В романа "1984", където описаната от Джордж Оруел действителност все повече наподобява днешния ни ден, властта организира т.нар. "двеминутки на омразата".

Така започва седмичният коментар на журналиста Петър Волгин в ефира на БНР. 

Ето как той коментира политическите събития от последната седмица:

Прожектират на събраното множество образи на нарочените за "врагове" и по време на цялата прожекция хората викат, дюдюкат и изобщо по всякакъв начин изразяват яростта си срещу тези, които властта е определила за мразене.

Освен "двеминутки", има и "седмици на омразата", където пък поданиците ругаят Евразия, държавата, която в един конкретен момент е посочена като враг. Когато през 1989 г. за първи път прочетох този роман, реших, че в него Оруел описва тоталитарния комунистически строй.

Когато я чета днес, виждам, че "1984" всъщност е роман, разобличаващ практиките във всяко насилническо общество, включително и днешното, което с гордост се зове "евроатлантическо".

Сигурно и вие сте забелязали кого в момента българският умнокрасивитет е определил за Враг Номер Едно. Да, това е президентът Румен Радев. Преди мразеха Борисов, ама вече го обичат – няма как, коалиционните отношения с ГЕРБ изискват преориентация на чувствата.

Също толкова силно умнокрасивите мразеха Гешев, Пеевски и Доган, ама вчера се разбра, че Пеевски и изобщо цялото ДПС също подкрепяли съдебната реформа, така че и те, заедно с Борисов, отсега нататък са изпрани и са добри.

Ето защо днес стрелката на компаса на омразата сочи в друга посока. Всеки правоверен евроатлантик – като започнем от политическите шарлатани, минем през жълтопаветните анализатори и стигнем до Лаборанта от Драгалевци – искрено и лично ненавижда Румен Радев. На пръв поглед, няма особено логика в тази омраза. Най-малкото защото президентските функции са преди всичко представителни.

А доколкото президентът притежава някаква реална власт, тя в никакъв случай не е достатъчна, за да направи той "преврат", "да унищожи демокрацията", "да ни изкара от ЕС и НАТО и да ни вкара в Евразия" и изобщо да извърши всички онези страхотии, в които го обвинява умнокрасивитетът.

Румен Радев дори не може да попречи на реализацията на безпринципни управленски коалиции. Ето, решиха ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС да си направят правителство и си го направиха без никакъв проблем, нищо че довчера се ругаеха като хамали. Защо тогава както те, така и техният обслужващ персонал в медиите толкова силно мразят Радев? Ами ето защо.

Първо, Радев не се бои да нарича ставащото днес с истинското му име. Новото правителство е синоним на тоталното политическо лицемерие и на абсолютната подигравка с избирателите. Особено от страна на ПП-ДБ.

Морално нечистоплътно е да претендираш за политическа извисеност, да се кълнеш как ще премахнеш носителите на корупцията, а именно Борисов и ГЕРБ, след което да почнеш да управляваш именно с хората, които си се заричал завинаги да отстраниш от политическата сцена.

Румен Радев ясно казва точно това и, съответно, получава омраза. Естествено, че тези, които захвърлиха всякакви принципи и обещания, ще го мразят.

Втората причина за омразата към президента е, че той отказва да се впише в обидното за всеки нормално мислещ човек русофобско говорене. Отказва да бъде официозен евроатлантик, подобно на жълтопаветния политически планктон.

Този планктон не може да му прости свободата да мисли нормално. Едноизмерните личности искат всички да мислят едноизмерно, клиширано и досадно. И когато видят, че някой си позволява да има собствена мисъл, различна от официалните глупотевини, се дразнят и почват да мразят. Несводобните мразят свободните – аксиома е това.

Третата причина, поради която умнокрасивитетът мрази Румен Радев, е, че той защитава българския национален интерес, а не този на други държави. Първосигналните евроатлантици не харесват България, те дори не харесват факта, че са българи и с огромна радост биха станали някакви други, стига да можеха.

Те се прекланят пред Брюксел и Вашингтон, обожават ЕС, НАТО, МВФ, Световната банка, а България ги дразни. При това много. И затова мразят всеки, който защитава България.

Освен това Румен Радев казва, че шефовете на служби не бива да се синхронизират с посолствоТО, че е недопустимо да се уволняват хора по политически причини, че не трябва избори да се правят с "нашето МВР".

А всичко това е част от символ-веруюто на политическия умнокрасивитет. Чухме в записа от заседанието на Националния съвет на ПП как лидерите на тази партия настояват да бъдат извършени именно такива недемократични неща. А пък в последващи интервюта техните коалиционни партньори от ДБ напълно се солидаризираха с тези антидемократични щения.

Всъщност, ако има нещо, което едноизмерните евроатлантици мразят повече от Радев, това е демокрацията. Защото демокрацията им пречи. Те имат подкрепата на десетина процента от гласуващите, както чистосърдечно си призна Кирил на онова заседание, а искат да управляват така, все едно за тях са гласували 99%.

Нали не се съмнявате, че ако имаха и най-малката възможност, тези хора моментално биха отменили и демокрацията, и плурализма, и свободата на словото. Щяха да установят класическа диктатура. Да, щяха да й сложат едно "евроатлантическа" отпред и да приключат веднъж завинаги с демокрацията. Засега не успяват. Надявам се, че и в бъдеще няма да успеят.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук