Два милиона новозеландци започнаха от вчера тридневна изолация в Окланд заради три случая на COVID-19. Да се удря силно и бързо, за да се стигне бързо до връщане към нормален живот: това е стратегията, наречена „Нулев COVID”, възприета в Азия и Океания, пише Вести бг.

Но приложима ли е тя в Европа?

Тази стратегия цели да намали до нула разпространението на коронавируса в един регион или страна, чрез строги мерки, въвеждани веднага след появата на случаите, комбинирани с драстичен контрол на огнищата на зараза (тестове, проследяване и изолация).

Успоредно с това в районите, където вирусът не се разпространява, нормалният живот може да продължава.

Все повече специалисти настояват тази стратегия да се приложи и в Европа, пише Пол Рикар от Франс прес. „Предимството за страните, които са го възприели, е тройно”, уверява епидемиологът Антоан Флао. Това са Нова Зеландия, Австралия, Китай, Тайван и Виетнам.

„В здравословен план те са неоспоримите световни шампиони по ниския брой на смъртните случаи на глава от населението, а в социален план животът се нормализира:

барове, ресторанти, културни и спортни дейности, училища и университети са отворени нормално, предпазните мерки са почти никакви”, обяснява той пред АФП.

„И накрая, в икономически план, Тайван и Китай отбелязаха положителен ръст на БВП през 2020 г.”, добавя професор Флао, който е директор на Института за глобално здраве в Женевския университет.

„Живот с вируса”

Той смята, че вариантът „Нулев COVID” очевидно е за предпочитане пред „стратегията за смекчаване на последиците” на повечето западни страни”, която организира, между две вълни, „животът с вируса”.

„Какво значи „да се живее с вируса”? Сегашната ситуация не е приемлива, тя създава прекалено голяма несигурност в дългосрочен план”, казва Мартин Маккий, професор по обществено здравеопазване в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

„Напразно се опитваме да контролираме епидемията,

тя неспирно се появява отново и води до нови карантини, никой не може да планира нищо, за да отиде на почивка, да се ожени или да инвестира в създаването на ресторант”, заявява той пред АФП.

И „колкото повече се разпространява вирусът, толкова повече рискуваме появата на мутации. Не можем да продължаваме с трета, четвърта, петнайсета, двайсета вълна”, настоява професор Маккий, убеден, че „Нулевият COVID” е „единствената алтернатива”.

Но дали тази стратегия може да се прехвърли от единия до другия край на света?

„В Европа ще е по-трудно”, смята австралийският специалист проф. Арчи Клемънтс, епидемиолог в университета Къртин в Пърт.

„Има няколко причини: далеч по-голямата мобилност в Европа, далеч по-високата плътност на населението в градовете, зависимостта на европейската икономика от трансгранични пътувания и фактът, че Европа е важна туристическа дестинация”, казва той пред АФП.

„Империализъм”

„В Австралия и Нова Зеландия имаме естествени предимства, които не мога да се възпроизведат другаде, особено нашата изолираност и липсата на сухопътни граници”, добавя той.

Подобни аргументи не убеждават европейците, поддръжници на „Нулевия ковид”.

„Когато Великобритания отбелязва по-висока смъртност от Германия, Швейцария или Франция, не казваме, че фактът, че е остров, е причината за жалкото ѝ представяне”, отбелязва проф. Флао, като обаче признава, че тази стратегия би включвала контрол по границите в шенгенското пространство.

„Тайван и Виетнам имат значителна плътност на населението”, посочва от своя страна проф. Маккий. Той отхвърля и друга понякога изтъквана теория, според която азиатците следват по-покорно от европейците тези шокови мерки: „Това е доста империалистически възглед”.

Независимо дали стратегията „Нулев COVID” е възможна за прилагане или не, от всяко положение

„е прекалено късно за това в Европа”,

където вирусът и неговите варианти се разпространяват много бързо, смята проф. Клемънтс. „Европа пропусна възможността да приеме стратегия от вида „Нулев COVID” в края на първия локдаун” и „предпочете да се радва на лятото”, като „остави вируса да се разпространява”, твърди проф. Флао.

Той иска „нашите демокрации да започнат един истински дебат”, за да избегнат „повторението на минали грешки”: „Няколко европейски страни ще достигнат до значителен спад на епидемията след няколко седмици и ще трябва да си зададат този въпрос”.