Еманюел Макрон не е просто президентът на богатите, както отдавна го наричат. Той е любимият политик на глобалните финансово-политически елити.

Те правят всичко възможно макроноподобни персонажи да заемат най-високи постове във всички държави. Затова и постоянно се инвестира в изработката на подобни пластмасови политици, които биват инсталирани навсякъде по света, включително и в България.

Основното изискване към този тип политик е да бъде опериран от всякаква собствена мисъл и да повтаря до втръсване мантрите за "евроатлантическите ценности".

Глобалните медии превръщат подобни безмозъчни фигури в герои и сатанизират всички, които дръзнат да се противопоставят на официозното мислене и говорене.

Срещите "на върха" на подобни политици са по същество сбирки на мъпети, които се движат и си отварят устата точно, както искат кукловодите им.

Днешната мейнстрийм политика е олицетворение на върховната баналност и на абсолютния отказ от самостоятелно мислене. Перманентен танц на политически коректната посредственост.