Неотдавна в Черно море завърши мащабното учение на ВМС на НАТО „Морски щит” (Sea Shield – 2017). То се разпростря на територия почти колкото България (80 хил кв км) в границите Босфор – Констанца - вход на Керченския залив - Абхазия.
В учението взеха участие ВМС на осем държави от НАТО: България, Гърция, Испания, Канада, Румъния, САЩ, Турция и, естествено, Украйна. Общо – около 3000 души.
 

Армадата кораби впечатляваше за Черно море – 16 надводни кораба, подводница, десетки самолети. Русия се задоволи да изпрати средния разузнавателен кораб „Приазовие” – да наблюдава и после да доложи.
 
В обявените задачи на учението влизаха стандартни методи за отразяване на въздушни, подводни и сухопътни атаки. Зад кадър стоеше помощ на „някоя страна” (Украйна) в освобождаването на „окупираните територии” Крим и Донбас. НАТО си дава сметка за реалностите относно Крим, но никой не смее открито да каже, че царят е гол. Затова тези морски маневри са безполезно изразходване на гориво, корабен ресурс и командировъчни на моряците.
 
Според генерални секретар на НАТО Йенс Столтенберг мерките „носят балансиран характер и са отговор на решителните действия на Русия, на нейната готовност да използва военна сила”. Точно в тази насока са планирани действията на корабите на НАТО в Sea Shield, които трябваше да респектират Русия и Путин персонално. Без малко да успеят!
 
Начело на „непобедимата армада” гордо плаваше британският разрушител Diamond (проект 45). Тази поредица от 6 големи кораба вече станаха повод за поредица от скандали – освен че често се повреждат, те произвеждат страхотно силен шум, който руските подводници засичат от разстояние 100 морски мили (185 км).
 
Най-мощен компонент в тази ескадра беше турският флот. Негов флагман беше фрегатата Fatih (F-242), спусната на вода в началото на 1970-те години и плаче за утилизация. Пък и самата Анкара разбира, че маневрирането със заплаха не се вписва в установените нови отношения с Москва.
 
Българският стражеви кораб „Смели” (1860 тона) се води като малка фрегата. Построен през 1975 г. в Татарстран, служил като учебен кораб. Предаден на България през 1990 г. с отработен на 2/3 ресурс. След завръщане от плаване българските моряци палят свещи на Свети Никола заради закрилата му.
 
Не са последен вик на модерното корабостроене испанските, румънските и канадските фрегати „Адмиранте Хуан де Бурчон” и „Сейнт Джонс”. Те могат да служат единствено за учебни цели на ракетните комплекси „Бал” и „Бастион”, разположени в Крим, Новоросийск и други черноморски райони на РФ.
 
Не могат да се отрекат бойните възможности на американския ракетен разрушител DDG-78 USS Porter, който е натъпкан с различни видове въоръжения, включително с ПРО Aegis. Този кораб основателно привлича руските радиоелектронни средства за РЕБ (радиоелектронна борба), като достатъчно сериозна мишена той заслужава да поеме първия удар от брега, от въздуха и от водата. Porter не случайно демонстративно спазвал нормите на световното право по отношение на корабоплаването.
 
Не случайно руският военен министър Сергей Шойгу се изказа без никаква тревога за натовската флотилия: „Ние виждаме и контролираме всичко, което става.” В определен смисъл учението Sea Shieldе е полезно за Въоръжените сили на Русия, защото дава възможност да се тренира в реални условия срещу потенциален противник.
 
А що се отнася дори до симулативни действия в помощ на Украйна, за това по време на учението, съдейки по действията на флотилията, изобщо не е ставало дума. Това си остана един красив декор, който бързо беше забравен. Без значение е какво говори Киев за проявената с тях солидарност.
 
Публикацията е подготвена от екип на БЛИЦ