Интернет пространството е необятно и в него можем да намерим всякаква информация, от която имаме нужда. Обаче то може да се окаже и също толкова опасно, тъй като никога не можем да бъдем сигурни кога ще се окажем жертва на тормоз от съмнителни лица като хакери или педофили, които ще направят всичко възможно да ни изнудват или злепоставят пред обществеността с компрометиращи материали. 

В тази връзка трябва да се отбележи, че в последно време се увеличават сигналите за онлайн престъпления срещу деца. По тази гореща тема говори координаторът на Националния център за безопасен интернет Антоанета Василева.

Ето какво заяви тя за интервю пред Телеграф:

- Г-жо Василева, колко и какви сигнали за онлайн престъпления срещу деца получавате ежегодно? Каква е тенденцията спрямо минали години?

- След Ковид пандемията за съжаление се наблюдава една мрачна тенденция на повишаване на сигналите на горещата ни линия за онлайн престъпления срещу деца. Първият ни голям бум беше през 2020 г., когато имахме 100% ръст на сигналите и от 9000 сигнала през 2019 г. скочихме на близо 18 000 сигнала за 2020 г.

За миналата година също се наблюдава сериозен ръст на сигналите - над 50%. Имаме 23 000 сигнала спрямо 2021 г. И тази година общата картина не е много по-добра. Досега имаме около 20 000 сигнала, а годината все още не е приключила.

Добрата новина е, че вероятно една от причините да имаме този ръст е това, че въпреки затрудненията, които имаше Центърът за безопасен интернет, линиите ни имат добра разпознаваемост - хората, които имат проблеми, все повече ни разпознават и ни търсят. От друга страна, този ръст най-вече показва, че децата продължават да бъдат много уязвими.

Възрастовата граница пада от Ковид насам. 90% от сигналите на горещата ни линия са за сексуална онлайн експлоатация на деца. На консултативната ни линия за онлайн безопасност 124 123 ситуацията е малко по-различна.

Там продължават да бъдат най-много сигналите за онлайн тормоз. Има бум на сигналите за фишинг, онлайн измами, кражба на профили и не на последно място - комуникация с непознати от фалшиви профили.

- Казвате, че възрастовата граница пада. На колко са най-младите жертви на онлайн престъпниците?

- Тази година най-малкото дете, което се е свързвало с нас, е било на 12 години, но сме имали и случай с по-малки, за които са се обаждали родители или учители, тоест на по 7-8 години. Малките деца между 8 и 10-11- годишна възраст стават често обект на неподходящо съдържание или са влезли в комуникация в мрежата с непознат, който всъщност се оказва педофил или ги изнудва за пари.

Често децата играят онлайн и кликват на линкове, на които не трябва. Така стигат до сайтове, които не трябва да виждат. Понякога децата общуват в онлайн игрите с непознати и тези разговори преминават безопасното общуване онлайн и се оказва, че например телефонните сметки на децата са източени с измамни есемеси. Непрекъснато казваме на родителите, че когато дават мобилно устройство на децата си, трябва да ги подготвят за няколко ключови неща.

- Какви са те?

- Най-важното е устройството да е подсигурено с пароли. Детето да има собствен детски профил. Например, ако ползва Ютуб - да полза Ютуб кидс, а не приложението за възрастни, защото детското има защити, тоест има съдържание само за деца и няма реклами. Да не се допуска детето самостоятелно да сваля игри или приложения, които иска, тоест да се ограничи акаунтът със съответните филтри. Те са абсолютно безплатни и ги има както за Айфон, така и за Андроид.

В никакъв случай да не се допуска дете под 13-годишна възраст да има профил в социалните мрежи. Това се случва доста често, още от първи клас. По принцип разрешената възраст за ползване на социални мрежи е 13 години, но ние виждаме, че повечето деца имат профили във Фейсбук, Инстаграм или Тик Ток.

Основното ни послание към родителите е, че трябва да обезопасят профилите на децата си. Те трябва да са частни, а не публични, да не се публикува информация с лични данни като трите имена, телефон, къде живеят или в кое училище учат.

Да не се слагат в тези профили снимки на самите деца. Когато се прави профил във Фейсбук или Тик Ток, да се посочва възрастта най-близка до реалната възраст на детето, за да може социалните мрежи да разпознават профила като детски, защото например Фейсбук защитава всички непълнолетни автоматично.

За съжаление това не се случва в Инстаграм и това е критика, която ние отправяме към тях често, защото повечето деца вече са в Инстаграм и би следвало да има такива автоматични защити и там. Защитата на Инстаграм се изчерпва до превключването на профила в частен от родител или от детето.

Това, разбира се, лесно може да се промени от самото дете. Същото важи и за Тик Ток, защото тази функция не е защитена с парола, която родителят може да сложи.

Така че отговорността децата да са защитени, в голяма степен се пада върху родителите и върху самите деца, но когато са малко по-големи и разбират какви са потенциалните рискове. Затова едно от нещата, които ние усилено правим в Центъра за безопасен интернет, е да говорим с децата директно в класната стая. Да ги обучаваме и да им разказваме какви са рисковете и как могат да ги разпознават и да се пазят от тях.

- Какви са сигналите, по които родителят разбира, че детето има проблем?

- Най-лесно е като забележи промените в поведението на детето, а то винаги има такива. Когато имат проблем онлайн, децата стават по-нервни, често променят хранителните си навици, имат проблеми със съня, не искат да се хранят или пък да ядат много. Стават нервни, проявяват грубост в комуникацията си и пр.

Това са все сигнали, които показват, че детето има проблем. Ако то крие телефона или пък избягва да сяда пред компютъра, това също може да е знак. Най-добре е да се потърси разговор и детето да се предразположи да сподели. Много често децата, които се свързват с нас за помощ, всъщност се страхуват да споделят проблема с родител, защото се страхуват от наказание или пък че ще бъдат обвинени, че те са причина за случилото се.

- А какви съвети давате на учениците?

- Най-общо - ако непознат търси приятелство или контакт с тях, независимо в коя социална мрежа, да отклоняват поканата. Ако все пак се изкушат и приемат, да проверят подробно профила, дали той е реален или е пълен с откраднати снимки от интернет.

Ако имат съмнение за това дали даден профил е истински, могат да ни се обадят на тел. 124 123 или в чат-модула ни на safenet.bg и просто заедно с нашия консултант да проверят дали профилът е истински.

По отношение на фишинга - винаги съветваме децата, ако получат имейл, в който им се казва, че са обект на разследване, защото са гледали порно или са получили пратка и трябва да платят такса, да игнорират такива имейли. По отношение на онлайн тормоза - още при първата проява, а това обикновено са подигравки, обиди, колажи и пр., да потърсят помощ от родител или учител или пък да потърсят нас.

По отношение на фалшивата информация това, което бих посъветвала най-вече родителите, е да учат децата да проверяват дадена информация през няколко източника.

- В кои социални мрежи или платформи подрастващите са изложени на най- много опасности?

- Тук искам да алармирам, че имаме сигнали за сексуална онлайн експлоатация в Телеграм. Това е една мрежа, която не съдейства на властите в нито една страна за сваляне на неподходящо съдържание или при данни за извършване на онлайн престъпления спрямо деца. Така че горещо съветвам всички родители направо да изтрият Телеграм като приложение от телефоните на децата, защото за момента това е едно от най-вредните приложения и рисковете за децата там са огромни.

За съжаление ние не можем да направим много, когато имаме случай, свързан с Телеграм. Имаме сигнали и за платформата Дискорд - приложение, чрез което децата играят на различни игри в екипи, което само по себе си е страхотно, защото развива у тях определени умения. Но за съжаление там също вече се подвизават извършители на онлайн престъпления.

Оттам ги канят да си говорят и виждат по видео чат. Такива покани са сериозен сигнал и родителите трябва да обясняват, че когато има такива покани от непознати - трябва да им светне червена лампа. Такива покани трябва да се отклоняват.

- Има ли образувани разследвания след получени при вас сигнали за онлайн престъпления срещу деца?

- Да. През годините е имало доста. Дори и в момента се работи по едно досъдебно производство, по което сме предоставили всички материали, които могат да са полезни на прокурора. Става въпрос за сексуална онлайн експлоатация на непълнолетно момиче. Ще се учудите за единица време колко много деца могат да бъдат оплетени в мрежите на онлайн престъпниците.

Интернет дава огромни възможности, но има и рискове. Това не трябва да ни плаши, не трябва да ни кара да мислим за ограничаване на използването на интернет, но трябва да си даваме сметка като възрастни и като родители, че както учим децата да пресичат правилно и пр., същото важи и за интернет.

Не трябва да допускаме децата да влизат в онлайн пространството, без да сме ги подготвили, „екипирали“ и развили техни определени умения да разпознават рисковете, да знаят как да потърсят помощ и какво да правят, ако попаднат в беда.

- Коя е най-уязвимата група?

- По-малките деца, защото те нямат никакви умения и опит, за да се справят. От друга страна, тийнейджърите, които, макар и по-опитни, са уязвими, при тях има друг рисков фактор - те се намират във възраст, в която се бунтуват, разбиват се граници, любопитството е много силно и трезвата преценка може да бъде замъглена лесно.

Много тийнейджъри си казват „какво толкова, като си говоря с непознат в мрежата? Какво ще ми направи?“. Това е илюзия, защото много бързо част от тях попадат в капаните на педофилите.

Оказва се, че са изпратили голи снимки или видео, с които започват да ги изнудват от отсрещната страна. Правя една собствена статистика през последните пет години по време на обучения с деца и тийнейджъри – питам децата колко пъти в месеца непознат в мрежата им е искал приятелство.

През 2019 г. отговорите бяха „1-2 пъти в месеца“. Сега ги питам „колко пъти днес непознат поиска контакт с вас в мрежата?“, а те ми отговарят „2-3 пъти дневно“. А едно момиче от 9-и клас ми сподели, че от „здравей и здрасти“ до искане на гола снимка минават едва няколко секунди.

- На каква възраст според вас децата трябва да получават собствен телефон?

- Това е избор на родителите. Има различни хора с различни родителски модели по отношение на интернет и ползването на мобилни устройства. Някои са по-консервативни, други не. Със сигурност обаче е важно, независимо на каква възраст един родител прецени да даде на детето си самостоятелен телефон, е преди това да го обезопаси.

Да сложи филтри, екранно време да включи, при децата до 10-11 години да се сложи софтуер за контрол на съдържанието, тоест какво може да вижда детето и какво не, както и какво може да свали като игри и съдържание на това устройство. Много важно е детето да има „балансиран ден“ - това означава, че както се грижим детето да яде 3-4 пъти дневно и да спи 8 часа, така трябва да се грижим да не прекаляват с престоя в мрежата, особено до 12- годишна възраст.

- Колко трябва да е ограничението до 12-годишна възраст според вас?

- До два часа дневно, но разпределени на порции. Лекари казват, че за да се щади зрението на децата, на половин час гледане, трябва да се почива по 10 минути. За децата до 8-9 години е препоръчително екранното време да е до 1 час. След това може да се увеличи времето, защото самите деца вече имат различни потребности.

От 9-годишна възраст децата започват да играят онлайн в група със свои връстници. Един час не им е достатъчен, защото има игри, в които играят до победа на няколко сета и ако ти излезеш или прекъснеш, защото ти е свършило интернет времето, проваляш отбора. Някои игри дори са направени по такъв начин, че ти забраняват да играеш, ако си прекъснал по този начин.

Тоест си застрашен от социално изключване, защото децата после няма да искат да играят с теб. Затова уговорката родител - дете трябва да е ясна. За даденото време то трябва да прецени какво ще прави - дали ще играе, или ще гледа. По този начин децата се учат да усещат как минава времето и да го управляват сами.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук