Някои от кризите, пред които е изправен светът и следователно френското председателство на Европейския съюз през 2022 г. вече станаха ясни. Първaта - иранският ядрен проблем - не е задължително да попада в заглавията. И все пак заплашва Близкия изток с истинска революция, пише Изабел Ласер за френския Le Figaro.

След избирането на ултраконсервативен президент през юни 2021 г., Техеран се отказа от преговорите и увеличи в пъти нарушенията на JCPOA - споразумението, постигнато с международната общност през юли 2015 г. за забавяне на похода му към атомната бомба.

Обогатяването на уран беше тласнато към нива, забранени от международната общност - 20% и 60%. Изградени са нови центрофужни каскади за производство на 90% обогатен уран - последната стъпка в програмата за обогатяване. Иран също така се зае с производството на метален уран, предназначен за направата на снаряди.

"Иранците постигнаха необратим напредък в обогатяването", казва дипломат, запознат с въпроса. Затварянето на границите за инспектори от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), световният ядрен полицай, остави международната общност "сляпа" за част от програмата. Докато напредват на техническо ниво, иранците саботират преговорите.

Те се върнаха във Виена в края на ноември под натиска на международната общност, след като заличиха 90% от напредъка, който беше трудно постигнат през пролетта. Преди да излезем в коледна ваканция до края на декември.

Те направиха всичко възможно, за да не се стигне до преговори. Но европейците, които преговарят ожесточено с Иран от 2003 г. и често се изправят срещу американската "пасивност", сега са притиснати до стената.

Те имат само няколко дни, може би няколко седмици, преди да трябва официално да разберат, че Иранското ядрено споразумение (JCPOA) е напълно изпразнено от съдържание поради иранските нарушения и вече е остаряло.

Повечето експерти са съгласни, че Иран ще разполага с достатъчно делящ се материал до няколко седмици, за да може да създаде ядрено оръжие, когато лидерите му решат. "В един момент ще трябва да вземем политическо решение. Продължаваме ли или не? Този момент настъпи ", продължава дипломатическият източник.

За да спасят дипломацията, някои пледират за облекчаване на изискванията, един вид JCPOA с отстъпка, което би позволило да се спечелят няколко допълнителни месеца. "В Израел имаме чувството, че Европа и Съединените щати искат споразумение толкова много, че ще позволят на иранците да протакат преговорите за неопределено време, за да не ги прекъснат съвсем", обяснява израелски източник.

Останалите вече предвиждат възможните последици от обявения срив на преговорите, протестиран впрочем от израелците. Нови санкции срещу шиитски Иран. Задействането на механизма "snapback", който предвижда връщане на случая в Съвета за сигурност на ООН.

Военна интервенция, която може да бъде предизвикана от Израел и която днес никой не знае дали ще бъде подкрепена от Съединените щати и Европа. Или появата на ядрен Иран, който ще провокира нова криза с разпространението в региона и ще подтикне сунитските сили, по-специално Саудитска Арабия и Турция, да се въоръжат с ядрената бомба.

Втората криза, заплашваща Европа, колкото повече наближава 2022 г., идва от Русия. След като засили натиска чрез струпване на повече от 100 000 войници близо до Украйна и косвено заплаши Киев с по-нататъшна военна намеса, Русия най-накрая обяви края на своите гранични учения. За момента...

Защото дори и с връщането на руските войници в казармите, военните системи, инсталирани около Украйна, остават и все още заплашват суверенитета на страната, откъсната от Крим от 2014 г. Тази криза чака само да бъде активирана отново. Например, ако преговорите, насрочени за началото на януари между Москва и Вашингтон за НАТО и "сигурността" на Русия, се провалят...

Зад тези две кризи, които очакват януари в засада, се крие друг фундаментален залог: доверието в западния свят, неговата воля да защитава своите съюзници по света и да засили или не своята визия за международните правила, която предвижда по-специално, че една страна не трябва да променя чужди граници със сила.

Неотдавнашната проява на агресия от страна на Русия по границите на Украйна позволи на Владимир Путин да наложи желязната си прегръдка по своята обсебваща тема - "разширяването" на НАТО на изток.

На 17 декември той показа списъка си с "изисквания" към американците, имплицитната цена, която трябва да бъде платена в замяна на отказа му да нахлуе в Украйна: край на всяко ново членство на страна от региона в Алианса, отказ от военни учения в страните от бившия СССР, изтеглянето на силите на НАТО от Централна и Източна Европа, както и от балтийските страни...

За Украйна, която все повече настоява за интеграцията си в Атлантическия алианс и Европейския съюз, това означава неутралитет, който на практика ще я върне обратно в орбитата на Москва.

Владимир Путин, който смята, че разпадането на Съветския съюз е "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век", не престава, след като пое властта, да се опитва да го възстанови частично, по-специално чрез нападение на два от неговите демократични съседа - Грузия и Украйна.

Днес той се опитва да накара Съединените щати да признаят линията, която той иска да установи около бившето съветско пространство. "Всички варианти ще бъдат разгледани, ако НАТО откаже да обсъжда гаранции за сигурност", предупреди руският министър на отбраната Сергей Шойгу.

За шефа на Кремъл сега е най-подходящият момент да се опита да наложи своите стратегически искания на "свободния свят", нещо като нова Ялта, която той възнамерява да предложи на президента на САЩ.

След Барак Обама и Доналд Тръмп, Джо Байдън потвърди намерението си да се оттегли от Европа и Близкия изток, за да съсредоточи всички американски сили в Индо-Тихоокеанския регион, за да се бори с китайското влияние там. Изтеглянето от Ирак и след това много хаотичното изтегляне от Афганистан се четат в Москва като белег на слабост от страна на Съединените щати.

Като зелена светлина, дадена от Белия дом за строителството на газопровода "Северен поток 2", което противниците му смятат за "капитулация".

Европейският политически календар също се счита за благоприятен за Москва. Европа е разделена по почти всички теми, Ангела Меркел я няма, Емануел Макрон е в предизборна кампания. Въпросът никога не е бил задаван толкова остро: има ли Западът все още волята да защитава съюзниците си и да спира противниците си?

Тестът за американската лоялност несъмнено ще бъде едно от големите предизвикателства на 2022 г., както за Русия, така и по отношение на иранската ядрена криза.

Този тест ще бъде важен и за третото барутно буре, което заплашва следващите месеци - конфликта между Китай и Тайван. Китай, който като Москва внимателно наблюдава реакциите или по-скоро нереакциите на Съединените щати при големите световни кризи, увеличава дипломатическия и военен натиск около Тайван, което предлага на авторитарния модел на Пекин демократична алтернатива, непоносима за китайската армия длъжностни лица.

Въпреки това, докато основните западни държави ясно дадоха да се разбере, че не са готови да изпратят войски, за да предотвратят ново нахлуване в Украйна, суверенитетът на Тайван винаги е бил разглеждан като червена линия във Вашингтон. И сред демократите, и сред републиканците.