В едно малко село на западния индийски бряг в щата Гуджарат стотици рибари и техните семейства молят за масова евтаназия. Какво ги кара да вземат това решение? Екип на "Дойче Веле" посети селото и ето какво откри там:

Госабара е малко село в индийския щат Гуджарат на западното крайбрежие. Обикновено тук животът е много спокоен. От дни насам обаче много от жителите му просто искат да умрат. Защото не виждат изход от трудната ситуация, в която са изпаднали.

"Оставете ни да хващаме риба"

Те молят за масова евтаназия. Твърдят, че вече над десетилетие местните власти ги дискриминират, а сега отнемат и правата им за риболов. Сто рибари от Госабара, които изповядват исляма, и техните семейства са изпратили своя петиция до Върховния съд на Гуджарат, с която казват: "Оставете ни да хващаме риба в тези води. Или ни оставете да умрем." Те са напълно отчаяни.

"Животът ни преминава в морето, ние зависим от риболова, а сега той беше спрян. Искаме да ни върнат правото да хващаме риба. Трябва да изхранваме семействата си, децата си. Как да продължим да живеем така", оплаква се един от протестиращите рибари. "По-скоро бих умрял заедно с другите, отколко сам от глад. Как да гледаме как децата ни умират преди нас?", казва Пунаисмаил Димар, който също протестира.

Петицията на мюсюлманските рибари от Госабара е инициирана от Аларакха Димар. Те нямат шанс да спечелят пред съда. Защото индийските закони не позволяват масовата евтаназия.

Каква е истинската причина за забраната?

Димар обаче се надява, че драстичното послание в петицията им ще насочи вниманието към друг по-голям проблем: от 30-те селца в района неговото село Госабара е единственото мюсюлманско. И единственото, в което е забранено на хората да ходят на риболов. "Полицаите продължават да идват до нас на пристанището. Карат ни да махнем лодките. Питам ги защо. А те казват, че така им е заръчано отгоре и те са длъжни да спазват заповедта. Сигурни сме, че властите просто ни дискриминират, защото сме мюсюлмани", казва Аларакха Димар.

"Тук хората се изхранват с риболов поколения наред - вече над век. Но през последните годони местните власти започнаха да предприемат различни мерки срещу тях. Една от тях: казват, че пристанището няма рибарски права. А това означава, че рибарите от Госабара нито могат да оставят лодките си тук, нито да товарят улова си.

Казано накратко: риболовът става невъзможен", обяснява Дармеш Гуджар - адвокатът, който представлява петицията на рибарите пред съда. И той е убеден, че зад мерките се крият други причини. "Госабара е доста чувствително място. Може би това е причината, поради която искат да забранят тук паркирането на лодки."

Той има предвид ролята на пристанището в селото в една от най-смъртоносните терористични атаки в историята на Индия. През 1993 оръжия и експлозиви, използвани в серия от атентати в Мумбай, са били доставени именно през това пристанище.

ДВ отправи няколко запитвания към местните власти в Госабара, до днес те обаче не отговориха. Димар и останалите рибари се чувстват изоставени от управляващите. Те силно се надяват, че скоро правата им ще бъдат възобновени. В противен случай те предпочитат да умрат.