"Труд" с взривяващ анализ: Панов и Калпакчиев – магистрати „на повикване“

Още със „случайната“ поява миналата сряда на видеото от обяда на собственика на „Овергаз“ Сашо Дончев бе ясно, че в страната е задействан пореден сценарий за дискредитиране на държавни институции. По шаблон – медиите на локалните лобисти на Сорос и финансирани от негови фондации се заеха с мултиплицирането на фабрикувания „скандал“, а провалилите се само преди месец лабораторни политици от „Да, България“ и „Нова република“ започнаха да поставят ултиматуми и да спускат „опорни точки“. Активирани бяха дежурните професионални протестъри, които въпреки продължилите цели пет дни усилия по организирането на „хибриден“ протест претърпяха невиждан провал, като се оказа, че са бойкотирани дори и от доскорошните си съучастници в провокирането на улични метежи. Напразни останаха и усилията на карето олигарси, част от които са обвиняеми и подсъдими, да въвлекат и държавния глава в поредното „активно мероприятие“ срещу прокуратурата.

Последните рупори в сценария се оказаха представителите на олигархичния кръг „Капитал“ по върха на съдебната власт – зависимият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и членът на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, които за пореден път действат „на повикване“. По сигнал двамата „любимци“ на медиите на задкулисието, заедно с още четирима членове на ВСС, поискаха „правителството“ на съдебната власт да се ангажира с проверка по казуса със срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с шефа на „Овергаз“ Сашо Дончев и пловдивския социалист Георги Гергов.

Ангажирането на ВСС преследва поне още няколко цели отвъд желанието на кукловодите на Панов, Калпакчиев и компания чрез раздухването на фабрикувания скандал да попречат на работата на прокуратурата по техни закононарушения. Панов и Калпакчиев например атакуват за пореден път Цацаров, за да отклонят вниманието от собствените си зависимости и обвързаности.

В понеделник сутринта служебният министър на правосъдието Мария Павлова подписва дневния ред за редовно заседание № 17 на пленума на Висшия съдебен съвет. Несъмнено, интерес у Лозан Панов е предизвиквала точка № 24 от дневния ред – „Проект на решение за одобряване на образец на декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд, главен прокурор и директор на Националната следствена служба, както и за административни ръководители на органите на съдебната власт“, която е внесена от Комисията по правни и институционални въпроси на ВСС. На пръв поглед няма нищо нередно в това ръководителите на институциите в съдебната власт да направят публично достояние имотното си състояние. Нещо, за което толкова много настояваха при прокарването на т.нар. съдебна реформа нейните най-големи радетели в предишния парламент – провалилият се последователно като бивш правосъден министър и като партиен началник Христо Иванов и капитулиралият лидер на ДСБ Радан Кънев.

Защо Лозан Панов може да има притеснение от точка № 24 на заседанието на ВСС? Отговорът се съдържа в първата стенограма от прословутия АРГО-гейт. Когато през юли 2016 г. именно Иванов и Кънев, под наставническия поглед на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев, обсъждат номинация на задкулисието за кандидат за президент, името на председателя на Върховния касационен съд е сред обсъжданите. Изненадващо Христо Иванов категорично се противопоставя на номинацията на Панов с думите: „Ако има черен лебед, това е жена му…“ Факт, който сочи, че Прокопиев, Иванов, Кънев разполагат с достатъчно компрометираща информация по адрес на съдия №1, която хем е пречка за издигането му за президент, хем е перфектна възможност, за да поставят в зависимост най-висшата съдебна инстанция в държавата.

Какви са тайните на „черния лебед”? Оказва се, че най-новата съпруга на Лозан Панов – Елисавета Тодорова, е извършила в последните 2-3 години серия имотни сделки и по-точно, придобивания на скъпи апартаменти в престижни райони на столицата. Справка в регистъра на лица, заемащи висши държавни постове, на Сметната палата показва, че имотите не са декларирани.

Самият Лозан Панов също е собственик на множество имоти. През 2011 г. например той съумява да си купи апартамент от 144 кв. м и 17 кв. м гараж на стойност над четвърт милион лева, като 181 350 лв. са ипотечен заем. През 2014 г. Панов е получил под формата на наследство още два апартамента, един магазин, един гараж и парцел от 1 декар в София. През 2013 г. той придобива ½ от морска вила в местността Манол чешме, Варненско. Откакто е председател на ВКС, Лозан Панов не е декларирал нови придобивки – както собствени, така и на „черния лебед“.

Мотивът на Калин Калпакчиев да атакува Цацаров е свързан с разкритията, включващи документирани със снимки срещи в кафенета, на които заедно с върхушката на компрометирания Съюз на съдиите в България, с проваления бивш правосъден министър и политически лидер Христо Иванов, както и със свързания с олигархичния кръг „Капитал“ еврочиновник в София Юри Тавание, членът на ВСС обсъжда поредните провокации срещу независимостта на правосъдната система. Нещо повече, една от снимките показва среща на Калпакчиев със съдийката Мирослава Тодорова, която бе уличена от проверка на Инспектората на ВСС за поредните забавяния по решаване и изписването на мотиви по съдебни дела. В качеството му на член на ВСС от Калпакчиев зависи трябва ли да има и какво да бъде наказанието на Тодорова.

Разбира се, активното мероприятие срещу прокуратурата и особено ангажирането на ВСС с казуса преследва и друга стратегическа цел на задкулисието. Олигарсите – клиенти на прокуратурата, не просто следят, но и се опитват да влияят върху предстоящите преки избори за членове от квотата на съдебната власт. С бъдещия ВСС, който трябва да встъпи в длъжност от есента, след като бъде попълнена и парламентарната квота, са свързани надеждите на подсъдими и обвиняеми олигарси да атакуват прокурор №1, а чрез неговото отстраняване да се стигне и до овладяване на правоохранителната институция и осигуряването на индулгенция. Включването на Панов и Калпакчиев цели точно това – внасяне на смут в магистратските среди, опит за засилване на позициите на компрометирания Съюз на съдиите и избирането на спуснати от „агнешките главички“ и кръга „Капитал“ магистрати за членове на бъдещия ВСС. Шансовете този сценарий да сработи обаче са минимални, за което говорят и действията на Лозан Панов, който с нарочни писма до административните ръководители на съдилищата в цялата страна оказва безпрецедентен и недопустим натиск върху независимостта на магистратите и правото им да номинират и да изберат за членове на Съвета свои достойни колеги.

Освен че са изчерпани откъм идеи, сценаристите на поредния опит за дискредитирането на обвинител №1 и овладяването на прокуратурата имат сериозен дефицит откъм намирането на легитимни изпълнители на „активните мероприятия“. Панов и Калпакчиев са последните, които имат моралното право да изискват проверка от ВСС по т.нар. скандал около срещата Цацаров-Дончев. Ако бяха водени от загрижеността за имиджа на съдебната власт, двамата отдавна трябваше да са напуснали заеманите длъжности.

През януари 2016 г. снимков материал документира как Лозан Панов посещава в работно време офиса на адвокатска кантора, която се явява по десетки дела пред ръководения от него съд. Няколко месеца по-късно отново снимки документираха участието на Лозан Панов в пиянски гуляй с адвокат на банкера беглец и обвинен за ръководител на организирана престъпна група Цветан Василев. Преди месец служители на ВКС разкриха скандални факти за неправомерни действия на Панов като административен ръководител на Върховния съд.

От година и половина Лозан Панов се държи не толкова като магистрат, колкото като политическо лице, с което нарушава основополагащи принципи на разделението на властите и правовата държава. Очевидно зависимият, както става ясно от думите на Христо Иванов в стенограмите АРГО, съдия №1 провокира на почти всяко заседание на съдийската колегия и на пленума на ВСС скандали, с които цели разстройване на нормалната работа на институцията и оказване на недопустим натиск над представители на съдебната власт.

Подобна е ролята и на Калпакчиев, който не пропуска изяви в поръчковите медии на подсъдимия за неплащането на 63 млн. лв. данъци олигарх Огнян Донев. Само преди месец Калпакчиев по арогантен и недопустим начин злоупотреби със заеманата длъжност като член на ВСС и поиска приемането на нарочно решение по дело, което е обект на решаване от съпругата му – съдия Елизабет Петрова-Калпакчиева.

И докато Панов и Калпакчиев, действайки в синхрон с медиите бухалки „Капитал“, „Дневник“, „Клуб Зет“, „Медиапул“ всяка седмица провокират напрежение във ВСС в услуга на задкулисните поръчители и адвокатски лобисти, двамата втора година си затварят очите за злоупотребите и нарушенията в ръководения от протежето им Калоян Топалов Софийски градски съд. Ако дуото Панов и Калпакчиев и припяващите им членове на ВСС имаха загриженост за правосъдието, щяха отдавна да са поискали оставката на административния ръководител на градския съд, нямаше да бранят и да подкрепят за втори мандат шефката на Апелативния специализиран наказателен съд часове след като е пуснала вкъщи обвинения в куп престъпления феодал Ценко Чоков. Достатъчно аргументи, с които мнозинството да отхвърли поредната провокация на олигархията.

В искането на Панов, Калпакчиев и компания да институционализират т.нар. скандал има и много полезен елемент и той е свързан с отговора на въпроса – кой и как е допуснал в продължение на десетилетия малка група олигарси да трупа огромни по мащаби печалби за сметка на целия български народ. Защото от цялата драма около „кафето“ в ЦУМ стана ясно, че главният прокурор много категорично е отказал да осигури индулгенция на свикналия на недосегаемост Сашо Дончев, заради което бе провокиран и последващият компромат срещу Цацаров. Ясно е, че олигарсите и другарите им от типа на Панов и Калпакчиев не случиха на обвинител №1 и колкото повече истеризират атаките срещу прокуратурата, толкова по-бързо падат маските им и се разкриват страховете им от възмездие.

Панов и Калпакчиев са последните, които имат моралното право да изискват проверка от ВСС по т.нар. скандал.

Петър Иванов, "Труд"