Pfizer и Moderna са ефективни срещу британския щам, но не толкова срещу южноафриканския. Сега се разработва така наречената бустерна ваксина с подобрения спрямо новите мутации. Moderna е почти готова да я въведе в производство.

Добре е да се заложи на векторните ваксини и на тези с информационно ДНК. AstraZeneca беше спряна заради недоизяснените странични ефекти, но ако трябва да разглеждаме ефектите спрямо ползите, сме съгласни с държавите, които продължиха ваксинацията",

Това заяви директорът на Института по микробиология към БАН проф. Пенка Петрова в ефира на "Денят ON AIR".

"Това са мишки, които притежават клетки от имунната система на човека, затова може да дадат добри резултати. Изследвания ще бъдат проведени в Института "Луи Пастьор", от който ще има и финансиране. 

Патентът обаче ще бъде наш - в БАН", каза проф. Петрова.

Тя коментира и разработката на българска ваксина срещу Ковид-19. 

"Фонд "Научни изследвания" ще подпише договор с Института по микробиология за финансиране на този процес. Идеята е наистина иновативна, няма друга такава по света. Тя ще бъде протеинова ваксина, която залага на къси пептиди.

Другите ваксини залагат само на спайковия протеин. Самите пептиди ще бъдат капсулирани в едни пептидни наночастици от интересни полимери, които задават каскада от имунен отговор на организма. Ще бъде 100% безопасна", добави микробиологът.

По думите ѝ в момента се правят тествания върху мишки, а за синтезация на пептидите е необходима машина на стойност 120 хил. лв. 
Тя посочи още, че българската държава няма възможност за производство на ваксини, а науката у нас като цяло е многократно недофинансирана.