„Завръщането“ на Васил Божков в България не се състоя, но се превърна в нещо като новина на деня за немалка част от медиите. Според анонимни източници на един регионален вестник и няколко сайта Божков трябваше да влезе в България от Гърция през граничния пункт Кулата. Там наблюдателни граждани видели автомобили на „Съдебна охрана“. Това пише в свой анализ Тома Биков, цитиран от "Филтър"

Явно това присъствие е провокирало медийната фантазия. И разбира се – кого да чака Съдебната охрана, ако не Божков? Защо Божков ще минава през Кулата, а няма да дойде със самолет от Дубай? С какъв транспорт е стигнал до Гърция?

Каква е мотивацията му да дойде точно в този момент? Тези въпроси останаха на втори план, докато журналистите го почакаха няколко часа и регулярно съобщаваха, че не е дошъл. След това животът продължи и няколко дни по-късно вече никой не очаква Божков да се върне.

Впрочем, когато фалира Корпоративна търговска банка, нейният собственик Цветан Василев каза нещо, което бързо се забрави. Фалитът и обиските в банката му го завариха в Австрия, където той предвидливо беше отишъл няколко дни по-рано. Оттам по телефона в телевизионния ефир Цветан Василев обяви, че ще се върне в петък. И всички зачакаха петъка, който така и още не е дошъл.

Защото Цветан Василев не уточни кой ще е този петък. По ирония на съдбата несъстоялото се завръщане на Божков също се случи в петък и заинтригува значимо количество българи, които зачакаха неговите свидетелства.

Тази мимолетна история ми напомни далеч по-мащабното чакане, което се случи на 11 септември 1995 година. Тогава на летището в русенското село Щръклево над 3000 души чакаха да кацнат осем космически кораба от планетата Криси.

Според ясновидките леля Здравка и леля Радка, с корабите трябваше да дойде президентът на планетата Криси Алкимичи Кемид Кончини, заедно с високопоставени членове на правителството, както и със сенатора Вериус Григорис Маял. Още тогава от имената на двамата лидери на планетата Криси можеше да стигнем до извода, че и на тяхната планета явно има поне араби и испанци.

Портретите на двамата бяха нарисувани от сътрудничка на двете русенски ясновидки и показани на множеството граждани и медии. Впрочем в продължение на три седмици двете ясновидки и техните извънземни бяха мащабно рекламирани от тогавашните български медии. Последното е и основната причина на летището в Щръклево да се озоват над 3000 души и да престоят там половин ден в очакване на извънземните.

В процеса на чакане освен хората започват да се изнервят и контактьорките. Те са облечени в еднакви бледорозови костюми и обвиняват за забавянето на извънземните гости тогавашния президент Желю Желев и община Русе.

Първият е виновен за това, че не е дошъл лично да посрещне високопоставените гости, а общината, че не е осигурила венец и червен килим, без които извънземните не искат да кацнат. Двете се сърдят и на църквата, че не е изпратила свещеник, което също е сред изискванията на извънземните. А мисията на извънземните е прекалено важна, за да се подминава с лека ръка. Те идват на земята, за да предотвратят мощен взрив между Стара планина и Средна гора, както и да помогнат на България да се оправи.

В името на тези цели леля Здравка и леля Радка призовават властите да преместят самолетите, които са паркирани на летището и да спрат гражданските и военните полети над страната за един час, за да могат да кацнат извънземните. Единствената утеха в тази напрегната обстановка са кебапчетата, кюфтетата и бирата, които местни инициативни граждани продават на посрещачите.

Напрежението ескалира, когато се разпространява фалшивата новина, че извънземните са кацнали в съседно село и вече раздават долари на тамошните посрещачи. При тази новина множеството се разконцентрира, като част от него тръгва към съседното село, а друга част се втурва да линчува леля Здравка и леля Радка. Двете са изведени от летището в Щръклево с помощта на полиция, а случаят с посрещането на извънземните остава легендарен и до днес.

Припомням тази история, за да подчертая, че е имало и далеч по-драматични очаквания от очакването на Васил Божков на ГКПП Кулата. Общото между двата казуса обаче са медиите, които и при чакането на извънземните и при чакането на Божков, вместо да се опитват да предпазят своите зрители и читатели от заблуди, съдействат активно на заблудите да се разпространяват и да се множат.

Впрочем фалшивата новина за завръщането на Божков беше подхваната от медии от всякакъв вид – прозападни, проруски, с кауза, без кауза, с претенции, без претенции. И в това прозира сериозният медиен проблем, който не е само български. Основната мотивация на съвременните медии не е да информират публиката и да ѝ представят действителността, такава каквато е, а да бъдат максимално интересни в конкурентната среда.

Посещенията в един сайт или гледаемостта на едно предаване са все по-важен фактор за медиите от достоверността на информацията. По този начин изходът от действителността става съвсем реален, а ефектът от разминаването между действителността и представата за нея е или комичен или трагичен.

Вероятно медиите, които не са отразили фалшивата новина за „завръщането“ на Васил Божков и не са изпратили репортерите си на границата да го чакат, са се оказали в губеща позиция, защото са пропуснали да привлекат читатели и зрители.

Този парадокс на медийната действителност също е поучителен, защото едновременно наказва коректните и награждава некоректните информации. И това не се случва само по отношение на последната фалшива новина. Тази констатация е много повече правило, отколкото изключение.

Големият въпрос е този за действителността и участието на медиите в нея. Доколко действителността се влияе от медиите и доколко медиите се влияят от действителността? Общественото мнение представлява маса от хора, чието движение не се диктува от разум, а от инстинкти и емоции.

Голямата отговорност на медиите е да удържат това движение в рамките на нормалността и действителността, а не да паразитират върху неговата емоционалност и лековерност. Сякаш тази медийна роля изглежда все по-изоставена и заместена от инстинкта за печелене на читатели и зрители. Проблемът за медиите обаче е, че изоставяйки тази своя отговорност се отказват и от основната си роля в обществения живот.

Изкушението да формират действителност, а не да я отразяват, превръща медиите в бизнес, а оттам ги извежда от обществената им функция на гарант за достоверност на информацията. Това обезценява както тях, така и информацията, която предоставят. Така идва и спадът на доверието към медиите, а оттам и пороят от фалшиви и истински новини, чиято стойност става все по-близка.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук