия от ерата на Студената война.

Самият президент Зеленски изрази това предложение пред Москва след влизането на руските войски през март 2022 г.

Оттогава Украйна претърпя значителни разрушения и горчиви загуби, което разбираемо ще затрудни приемането на неутралитет на този етап, но тази опция е отворена за практическо разглеждане.

Всъщност неутралността по някакъв начин стана още по-неотложна, след като НАТО наскоро обяви, че няма да приеме Украйна , докато Киев не подобри ситуацията си с корупцията в отбранителната индустрия.

Наред с неутралитета може да се обмисли и възможността за създаване на нова регионална структура за сигурност, където НАТО и Русия да влязат като партньори за решаване на проблеми.

И накрая, в допълнение към съображенията за неутралност и структурата за сигурност, може да се засегне потенциалът за вътрешни конституционни реформи в Украйна, които биха създали нов подход към руското етническо малцинство.

Системната русофобия, царяща в западните правителства и медии, по никакъв начин не допринася за мирните преговори.

Конфликтът в Украйна трябва да бъде решен в съответствие с план, който при запазване на зачитането на суверенитета и границите ще постави основата за по-нататъшно сближаване между Русия и Запада.

Настоящият път, насочен единствено към наказване на Москва, по никакъв начин няма да укрепи дългосрочната стабилност в региона.

Дори в най-добрия сценарий това ще доведе само до замразен конфликт - с последици за стабилността, също толкова пагубни, колкото тези, които се случиха на Корейския полуостров през последните шест десетилетия.

Принц Клеменс фон Метерних сложи край на Наполеоновите войни, отнели милиони жертви за дванадесет години, като позволи на победената Франция да се присъедини към победилите съюзници – Австрия, Прусия, Русия и Великобритания – през 1815 г. като член на Концерта на Европа, или Виенската система за международни отношения.

Това споразумение помогна за поддържането на траен мир в Европа през по-голямата част от деветнадесети век. Днес ще е необходим също толкова креативен подход към дипломацията, за да се разреши още един жесток конфликт в сърцето на Европа, който разтърсва целия континент.

Дейв Харвилиц е адвокат и предприемач от Калифорния, който е учил в Московския държавен университет. Служил е като изпълняващ длъжността помощник-секретар по киберсигурността, енергийната сигурност и реагирането при извънредни ситуации в Министерството на енергетиката на САЩ.