Нека да разгледаме последните събития във войната в Украйна от гледна точка на онези от американската разузнавателна общност, в чиито съвети президента Джо Байдън не се вслушва, а би трябвало, пише американският журналист, носител на наградата "Пулицър", Сиймур Хърш на уебсайта си.

На 17 юли Украйна атакува за втори път едно от най-големите постижения на руския президент Путин - 11,25-километровия Керченски мост, свързващ Крим с Русия. Мостът на стойност 3,7 милиарда долара, с отделни трасета за автомобилно и влаково движение, беше открит за автомобили през май 2018г., а за камиони пет месеца по-късно, като самият Путин шофираше първия, който премина през него. 

 

 

Украинският президент Володимир Зеленски даде ясно да се разбере преди руската инвазия в началото на миналата година, че смята моста за легитимна военна цел.

Първоначално Украйна атакува моста през октомври миналата година, като използва подводен дрон, но той беше напълно ремонтиран в рамките на седем месеца. При последното нападение, извършено с двойка потопяеми дронове, загинаха мъж и жена, които пътуваха по моста, когато е станала експлозията, беше ранено и детето им.

Ролята на администрацията на Байдън и в двете атаки е от съществено значение. 

"Разбира се, че това беше наша технология", каза ми един американски официален служител. 

"Дронът беше дистанционно управляван и наполовина потопен като торпедо". Попитах дали преди нападението на моста се е мислило за възможността за ответни действия. "Какво ще направи Путин... не мислим толкова далеч", каза служителят.

"Националната ни стратегия е, че Зеленски може да прави каквото си поиска. Няма надзор от страна на възрастните." 

В отговор на второто нападение срещу моста Путин прекрати споразумението, което позволяваше украинската пшеница и други жизненоважни хранителни култури, задържани от продължаващата война, да бъдат превозвани от блокираните пристанища на Черно море. (Преди войната Украйна изнасяше повече зърно от целия Европейски съюз и почти половината от слънчогледовите семена в света).

Русия започна да засилва ракетните атаки срещу Одеса като първоначалният ѝ списък с цели се разшири от пристанищните райони до вътрешността на града.

Моят информатор ми каза, че от Одеса и други черноморски пристанища в Европа се изнасят много повече от зърно и слънчогледови семена: "Износът от Одеса включваше нелегални неща като наркотици и петрол, който Украйна получаваше от Русия".

В този момент, когато контраофанзивата на Украйна срещу Русия се проваля, служителят споделя: 

"Зеленски няма друг план, освен да се задържи. Сякаш е сирак - бездомник по бельо - и ние нямаме реална представа какво мислят той и хората му. Украйна има най-корумпираното и най-глупавото правителство в света след Нигерия, а подкрепата на Байдън за Зеленски може да се дължи единствено на личното познанство между двамата, не само защото се е погрижил за сина му Хънтър." 

В американската разузнавателна общност има хора, казва служителят, които се притесняват от реакцията на Путин на неотдавнашните атаки на украински дронове в центъра на Москва."Ще бъде ли Киев следващият?"

Служителят обрисува американската позиция по отношение на войната в Украйна като объркваща и нереалистична. "Президентът и Тони Блинкен продължават да твърдят: "Ще направим каквото е необходимо за толкова дълго, колкото е необходимо", за да спечелим войната."

Източникът ми коментира, че администрацията преговаря от месеци за закупуването на нещо, което може да се равнява на десетгодишна доставка на 155-милиметрови артилерийски снаряди от пакистанската армия, което по ирония на съдбата би могло да удължи живота на губещите военни усилия.

"В тази война ще загинат още хора и за какво?", попита събеседникът ми.

"Американските и украинските военни вече не правят никакви прогнози" за бъдещия успех в настоящата контраофанзива. 

"Украинската армия не е преодоляла първата от трите руски отбранителни линии. Всяка мина, която украинците изкопават, се попълва през нощта от руснаците."

"Реалността" - казва служителят - "е такава, че балансът на силите във войната е установен." Путин има това, което иска: достъп до Крим и четирите украински области - Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, които бяха анексирани от Русия на 30 септември миналата година. "Украйна ги няма и не може да си ги върне".

Междувременно крайната цел на Путин в Одеса, ако има такава, не е известна. Въпреки всички неизвестни, казва служителят, президентът Байдън "трябваше да каже на Зеленски, че е сам, когато става въпрос за контраофанзивата. Балансът на силите" - срещу превъзхождащите го по оръжие, подготовка и въоръжение руски сили - "е бил решен въпрос".

Миналата седмица на Аспенския форум за сигурност в Колорадо Антъни Блинкен, който публично отхвърли всякакви разговори за преговори за прекратяване на огъня преди настоящата контраофанзива, обвини Русия, според доклад на "Ню Йорк Таймс", че "превъръща доставките на храни в оръжие". По същия начин той обвини Русия, че използва като оръжие огромните си доставки на природен газ, преди президентът Байдън да разреши унищожаването на двата руски газопровода "Северен поток" до Германия миналата есен. 

В неделя, по време на телевизионно интервю с Фарид Закария от CNN, Блинкен обърна наопаки най-новата история, заявявайки, че по отношение на това, което Путин "искаше да постигне" във войната с Украйна, той "вече е загубил".

"Целта беше да се заличи Украйна от картата, да се премахне нейната независимост, нейният суверенитет, да се включи в състава на Русия. Това се провали много отдавна. Сега Украйна води битка, за да си върне повече от земите, които Русия й отне. Това е трудно, руснаците са изградили силна отбрана. Украинците се борят за земята си, за бъдещето си, за страната си, за свободата си. Мисля, че това е решаващият момент и той ще се прояви."

Всъщност всяко бъдещо споразумение с Русия, ако бъде договорено такова, почти сигурно ще включва ново ръководство в Киев и също така ще признава руския контрол над четирите анексирани области. Известно е, че Зеленски, ако оцелее, притежава къща във Форте ди Марми, крайбрежно градче в Тоскана, която е купил за 4,2 млн. долара през 2015 г., четири години преди да стане президент.

Шумният публичен разрив в края на юни между Евгений Пригожин, лидер на военизираната група "Вагнер", и Путин завладя сърцата и умовете на много американски редактори и репортери, които го възприеха като сериозно предизвикателство към лидерството на Путин.

Не успях да науча дали е имало официална оценка на ЦРУ за събитието, но има сериозни разузнавателни експерти, познаващи Русия, които стигнаха до заключението, че то е било много повече от провал за един проблематичен лидер, който изглеждаше в противоречие с Путин.

"Путин е руски фундаменталист, но е бил наясно, че "Вагнер" е пълна с потенциални бунтовници, които не са го смятали за достатъчно голям фундаменталист за тях", казва служителят. "Те искаха Путин да превземе Украйна и Западна Европа и да стигне до Ламанша. Путин не беше съгласен с това. "

"Как ли би реагирал президентът Байдън, ако Китай беше създал база в Тихуана, Мексико, и се срещаше там с всички леви правителства на Южна Америка? Ето как се очакваше Путин да реагира на срещата по-рано този месец на всички шефове на НАТО във Вилнюс, близо до руската граница."

Служителят добави: "Не си мислете, че това с бунтът на "Вагнер" не е било планирано. Нито за миг."

Руската история изобилства от подобни заплетени случаи. Попитайте Лев Троцки.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук