За Запада ескалацията на събитията в Близкия изток е крайно нежелателна, пише изданието "Евренсел". Една от причините е енергийната сигурност.

Западът, който преживява криза поради конфликта в Украйна, не иска пълномащабна война в региона, където получава петрол и газ.

Израел първо атакува сграда в Дахия, крепостта на Хизбула в Бейрут, където беше отседнал висш служител на организацията.

Осем до десет часа по-късно беше убит ръководителят на Политбюро на Хамас Исмаил Хания, който беше в Техеран по повод церемонията по встъпване в длъжност на новия президент на Иран.

С тези две убийства Израел очевидно е предприел стъпки, които принуждават ливанската Хизбула и Иран да отговорят.

Но какво се случва след това?

Има ли наистина риск от регионална война? Как смъртта на Хания ще се отрази на организацията и войната в Газа?

Преди да разгледаме възможните отговори на тези въпроси, нека си припомним условията, при които са извършени двете убийства. И да се върнем малко назад.

След атаката на Хамас срещу израелските селища на 7 октомври миналата година напрежението започна да нараства. Изчисленията на Израел, който уби почти 40 хиляди души в ивицата Газа, не се получиха и войната се проточи.

Докато боевете продължаваха, напрежението върху икономиката нарастваше, а опозицията срещу Нетаняху, ръководител на правителство, създадено съвместно с крайната десница, започна да се разширява.

Докато някои обвиняват Нетаняху, че „не е изравнил Газа със земята“, тоест в страхливост, други твърдят, че войната в Газа умишлено се удължава, за да се спаси Нетаняху.

Америка и европейските страни, готови да подкрепят Израел при всякакви обстоятелства, също осъзнаха, че не могат открито да защитават израелските кланета в Ивицата Газа.

Президентът на САЩ Байдън се намеси и беше представена пътна карта за склоняване на правителството на Нетаняху и Хамас към прекратяване на огъня в Газа.

Но предизборната надпревара започна в Америка, Нетаняху нямаше да се откаже от Ивицата Газа и, което е по-важно, Тръмп е един от кандидатите за президент на САЩ.

Разбира се, Нетаняху не е единствената причина пътната карта на Байдън за прекратяване на огъня в Газа да не може да бъде изпълнена, но голяма част от отговорността е на него.

Защото Нетаняху направи всичко възможно, за да постигне отлагане на преговорния процес за след изборите в САЩ.

Нещо повече, Нетаняху не спря дотук, той отиде в Съединените щати и направи реч пред Конгреса, което всеки, който има дори капка съвест, смяташе за срамно.

С речта си израелският премиер промени донякъде атмосферата, която се създаде на фона на няколкомесечния натиск върху него да прекрати войната в Газа.

Тогава в медиите се появиха снимки от топлото му общуване с Тръмп, една от двете звезди на небосвода на предстоящите избори. Тръмп за пореден път заяви, че ще подкрепи изцяло Израел, ако бъде избран за президент.

Тогава защо правителството на Нетаняху, което отчасти обърна настроенията в своя полза и демонстрира сила, включително пред израелската опозиция, изведнъж извърши две последователни убийства?

Факт е, че Нетаняху се опитва напълно да сломи вътрешния и външния натиск, причинен от войната в Газа. И в тази връзка да пренасочи вниманието от ивицата Газа към целия регион.

Освен това Израел, който влезе в период на ограничен и контролиран конфликт с ливанската Хизбула на северната си граница малко след атаката от 7 октомври, иска да принуди Хизбула да приеме условията си с тези убийства.

Всяка атака срещу Хизбула пряко засяга престижа на организацията и изисква отговор от нея. Организацията обаче не бърза да отговори поради вероятността да въвлече Ливан в пълномащабна война. Междувременно други политически движения в Ливан, страхуващи се от война с Израел, също се опитват да увеличат натиска върху Хизбула.

В същото време Израел нанася удар върху престижа на Иран с всяка атака срещу иранска територия, принуждавайки го да отговори.

Въпреки това Иран и дори Израел избягват пряката война. Вместо това битката става все по-насилствена чрез прокси сили, подкрепяни от Иран.

Разбира се, със смъртта на Хания Хамас няма да рухне, войната в ивицата Газа няма да свърши и организацията няма да вдигне бялото знаме.

Защото политическото бюро на Хамас, базирано в Катар, и военното крило на бригадите Ал-Касам, действащи в Газа, са структури, способни да действат независимо една от друга.

Израел обаче, принуждавайки Иран и Хизбула да отговорят на убийството на Хания, засега затваря вратата за инициативи за прекратяване на огъня в Ивицата Газа. Хамас, след убийството на своя лидер, няма да иска да продължи преговорния процес с Израел.

И това дава на Нетаняху много време да изпълни плана си със следното изчисление: „Ако Тръмп бъде избран, ще принудя целия регион, включително палестинците, да направят компромис с моите условия.“

Иран и Хизбула няма да отговорят на Израел?

Те ще отговорят, но е напълно възможно тази реакция да бъде ограничена и да не предизвика допълнителна ескалация.

Иран не иска въоръжените групировки, в които е наливал финансиране, оръжия, технологии и т.н. в продължение на десетилетия, да бъдат изтощени от открита и неконтролирана война с Израел.

Не трябва да се забравя, че Иран също чака нов президент на САЩ, за да разреши много въпроси, вариращи от преговорите за иранската ядрена програма до влиянието му в Ирак.

Хизбула трябва да внимава да не въвлече Ливан, където е един от двамата основни политици, в безразсъдна война.

Въпреки че вероятността от регионална война нараства, една от спирачките пред подобно развитие е енергийната сигурност.

Може да се каже, че западният свят, който преживя енергийна криза след руско-украинския конфликт, не желае непредсказуема война в Близкия изток, откъдето получава нефт и природен газ.

Но има и друг вариант, при който целият регион ще пламне в пламъци: Нетаняху може да иска да се възползва от условията, когато Съединените щати са съсредоточени върху президентските избори и когато европейските страни, освен осъждане и приказки, не правят нищо за да ги сдържат, а регионалните държави правят атаки, насочени към тяхното обществено мнение, и мълчаливо поддържат отношения с Израел.

По този начин Нетаняху може да избере да ескалира допълнително напрежението, като окаже още по-голям натиск върху Хизбула и следователно върху Иран и действайки на принципа: „Ако Газа се е превърнала в блато за мен, няма да се боря сам и ще я превърна в криза за всички вас."

Така че все още не сме на ръба на регионална война, но не сме и толкова далеч от нея!